Големите рискове на 2012 г.

В началото на новата година политическите рискове и новите заплахи са неизменна част от медийните заглавия и анализи. В днешната глобална икономика доминират опасенията за назадничава, ограничена или разединена политика, оказваща влияние на пазарите, които автоматично рефлектират върху хората. Продължението на политически обусловената криза в еврозоната изглежда гарантирано. Опасна нестабилност клати Близкия изток. Протести разбунват духовете по цялото земно кълбо. Студената война приключи отдавна, но ядреното оръжие подклажда безпрецедентно вътрешно и международно политическо напрежение.
Компанията за изследване на глобални политически рискове Eurasia Group обобщава големите предизвикателства пред рисковите анализатори, корпоративните решения (decision-makers) и инвеститорите в един свят на все повече информация, данни и коментари (повечето от които просто приказки). Според Eurasia Group най-важната макротема за 2012 г. е фактът, че вниманието на световните политически лидери ще е съсредоточено над вътрешната икономическа стабилност за сметка опасенията за международната сигурност, при това в момент, когато политиката има безпрецедентно влияние въхру глобалната икономика. Сливането на глобалната политика и пазарите определя официално края на ерата 11 септември, или момента, в който вземащите решения се опитаха да изолират глобализацията от опасенията за международната сигурност. 
 
1. Краят на ерата 11 септември - с елиминирането на Осама бен Ладен, изтеглянето на американските войски от Ирак и крайния срок за войната в Афганистан - глобалната война срещу терора постепенно бе загърбена. Тривиална глобализация: икономиката движи пазарите, а националната сигурност движи геополитиката. Вече не. След финансовата криза през 2008 г. политиката и икономиката се припокриват почти изцяло през 2012 г. Политиците в цял свят ще се притесняват главно за икономическите рискове - кризата в еврозоната; силата, с която се възстановят САЩ; както и разгръщата се роля на Китай в световната икономика през 2012 г. Пазарните играчи от своя страна са загрижени главно за политическите решения, особено тези, които ще бъдат взети в Европа, Америка и Китай. Докато недалновидното управление от почти всички големи геополитически играчи генерира политическа безизходица и несигурност.
2. Г-0 и Близкия изток - Неспособността или нежеланието на големите световни сили да се справят с новите рискове и проблеми ще стане все по-очевидна през 2012 г. Страните от Г-20 не успяват да се споразумеят по основни въпроси като паричните и фискалните политики, валутните курсове и глобалните дисбаланси, климатичните промени, търговията, финансовата стабилност, храните и глобалната сигурност и др. Всички тези проблеми се възприемат като игри с нулев резултат, докато живеем в един свят Г-нула.
Това пречи на укрепването на баланса в региона и генерира повече вълнения в цяла Северна Африка и Близкия изток, докато нерешени проблеми от религиозно и етническо естество заплашват с нови тревоги. Липсата на надеждна регионална рамка за сигурност, продължаващите протести, автокрациите в риск и огромните предизвикателства, пред които са изправени новите демократични режими, ще утежнят потенциалните сътресения. И докато тази динамика се разгръща в Сирия, Египет, Ирак, Либия, Йемен и Бахрейн, регионалните сили - Саудитска Арабия, Иран и Турция - ще имат търкания, тъй като се съревновават за делегирано влияние.
3. Еврозоната - рискът се крие в неразборията. И през 2012 г. влакчето на ужасите продължава да се носи с пълна сила. В Европа не бива да се страхуваме от разцепването на зоната на единната европейска валута. Най-големият проблем е "реактивният инкрементализъм", който може да излезе извън контрола на политиците. И тази година "Меркел формулата" ще гарантира несигурността и нестабилността, характерни за общия икономически и инвестиционен климат през 2011 г. В резултат на това постепенното преминаване към устойчиво решение както за окончателно спасяване, така и за фискалния съюз, ще бъде по-трудно, по-скъпо и по-малко благоприятно, когато най-накрая бъде постигнато. А цялата тази несигурност поражда риск от рецесия в краткосрочен план, която може само да влоши нещата.
4. САЩ - веднага след изборите. Подобно на Европа и Близкия изток, силата на Г-0 се стоварва и върху Съединените щати. Докато европейските проблеми мъчат пазарите, US статутът на безопасно убежище създава опасения за дефицити, понижаване на лихвените проценти и облекчаване на натиска върху Вашингтон да се справи с дългосрочните фискални предизвикателства. С подобряването на икономическите показатели няма да бъде изненада, че изпадналият в политическа безизходица Вашингтон продължава да отлага трудните решения за след изборите през ноември. В оставащите 9 седмици до края на годината законодателите ще вземат решения за данъци и спестявания на стойност 5 трилиона долара. Инвеститорите не знаят какво ще стане с техните данъци и договори с правителството, както и за цялостното влияние на решенията на законодателите върху икономическия растеж. Изчакването и неяснотата ще са предпоставка за проблеми с доверието на инвеститорите и спирачка за икономическия растеж.
5. Северна Корея - имплозия или експлозия. Нека не се залъгваме с истории за спокойното предаване на властта в Пхенян. Най-затворената ядрена държава в света влиза в година на неопределеност след смъртта на Ким Чен-ир. Именно тази неспособност на външните анализатори да оценят случващото се в КНДР предопределя големия риск. Битката за власт и влияние в управлението набира скорост, но със сигурност не се очаква да пукне севернокорейската политическа пролет. За КНДР може и да важи правилото за семейната фирма: първото поколение я изгражда, второто - зависи от нея, а третото - я унищожава. Важно е да се отбележи още, че в най-лошия сценарий - САЩ и Китай са на различно мнение относно сигурността в Азия - един проблем, който ще продължи да се усложнява през 2012 г.
6. Пакистан - сътресенията ще се множат. Вътрешната нестабилност нараства, разпалва се напрежението между цивилни и военни лидери, екстремистите продължават да разширяват присъствието си в страната, а тежката икономическа криза връзва ръцете на правителството да предостави основни обществени услуги. Разпадането на връзките със САЩ добавя още тревоги към заплетената ситуация и напрежението, което идва извън границите на страната. Вакуумът по отношение на сигурността, който ще остане след изтеглянето на американските войски от Афганистан, ще се превърне в проблем от първа величина за Исламабад, още повече, когато тръгне бежанският поток от окупираните от талибаните райони. В случай че талибаните се укрепят още повече в южната част на Афганистан, тези области ще се превърнат в сигурно убежище за пакистанските талибани, които оспорват авторитета на официалните власти в племенните райони. Освен това изтеглянето на американците ще подклажда страховете, че Вашингтон "предава" неформалното лидерство в Афганистан на Индия, което ще позволи на отколешния съперник на Пакистан да "обгради" страната.
7. Китай - регионално напрежение. За много страни в региона икономическото развитие на Китай е източник на изгодни нови възможности за бизнес, но те искат да избегнат превръщането им в несамостоятелни единици, твърде зависими икономически или политически от Пекин. През 2012 г. ще разберем дали този деликатен баланс може да се поддържа. Напрежението в американско-китайските отношения вече има богата история, особено по въпросите за киберсигурността и местните иновации, и държавния капитализъм. Тези проблеми ще допълват регионалните и ще ги правят още по-трудни за управление. Големият риск Пекин да прави неприятни външнополитически изненади т.г. вече е налице. Предвид нарастващия национализъм, продължаващия политически преход, както и нежеланието на ръководството, или може би неговата неспособност за решаване на вътрешни дебати за ролята на Китай в света. Пекин най-вероятно ще отвръща на провокациите с провокации както с военноморски, така и с икономически сили.
8. Египет - преход в опасност. Почти през цялата 2011 г. изглеждаше, че Египет върви към объркан, но управляем политически преход, който ще отговори поне на някои от очакванията на ислямистките и светските политически сили, под "надзора" на военните. Това едва ли бе революция, но в крайна сметка не е и лош резултат. И все пак през 2012 г. преходът е в опасност. Управляващият висш военен съвет става все по-твърд и агресивен. Евентуалното насилие ще подкопае популярността на военните и ще закали решителността на протестното движение, поляризирайки политиката в критичен момент. Това ще затрудни икономическото възстановяване на страната и ще ограничи регионалното й влияние. Последиците ще са изключително пагубни за важния туристически сектор и потока от помощи от чужбина. Това може да всее още нестабилност в региона, като се има предвид централното значение на Египет за Арабската пролет и историческата му роля като водач в арабския свят.
9. Южна Африка - възход на популизма. Трудният баланс между политическия популизъм и принципите в полза на търговското развитие и екплоатацията на природните ресирси с минимална държавна намеса, определят политическата обстановка в Южна Африка от прехода към на управление на мнозинството през 1994 г. Борбата за лидерство на управляващата партия Африкански национален конгрес ще забави темпа както на политиката, така и на икономическия растеж в момент, когато кризата в еврозоната вече тежи на търговията и валутата на Южна Африка. Вероятно е 2012 г. да нанесе трайни щети на политиката и институциите и е почти сигурно, че това ще бъде една изгубена година. При всяко положение това не е най-добрият начин Южна Африка да се присъедини към клуба БРИК, не че наистина там й е мястото.
10. Венецуела - избори без победа. Здравословните проблеми на Уго Чавес породиха безброй пазарни спекулации. Дали страната е на прага на нова ера? През 2012 г. перспективите не са много обнадеждаващи и в икономически, и в политически аспект - със или без Чавес. Голямото политическо събитие са президентските избори на 7 октомври, които Чавес, ако е достатъчно здрав за енергична кампания, ще спечели с малко мнозинство. Вероятно Венецуела ще продължи да харчи много от заемите си, за да финансира разходите и доларовите активи, за да поддържа растежа и да осигуи преизбирането на Чавес. Това разточителство ще влоши финансите и ще доведе до допълнително влошаване след изборите.  Ако Чавес почине или се откаже от надпреварата, битката за надмощие между неговото движение и опозицията ще се изостри и може да се стигне до насилие. 


Пресилените опасения
Eurasia Group посочва и списък на фалшиви опасения. Едно такова опасение е за страничните ефекти от политически трансформации през 2012 г. Тази година ще станем свидетели на преход на политическата власт в САЩ, Китай, Русия и Франция - страни, които заедно представляват половината от глобалния брутен вътрешен продукт и четири пети от състава на Съвета за сигурност на ООН. Резултатът от този преход обаче има изненадващо малко влияние както върху геополитиката, така и върху световната икономика.
Според анализаторите от Eurasia Group  опасността от разпад на еврозоната през 2012 г. е едно от най-преувеличените опасения. Политическата воля за съхраняването й остава силна сред основните политически партии в ключовите европейски страни, почти по цялата граница на европейската периферия и - което е също толкова важно - сред еврократите на все по-разрастващата се европейска бюрокрация. Освен това няма ефективен политически механизъм за разпад на еврозоната.
Съществуват сигнали за прегряване на китайската икономика, но държавата има лостовете и ресурсите да се справи с краткосрочни проблеми и ще предотврати сериозно забавяне, особено в период на крупна политическа трансформация.
А колкото до апокалипсиса според календара на маите - той просто няма да се случи. А ако се случи, жалко, отбелязват в заключение анализаторите.