Гьолът или нивата

Този филм вече сме го гледали. През 2014 г. в София пристигнаха трима щатски сенатори ястреби - покойният вече Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кистофър Мърфи. Те се срещнаха с тогавашния премиер Пламен Орешарски, който не се отличаваше с особена политическа смелост, и газопроводът "Южен поток" отиде в небитието. Сега историята се повтаря. Но все повече се превръща във фарс. Тъкмо се размърдаха проектите за АЕЦ "Белене" и продължението на газопровода "Турски поток" през България, и у нас скоростно долетя американският помощник държавен секретар по енергийните въпроси Франсис Фанън. В София той разкритикува кабинета за продължаващата енергийна зависимост от Русия и остарелите технологии за "Белене", препоръчвайки на властите да се фокусират върху първата ядрена централа в Козлодуй. Разкри и опита на Борисов да маскира "Турски поток" като "Балкански поток". 

Десет дни по-късно премиерът отново заговори за седми блок на АЕЦ "Козлодуй", подчертавайки, че ще се прилага нова, американска технология. Даже заведе под дъжда агитка на нивата от 55 дка, където би трябвало да бъде новата мощност. Обществена тайна е, че кандидат за нейното изграждане е американската "Дженерал електрик". В опита да балансира между интересите на новия Голям брат и Русия, Той започна да действа на принципа "всекиму по нещичко". Затова остави открехната вратата и за гьола - проекта АЕЦ "Белене".

Разработвала се, по думите Му, и система за малки модулни централи, които все още не са лицензирани от ЕС. Вероятно става дума за  американски "мини реактори". Според публикации в чуждестранни издания тяхното предимство е, че са относително достъпни - около $2 млрд., и се строят за 3-4 години, не за 7-10. За сметка на това обаче са с по-малка мощност, а себестойността на произведената от тях електроенергия в момента е със 70% по-висока от тока на руските големи реактори. Така се оформя поредната дилема кой да бъде избран - гьолът или нивата. Едно е ясно - решението няма да бъде взето от сегашните управляващи. Тяхното време изтича.