Година на бедност и протести

Галина Младенова и Калина Йотова

Както винаги в края на годината с нетърпение очакваме 31 декември и старата година да отстъпи пред новата. Във въздуха вече се усеща ароматът на празника. Магазините започнаха да се пълнят със суетящи се хора, избиращи подаръци и подготвящи се за тържествената софра. Сега е времето да си спомним какво се случи с нас през отиващата си година.
2011-а бе година на глобални вълнения и икономически кризи, а също така и на широкомащабни акции на социални протести. Станахме свидетели на краха на няколко диктатури и раждането на нова държава - Южен Судан. Населението на планетата ни достигна 7 милиарда души, а Япония пострада от мощни земетресения и цунами. Гражданите на много държави в света масово излязоха на улиците, за да изразят протеста си срещу управляващите ги правителства и финансови учреждения, рискувайки да бъдат арестувани, ранени или дори убити. Пример за това бе вълната от демонстрации, наречени "Арабска пролет", движението "Възмутените", зародило се в Испания, и американското "Окупирай Уолстрийт".
"Арабската пролет" помете дългогодишните режими в Египет, Тунис и Либия. Тунис стана първата държава от арабския свят, в която народът успя да свали диктатора си от власт. Още в началото на 2011-а президентът Зин ал Абидин бен Али не устоя на натиска на протестите и избяга от страната. Втори падна режимът на дългогодишния президент на Египет Хосни Мубарак. Сега генералът, който е на солидна възраст, че и в тежко здравословно състояние, го носят в съда, където тече дело срещу него. Третият, който не издържа на "Арабската пролет", се оказа либийският владетел Муамар Кадафи. Той обаче нямаше късмета нито на Бен Али, нито дори на Мубарак - полковникът загина при опит да избяга от Джамахирията. Четвърти се оказа управителят на Йемен - в края на ноември Али Абдула Салех доброволно предаде властта. В няколко други страни от Близкия изток и Северна Африка вълненията продължават и днес. "Арабската пролет" получи подкрепата от много хора в целия свят. Оказа се обаче, че най-големи симпатии тя е предизвикала в Западна Европа - според проучване на Би Би Си там тя е получила одобрението на 75% от германците и французите.
Но докато Европа ръкопляскаше на арабите, тя самата затъваше все по-дълбоко. 2011-а се оказа една от най-тежките години за Европейския съюз. Затъналата в дългова криза еврозона разклати целия ЕС и заплашва със сериозни проблеми икономиките на много държави. Тежката финансова ситуация накара лидерите на Евросъюза да се съберат на инфарктна среща на 9 декември. Решенията, чиято цел е финансовата стабилизация на еврозоната, обаче се оказаха не просто закъснели, но и доста несигурни. Още по-неприятни са прогнозите за идната година. Според рейтинговата агенция Фич, липсата на кардинално решение на проблемите на еврозоната ще засили кризата в Евросъюза през цялата следваща година. В същото време плановете за строги икономии, които предприемат националните правителства от европейските държави, вероятно ще предизвикат масови граждански безредици, предупреждават анализаторите. През 2011-а бяхме свидетели на не един такъв протест и то в доста държави.
Природата също не ни пощади през отиващата си година. 2011-а се оказа годината с най-много щети от земетресения. "Тази година ще се запише в историята като втората с най-големи загуби от природни бедствия и първата със загуби от земетресения с щети на стойност малко под 70 милиарда долара до този момент", съобщиха от застрахователната компания "SwissRe". За застрахователната индустрия 2011-а е втората година с най-големи щети от природни катастрофи, обясни икономистът Томас Хес. Сезонът на ураганите в САЩ и зимните бури в Европа увеличиха размера на щетите до рекордните 350 милиарда долара.
Най-много щети и жертви (26 000 души) има предимно в Япония след опустошителното цунами през март. Загубите през миналата година са били по-малки, въпреки че 280 000 души загубиха живота си при земетресението в Хаити. Земетресението от 11 март тази година в Япония е най-скъпата природна катастрофа за застрахователните компании. Земният трус от 22 февруари в Крайстчърч, Нова Зеландия, се класира на второ място, а трети са бурите и торнадото в Алабама през април. Междувременно експертите предупреждават, че и занапред няма да ни е по-добре: климатичните промени ще се усещат от човечеството все по-силно.
Съдейки по всичко, идващата година няма да е нито по-лека, нито по-тиха, нито по-спокойна.