Година по-късно

Измина една година от онзи кървав протест на жълтите павета, в който живееше и растеше надеждата за промяна. "Долу ГЕРБ!", "Мутри вън", "Борисов и Гешев позор, оставка и затвор!" ехтяха под прозорците на властта, която се беше покрила в миша дупка. На същия онзи емблематичен 2 септември в късните часове дойдоха палките, ритниците и белезниците, белязали позора на една отиваща си диктатура в отчаян опит да всее страх. Не успя. Дни наред хиляди изпълваха площада, а усещането за солидарност и мирисът на свобода караха хората да мечтаят, защото виждаха, че България се е събудила.

Какво се случва година по-късно? Егоцентрични политици, обсебени от болен нарцисизъм, пропиляха с лека ръка мощната обществена енергия. Два ялови парламента успяха да изолират ГЕРБ и Борисов от управлението, но не родиха нищо полезно за хората. Камо ли да разрушат един модел, граден с пари и зависимости, рушвети, корупция, първичност и нисък интелект цели 12 години! Политиците от т.нар. партии на промяната с техните дребни сметки и тарикатлъци предадоха исканията на протеста. Не знам как се чувстват засегнатите от крадливото управление на Борисов, но разочарованието и гневът от новите "спасители" са по-силни от всякога. И наказанието няма да закъснее!