Година по-късно - има ли промяна?

Преди седмица-две си купих една блуза от известен марков магазин в столичен мол. Не много скъпа. На етикета й прочетох Made in Bangladesh. Сърцето ми се сви. Сетих се за трагедията миналата година, когато на 24 април 8-етажна сграда се срути и под руините й смъртта си намериха над 1100 души, а над 2500 бяха ранени. Пак ми се сви сърцето. Да можех да я върна...
Всяка дреха има своята история - от раждането си от въображението на дизайнера до щанда в магазина. Какво стои обаче зад етикета на блузата, която взех? Нелеката съдба на нископлатен работник, който се бори да изкара насъщния при недопустими условия на труд, който пълни джобовете на и без това богатите производители на известни западни марки. Представете си само, че зад този етикет Made in Bangladesh стоят дори кръвта и животът на бедните работници от срутилата се преди година сграда...
9 месеца след трагедията 26-годишната Розина Бегъм, прекарала два дни под руините и спасила се като по чудо, опитва да се върне на работа като шивачка, пише "Уол стрийт джърнал". Не издържа дори и ден. "Повдига ми се от шума на шевните машини", казва тя. Преди устремена към вписването в средната класа на Бангладеш, днес Бегъм има нова мечта - да напусне града и да се върне на село при роднините си. Тя и съпругът й едва свързват двата края. И без това ниските им приходи едва покриват разходите за училище на 5-годишната им дъщеря и медицинските нужди. "Ние сме бедни хора. Капиталът ни е в силата на ръцете ни. Сега аз имам само една, трудно е вече за мен тук", казва оцелялата при трагедията.
След 17 дни под руините на "Рана Плаза" друга шивачка - Ремша, бе извадена жива. Нейни снимки, илюстриращи "чудото на живота", заляха първите страници на вестниците. Година по-късно Ремша е омъжена и има нова работа, разказва тя за живота си пред АФП. Като хилядите оцелели, както и спасителите, станали свидетели на ужасни сцени, тя още страда от безсъние и често изпада без причина в паника. Сега работи в хотел. Никога повече няма да стъпи във фабрика за дрехи. При 10-часов работен ден заплатата й е била 4700 таки, или 60 долара месечно. Година по-късно все още не е получила никакви компенсации заради сполетялото я нещастие, което между другото е можело да бъде предотвратено при по-голяма бдителност и спазване на елементарни трудови стандарти. Известни суми е получила от премиера на Бангладеш и частни дарители.
Рухването на 8-етажната сграда "Рана Плаза" край Дака се превърна в шокираща трагедия. Но не беше изненада за тези, които са добре запознати с влиятелната, разперила навсякъде пипала като октопод, машина на световната модна индустрия, и по-специално на по-масовите брандове. Рухването на сградата привлече международното внимание върху 4-те милиона шивашки работници в Бангладеш и ролята им в световната индустрия. Наяве излязоха несигурните условия на труд, ниското заплащане и незачитането на безусловните права на работниците. Мащабът на трагедията предизвика призиви за реформи.
Основната причина да се прави бизнес в такива страни е защото там е евтино, казва Елизабет Клайн, автор на "Шокиращо високата цена на евтината мода". Търсейки материал за книгата си, тя посещава Китай и Бангладеш. Докато Поднебесната империя има необходимата високотехнологична инфраструктура и квалифицирани работници, в Бангладеш шивашката индустрия се разширява бързо в град, който не е пригоден за нея. Една от причините за срутването на сградата бяха тежките генератори на всеки етаж. Изходите често пъти са заключени или подстъпът към тях е задръстен.
Скоростта, с която се развива индустрията, погубва човешки животи. Собствениците на фабриките изпадат в ужас, ако не могат да спазят крайния срок за изработването на дрехите. Поръчките продължават да растат с бързи темпове. През 2013 г. дрехите, експортирани между юли и декември, са с 20% повече от същия период през 2012 г. Като цяло обаче ръстът на износа в Бангладеш е достигнал най-ниското си равнище за последните 15 години, тъй като много компании пренасочват дейността си към Виетнам и Камбоджа.
Евтиният труд е другата причина, поради която Бангладеш е затрупван от поръчки. Шивашките работници са най-нископлатените в света с месечна заплата от около 38 долара. Условията за живот в бедняшките квартали са ужасни, мизерията е голяма. Като се има предвид, че 80% от работниците в шивашката индустрия са жени, ниското заплащане не им дава самочувствие, напротив, кара ги да се чувстват експлоатирани.
Какво на практика се промени след 24 април 2013 г.? Трагедията породи масови протести на недоволни работници, което доведе до затварянето на хиляди фабрики през септември. Работниците извоюваха и друга победа - успяха да постигнат увеличение на месечното си възнаграждение - 68 долара. Това е 77% увеличение, което звучи доста окуражаващо. Докато не се усетиш, че пак си остава най-ниското заплащане за шивашкия труд в света. Някои западни компании отказват да увеличат крайните цени на дрехите си с повече от 5 до 10 цента, страхувайки се, че от това ще пострадат печалбите им. Следователно извоюваното увеличение пада върху собствениците на фабриките.
Властите в Бангладеш вече предоставят по-голяма подкрепа за колективните договори. Правителството под международен натиск позволи по-лесното създаване на профсъюзи, които да защитават правата на работниците. Сега няколкостотин фабрики са обединени в съюзи, но в Бангладеш има между 3500 и 4000 фабрики.
Производителите и марките, които произвеждаха в "Рана Плаза", все още не са подведени под отговорност. Макар парите да не могат да върнат времето назад, никоя от жертвите на трагедията не е получила пълния размер на обещаните компенсации. Дарителският фонд на "Рана Плаза", създаден, за да изплати компенсации на жертвите и пострадалите, набра 15 млн. долара, при необходими 40 млн. Първоначалните плащания в размер на 640 долара на човек трябваше да бъдат извършени преди 24 април, пише модният сайт Refinery29. Световните брандове, имащи фабрики в рухналата сграда, трябваше да отделят 0,2% от годишната си печалба, за да помогнат на жертвите. Известна модна марка, която имаше най-голяма фабрика в "Рана Плаза" и нейни дрехи бяха намерени из руините на рухналата сграда, е дала само 450 хил. долара, което е едва 6% от 8-те млн., които дължи. 8 млн. е голяма сума, докато не разбереш, че печалбата й за 2013-а надвишава 655 млн. долара.
Според "Гардиън" половината от 28 марки, които са произвеждали дрехи в "Рана Плаза", не са внесли нито долар във фонда. Някои, които не са имали ателиета в "Рана Плаза", пък са допринесли за фонда и са подобрили своите бизнес практики.
Световните марки създадоха два отделни пакта за инвестиции в сигурността на фабриките в Бангладеш. Споразуменията са законно обвързани с два световни профсъюза и 10 в Бангладеш и са подкрепяни от Международната организация на труда. За съжаление някои все още отказват да подпишат споразуменията и поемат собствени инициативи, които според мнозина са израз на "бягство от проблемите".
Едната организация вкючва повече от 150 членове. Експерти твърдят, че няма фабрика, която да не се нуждае от някакъв ремонт, макар и незначителен. При проведени 260 инспекции са открити множество нередности, при 8 от тях е поискано от правителството да затвори тези фабрики. Установени са неотговарящи на изискванията противопожарни системи, както и пренатоварване на някои от етажите. Другата организация, наречена Алианс за сигурността на работника, има 26 членове. При нейна инспекция на 450 фабрики е препоръчано 3 да бъдат затворени.
Нека не звучи грубо, но положителната нотка в цялата тази трагедия е привличането на вниманието на потребителите към произхода на дрехите, които носят на гърба си. На въпрос на "Ал Джазира" относно трагедията в "Рана Плаза" клиентите на Пето Авеню в Ню Йорк твърдят, че бегло са запознати със събитията около рухването на сградата. Но пък искат да знаят повече. Проведено наскоро проучване показва, че 61% от световните марки не знаят къде се шият дрехите им, докато 93 на сто нямат представа откъде идват материалите. Това е недопустимо.
Според много експерти именно настойчивостта на потребителите да получат отговор на въпросите кой и при какви условия произвежда дрехите им може да допринесе за промените. "Индустрията трябва да продава, но потребителите не са длъжни да купуват", твърди модният дизайнер Катрин Хамнет, цитирана от "Гардиън". Разбира се, не може да се бойкотира шивашката индустрия в Бангладеш, защото тя е гръбнакът на икономиката на страната. Трябва по-голяма осведоменост и прозрачност. И трябва да е изискана от потребителите. Според различни проучвания около 70% от хората са готови да платят малко по-висока цена, за да осигурят по-достойно заплащане и по-добри условия на труд на шивашките работници.
На 24 април тази година хора от целия свят - дизайнери, модни икони, производители на памук, работници във фабриките, активисти, университетски преподаватели и студенти, медии се обединиха, за да изкажат своя призив за прозрачност и да събудят заинтересоваността у потребителите. По идея на дизайнерката Кери Сомърс 24 април е обявен за Ден на революция в модата. Повече от 50 страни се включиха в инициативата.
Съоснователката на Деня на модната революция Орсола де Кастро твърди, че "обществото трябва да започне да изисква и очаква промяна, по-добър живот, по-добри условия на труд и безопасна среда".
А ти би ли искал да знаеш кой и къде уши твоята дреха?

Шивашките работници в Бангладеш все още работят при неприемливи условия на труд