29 Март 2024петък17:02 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Верка Василева:

Годината за борба с бедността свършва, бедността остава

Доходите на 28 на сто от всички работещи у нас не им позволяват нормални условия на живот, казва координаторът на проект при Фондация "Джендър образование, изследвания и технологии"

/ брой: 295

автор:Дума

visibility 1200

Константин Сагаев


И както наближават празниците, решаваш да си купиш сам подаръка. Например дънки. Но какви? Маркови или не? Оригинални или менте? За 120 лева или за 20? От сергия или от мол? Влизаш в лъскавия магазин, избираш известната марка, цената е повече от приемлива, обслужват те, както трябва, мериш, плащаш. После у дома показваш придобивката и чак тогава на етикетчето там някъде отзад виждаш, че пише Made in Bangladesh. Първата ти мисъл е "прекараха ме - менте", втората -  "и Бангладеш ни задмина по производство"... Само че нито едното е вярно, нито другото.
Истината е, че от стоте процента от цената на дънките за транспорт, склад и данъци отиват 11%, за материали и печалба на фабриката в страната, в която е изнесено производството, 13% за самата марка, администрация и реклама 25%, за търговията на дребно, администрацията и ДДС 50%. Остава 1% и той е за шивачката - бангладешската. Или индийската, или китайската, или... българската.

- Госпожо Василева, нека най-напред уточним понятията.
- Пълното название на Годината за борба с бедността е Европейска година за борба с бедността и социалното изключване. За такава беше обявена от Европейската комисия 2010 г. Това си е доста широко понятие и обикновено - особено пък наближат ли коледни и новогодишни празници - се имат предвид социално онеправдани групи - деца и младежи, лишени от родителски грижи или пък в неравностойно положение, хора с увреждания, безработни, възрастни, малцинствени групи и т.н. В нашия проект обаче ние насочихме вниманието си към една друга, доста многочислена група, която често убягва от обществения интерес или поне се смята, че проблемите не са толкова остри - т.нар. "работещи бедни". Това са хора, които, въпреки обстоятелството, че имат работа, независимо дали по официално или неофициално трудово правоотношение, доходите са им такива, че не им позволяват да осигурят за себе си и за членовете на своето семейство нормални условия на живот. По-точно при средна брутна работна заплата за страната 640 лв. през второто тримесечие на 2010 г., като "работещи бедни" - т.е. с работна заплата под 75% от средната за страната - могат да се определят работещите в 15 икономически дейности, на брой 626 хиляди души, което представлява около 28% от всички наети в страната. Като най-силно засегнат е женският пол. Според изследванията семействата, начело на които стоят жени, са с около 25-30% по-бедни от тези с глава на домакинството мъж. Това говори за по-нисък социално-икономически статус на жените и за феминизация на бедността. Затова ние като фондация, занимаваща се с проблемите на равнопоставеността, сме насочили вниманието си към проблемите на жените на пазара на труда и по-специално към христоматийния пример - "шивашка промишленост".
- А това Clean Clothes Campaign, то какво значи?
- Тук вече стигаме до НПО, т.е. до неправителствените организации. Clean Clothes Campaign, т.е. кампания за чисти дрехи, е неправителствена организация, даже по-скоро европейска коалиция от неправителствени организации със седалище в Холандия, която съществува повече от 20 години, наблюдава и се занимава с условията на труд в шивашката промишленост. Такава е и организацията WWW - Working Women Worldwide, т.е. работещи жени по света. Тези организации търсят и изваждат на показ експлоататорски практики, информират потребителите и предизвикват у тях солидарност с работниците, подпомагат различни местни инициативи в областта на условията на труд. Особено при шивашката промишленост, която е една от първите, които се глобализират. Тази промишленост е и една от "най-мобилните". Едно шивашко предприятие може да бъде пренесено буквално за един ден, евтино и без всякаква предварителна подготовка. И съответно трудно да му се хванат дирите, за да бъде санкционирано за нарушенията.
Всъщност всичко започва с цените. Поглеждат хората на запад и започват да си задават въпроси. Защо цените стават все по-ниски? И то на марковите дрехи, марковите стоки. И като си направим сметката, по изчисленията, които цитирахте, излиза, че за дънките, марковите, които вие сте си купили за 55 лева, бангладешската шивачка е получила 55 стотинки, няма и 30 евроцента. И човекът, пак на запад, но трябва и у нас да стане така, вече не ще да се облича в нещо, произведено от експлоатирани хора в експлоатирана държава. И когато всичко се провери и докаже, когато се вдигне шум в европейските коалиции на НПО, когато тия нарушения бъдат обявени в медиите, тогава може да се стигне и до оттегляне на заявки, до закриване на цехове. Разбира се, не това е главната цел, целта е фирмата да е равна на името си, да отговаря на него. Всеизвестен е примерът с ИКЕА, която беше принудена да промени изцяло отношението си към Индия, където произвеждаше килими, но как - килими, произвеждани от деца, завързани за столовете. Е, и хората си казваха, ама как аз ще мога да ходя спокойно по такъв килим.
- Шивашкият сектор у нас нееднократно е намирал място в медиите, но нали има и контролни органи, синдикати, които да следят за спазване на трудовото законодателство?
- И въпреки това нарушенията продължават. Причините са многобойни и разнородни. Контролните органи си вършат работата, но нямат физическата възможност да упражняват повсеместен контрол. Синдикатите пък имат друго затруднение - секторът е изключително раздробен, с множество малки и средни предприятия, цехове и цехчета - около 3000 на брой, - в които с много малки изключения няма синдикални структури. Тези предприятия в повечето случаи са в малки населени места, без друга алтернативност за заетост и активното поведение на работното място винаги е съпътствано от страх да не си изгубиш работата. В този сектор са заети около 130 000 души, 90% от които са жени. Работи се в неподходящи помещения, с изключително много извънреден труд, често недоброволен, възпрепятства се ползването на отпуски и почивки, възнаграждението е около минималния осигурителен праг за сектора, не се изплаща редовно, има и елементи на сива икономика.
- И с какво вие можете да допринесете за преодолявенето на тези явления?
- В момента изпълняваме проект съвместно с НПО от Германия и Австрия и финансиран от Европейската комисия на тема "Жените и глобализацията: достоен труд за всички! Информационна и мобилизационна кампания за достойни условия на труд за жените в глобалната експортна промишленост на производството на облекло." Целта ни е до покажем, че това не са само наши, български проблеми. Защото шивашката промишленост е една от първите и съответно най-глобализирани промишлености. Може дори да се каже, че един от първите глобални продукти са дънките, които от обикновено работно облекло отдавна са се превърнали в универсална дреха. Диктатът на модата и стремежът на водещите фирми към разширяване на пазарите и увеличаване на продажбите беше причина през 80-те години на миналия век да започне процес на масово изнасяне на шивашкото производство в т.нар. трети свят с цел намаляване на производствените разходи. България беше въвлечена в този процес веднага след промените. Идването на чужди възложители беше свързано и с налагането на съответни условия на производство и труд и, за съжаление, една държава в близо двайсетгодишна криза в желанието си да осигури заетост, не може да противопостави кой знае колко стриктни условия на пазара на труда. Дори напротив, чрез либерализиране на правилата се старае да привлече такива възложители. За съжаление обаче ефектът е възпроизвеждане на бедността. Нашата цел е да осветлим тези механизми на влияние върху националните политики по отношение на заетостта и да посочим, че има и други фактори, които влияят върху условията на труд, включително и върху размера на възнагражденията. Всъщност световните марки и търговски вериги "диктуват" на правителствата своите условия за създаване на работни места в съответната държава. И няма кътче на света, което да не е въвлечено в този вид глобализация. От друга страна, се наблюдава "глобализация" и на гласовете против подобни практики. Точно те са обединени в неправителствени организации, кампании на граждани, национални и международни мрежи от организации, които настояват публично за спазване на правата на човека на работното място и призовават големите транснационални и мултинационални концерни да прилагат на практика - до последния си подизпълнител! - ангажиментите си по корпоративна социална отговорност и вътрешнофирмените си етични кодекси на поведение. В много държави от богатия Север и Запад в резултат на такъв натиск от страна на потребителите и страх от накърнен имидж фирмите бяха принудени да променят практиките си по отношение на подизпълнителите, въведоха вътрешнофирмени одити по спазване на условията на труд и дори оттеглят поръчките си в случаи на нарушения. Най-пресният пример е преди около месец, когато в резултат на изнасяне на факти от страна на НПО за многобройни случаи на заболявания от силикоза в Турция при третирането на дънки с пясъчна струя, много от световните марки, на първо място Levi`s и H&M, обявиха, че преустановяват използването на тази технология. Между другото дънките Levi`s са класически "глобален" пример - поръчват се на фирма в Хонконг, която използва разкроени заготовки от Южна Корея, памукът е египетски, торовете за памука са германски, платът е произведен в някоя от "свободните зони" в Ел Салвадор по мостра от Франция, боята е произведена в Южна Африка, копчетата и циповете - в Пакистан, а етикетите - от надомнички-имигрантки в САЩ.
- А в България може ли да се стигне до такова обединение на граждански позиции? И то не в името на защита на някои лични интереси или при празнични благотворителни кампании?
- Точно за това работим. Защото ролята на НПО по презумпция е да бъде коректив на политиката, от една страна, но от друга, да бъдем и партньор на институциите при решаването на социалните проблеми, какъвто проблем е бедността. В изпълнение на нашия проект издадохме информационни брошури, които разпространихме: сред работодателите на тема "корпоративна социална отговорност", сред потребителите - "за активна гражданска позиция и отговорно поведение при купуването на дрехи", сред работниците и социалните структури - "най-чести нарушения на трудовите права и начини за тяхната защита". И книжките бяха приети с голям интерес. Искам да допълня и нещо друго. Нека в медиите не се съобщава само за "черните овце", но и за "белите врани". Защото в шивашкия сектор има и такива и техните добри практики трябва да се популяризират, да служат за пример. От фондацията апелираме и към работодателите - да се възползват от новата програма на Министерството на труда и социалната политика за подобряване на условията на труд и социални дейности, финансирана от оперативните програми в размер на 38 милиона лева.
Но най-вече потребителите е крайно време да осъзнаят силата си, те са тези, които могат да предизвикат промени, тъй като фирмите са чувствителни и изключително заинтересовани от мнението на потребителите.

   
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ