Годината се очертава нулева за новите европрограми

Тази година се очертава по-скоро нулева за новите еврофондове от периода 2021-2027 г. Едва към края на годината може да се очаква да има одобрени оперативни програми и евентуални първи траншове по тях. Подготовката обаче не закъснява само в България, а в цяла Европа, като регламентите за разпределяне и харчене на парите бяха публикувани преди месец. Това става ясно от отговори на екипа на служебния вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов, предава segabg.com.
Досега България е изпратила към Европейската комисия четири варианта на Споразумението за партньорство през новия програмен период и на самите програми. Последните версии на документите са изпратени през април и май, като в момента по тях се получават коментари от ЕК. Работата е напреднала, като по програмите предстоят предимно редакционни дейности. "Очакваме финализирането на преговорите и официалното изпращане на програмните документи за одобрение от ЕК да се осъществи в периода септември-октомври тази година. Това ще означава, че няма да има пречки програмите да стартират до края на годината, съответно да се получат и първите плащания по тях", обясниха от екипа на Пеканов.
Два са основните спорни моменти по Споразумението за партньорство - кои региони ще могат да бъдат подпомогнати в прехода към зелена икономика от Фонда за справедлив преход и какво да бъде финансирането за Югозападния район, който заради икономическата сила на столицата София вече не се води слабо развит регион, обясниха от екипа на Пеканов. Три въглищни района - Стара Загора, Кюстендил и Перник, се признават за допустими за финансиране от Фонда за справедлив преход, но България настоява да получи достъп до финансиране за още 8 области, които ще пострадат от зелената сделка като много енергоемки - Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище. "За момента ЕК не е съгласна да включим и тези области, ние сме обосновали обратната теза и разговорите продължават", коментира Пеканов на проведено миналата седмица обществено обсъждане на Споразумението за партньорство.
Вторият висящ въпрос остава финансирането на Югозападния регион. "Според разчетите на ЕК включването на София, която е с висок БВП, в Югозападния регион повдига целия регион и той вече покрива критериите за преходен, а не за слабо развит. Това обуславя желанието на ЕК към него да се насочат по-малко средства. В същото време много от останалите места в региона имат доста нисък БВП. Ако изключим София, това би било третият най-беден регион в ЕС след Северозападния и Северния централен регион, коментира Пеканов.