Големите (малки) принцове на Космоса

Едва 600 човека от 7,5-милиардното население са виждали Земята от Космоса. Когато през 50-те години на миналия век човечеството вдига поглед към звездите, много учени предполагат, че през 2000 г. космонавтите и астронавтите ще са над 2000, а покорилите връх Еверест ще са не повече от 1000. Сега е 2017 г. и равносметката е следната. Около 600 космонавти и астронавти полетяха, а на Еверест се качиха повече от 2500 човека. Това разказа миналата сряда пред препълнената зала на Руския културно-информационен център в София първият български космонавт Георги Иванов, представяйки колегата си от Куба Арналдо Тамайо Мендес.
Срещата, организирана от Асоциацията за приятелство "България-Куба", Санаторно-оздравителния комплекс "Камчия" ЕАД и Представителството на "Россотрудничество" в България, беше посветена на няколко юбилейни дати, свързани с Космоса - 60-годишнината от изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята (4 октомври 1957 г.), 160-годишнината от рождението на Константин Циолковски и 110-годишнината от рождението на главния конструктор на съветските космически кораби Сергей Корольов.
Арналдо Тамайо Мендес за втори път е в България. Той харесва страната ни и не пестеше благодарностите и добрите думи. Тамайо, както се обръща към него Георги Иванов, е първият латиноамерикански космонавт от африкански произход, който стига звездите. Това става възможно благодарение на международната космическа програма на Съветския съюз "Интеркосмос". Част от нея е и полетът на Георги Иванов. "Куба се интегрира още от началото на създаването на "Интеркосмос" и заедно със Съветския съюз, който тогава предостави своята технология на страните, които влизаха в социалистическия европейски блок, започнахме да осъществяваме една цялостна програма за изследване на космическото пространство. През 1976 г. се подписаха договори за съставяне на международни екипи за полет в Космоса", разказа Арналдо Мендес. До този момент той е летец, пилот-инструктор и командир на авиоотряда в Санта-Клара (Куба). По време на Карибската криза (през октомври 1962 г.) осъществява над 20 разузнавателни бойни полета с МиГ-15. В края на 1977 г. е избран за един от четиримата космонавти за участие в съветско-кубински полет, а през март 1978 г. започва обучение в Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин" в Москва, където в това време е и Георги Иванов. През октомври с.г. е назначен в основния екипаж на кораба "Союз-38".
Полетът в Космоса на Арналдо Мендес започва на 18 септември 1980 г. В 22 часа и 11 минути московско време от космодрума "Байконур" е изстрелян "Союз-38". Командир на екипажа е Юрий Романенко. "За човека Космосът е враждебна среда,  защото организмът трябва да се адаптира към условията на безтегловност. Работоспособността в първите дни намалява, има неприятни усещания - вие ни се свят, повръща ни се, нямаме желание за храна, мъчи ни безсъние. В моя случай в края на третия ден вече се чувствах изцяло възстановен, със сили и можех да работя", сподели кубинският космонавт.
След 7 денонощия, 20 часа и 43 минути Юрий Романенко и Арналдо Мендес се връщат на Земята. "Ние реализирахме много изследвания по общо 27 задачи. Искам да подчертая, че резултатите, които получихме, изпълнявайки тези задачи, бяха приложени и се използват още в икономиката на Куба. Те послужиха и на интересите на страните членове на програмата "Интеркосмос". Нашият полет не беше само научно-технически. Той имаше и голямо значение от политическа гледна точка. Защото малка Куба тогава беше нискоразвита и изтърпяваше блокада, но тя получи привилегията да бъде първата страна от Латинска Америка и Африка, която изпрати човек в Космоса", каза Мендес.
Социалистическа Куба е седмата държава в света, изпратила човек в Космоса. "Основната цел на всички, които летяхме с програмата "Интрекосмос", беше мирен полет в интерес на икономиките на нашите държави. Съветският съюз предостави технологията и научния си капацитет в интерес на нашите страни, които нямаха тези възможности", подчерта Мендес. Георги Иванов припомни, че "Съветският съюз предоставяше своята космическа техника безплатно, а страните като България и Куба внасяха своя принос в космическите изследвания".
"Понякога ние всички тук, на Земята, мислим, че живеем на една голяма планета, а не е така. Ние, които имахме привилегията да видим нашата Земя от голяма височина, се оказа, че тя представлява едно малко тяло, което пътува в пространството. Цветът й е син - такъв, какъвто го видя първият човек, полетял в Космоса - Юрий Гагарин. Само за 90 минути ние обикаляме планетата, така че тя не е толкова голяма, за каквато я мислим. Ето защо трябва да я пазим от вреди и агресии - най-вече от онези, осъществявани от развитите страни, които излъчват много вредни газове в атмосферата", сподели космонавтът на Куба.
По време на студената война през 1985 г. в Париж Арналдо Мендес и Георги Иванов заедно с още 23-ма свои колеги създават Асоциация на космонавтите и астронавтите. Организацията всяка година има конгрес, който се провежда в различни държави. България е домакин на форума през 1988 г. Целта на организацията е използване на Космоса за мирни цели и защита на планетата.
Т.г. СОК "Камчия" е домакин на петата среща на големите "малки принцове" на Космоса. В нея участват руският космонавт и конструктор Александър Александров, осъществил два космически полета с обща продължителност 309 денонощия, Сергей Авдеев, летял три пъти с общ престой в космоса 747 денонощия, Арналдо Мендес, Георги Иванов и Красимир Стоянов, ръководител на Авиокосмическия център в Камчия, преминал пълния курс на подготовка в центъра "Юрий Гагарин" в Москва. "В Камчия аз и моите колеги написахме обръщение до ООН, ЮНЕСКО и много държави в света, че пример трябва да се взема от международните космически изследвания и съвместната дейност, която се провежда на Международната космическа станция, където в момента работят двама руски космонавти, двама американски и един италиански астронавти", каза Георги Иванов. "От Космоса не се виждат изкуствено създадените граници на Земята от човечеството. Ние трябва да ги преодоляваме с обща цел за бъдещето на нашата планета", добави първият български космонавт.
След завръщането си на Земята Арналдо Мендес 10 години е начело на Обществото за военно-патриотично възпитание на младежта, 16 години ръководи международните връзки на Въоръжените сили на Куба. Пенсиониран е като бригаден генерал. Сега е съветник на министъра на въоръжените сили и заедно с това депутат в Националната асамблея. Той ръководи парламентарната група за приятелство с Русия и е председател на Асоциацията "Куба-Русия".  


Арналдо Тамайо Мендес:

Между Куба и България съществуват братски връзки от първия момент на победата на нашата революция. Още от онези дни много български специалисти дойдоха в Куба да работят с нас. В продължение на дълги години те допринасяха със своя труд Куба да се превърне в една развиваща се, просперираща страна. Ние сме дълбоко благодарни за това. Целта на подкрепата, която получаваме от вас, е да се прекрати бруталната, жестока, уникална в света блокада - икономическа, търговска и финансова, наложена от Съединените щати на нашата страна.
Важна тема за кубинския народ, за която търсим солидарност, е военната база Гуантанамо, нелегално окупирана от САЩ, да бъде върната на нашата страна. При гласуванията в ООН всяка година България гласува на наша страна. За това ние сме много благодарни.

Георги Иванов:

Куба взе модела на здравеопазване от България, а също и на обработката на селскостопанската земя. България снабди Куба с едно от най-скъпите неща - чистата вода. И до днес хидросистемите, изградени там от българските инженери и специалисти, се поддържат. Куба преживя една голяма криза през 90-те години, когато беше изоставена, но те успяха да се мобилизират и сега сами произвеждат и задоволяват всичките си нужди от зърно, плодове и зеленчуци.




В препълнената зала на РКИЦ най-нетърпеливи да видят космонавтите, да им подарят рисунките си и да получат автограф бяха малчуганите

Снимки Николай БЕЛАЛОВ, Емилия КОСТАДИНОВА