Гняв

Николай ШОПОВПИ

Светът се променя. Все по-ясно се очертават новите глобални тенденции в развитието на обществените процеси. Неолибералната идеология е в криза. Тя достигна своя връх и се изправи пред склон, който води надолу. Настъпи деградацията на широко афиширания модел, който дава едва ли не решения на всички проблеми. Този модел даде всичко на богатите и само унижение на бедните. Модел, в който 1% от населението владее по-голямата част от богатствата на света. Модел, за който социалната справедливост е остатък от миналото. Модел, в който властта на финансовата олигархия и транснационалните корпорации стана безгранична. Модел, който отрече националния суверенитет в името на глобализацията. Този модел не реши нито един от глобалните проблеми, пред които беше изправен светът. Бедността, този бич и срам, взема все по-широки размери. Екологичните проблеми застрашават природата и заплашват здравето на хората. Безработицата и социалната несправедливост не намериха разрешение. Светът се тресе от кървави конфликти, а политическите лидери са неспособни на адекватни решения. Мигранти заливат Европа в резултат на бездарната политика на евроръководители. Прехваленият неолиберален модел води до разпадане на обществото заради лицемерието, фалшивата фасадна демокрация, невъзможност да се оказва контрол над безконтролната власт на богатите. Политиците се оказаха заложници, защото не могат да регулират социалните резултати, не могат да се справят с несправедливостта, което оказава негативно влияние върху избирателите. Очарованието на неолибералния модел се превърна в разочарование за голяма част от обществото. Той не се превърна в край на историята, а идва неговият край.
Какво е общото при изборите в САЩ, България и Австрия, референдума в Италия, обществено-политическите брожения в Испания, Франция, Германия и в други европейски държави? Общото са недоволствто и гневът. Недоволство от управляващите, гняв от съществуващата система. Гражданите искат промяна - истинска, а не общи приказки, клишета и фалшиви обещания.
Гневът роди нови партии и движения. Те предлагат решения, различни от предлаганите от адептите на неолибералния модел. Европесимизмът се засилва. Не защото хората са против идеята за ЕС, а защото решенията на евробюрократите не дават правилните отговори. Юнкер каза, че ЕС е заплашен от разпадане, не защото се задават "правилните въпроси", а защото се дават "неправилните отговори". Тогава не може да се очаква гражданите на ЕС да бъдат доволни. Не може парите на данъкоплатците да се харчат безмилостно за строежа на "златна клетка" - новия суперлуксозен дом на ЕК, който струва 321 млн. евро. Не може да се изразходват милиони евро за командировки до екзотични дестинации (например Кения) на 71 евродепутати и 31 преводачи. В същото време непрекъснато да се говори за икономии, да се живее според възможностите, да се замразяват пенсии и заплати, да се съкращават социалните разходи.
При проблемите, които има ЕС, европейските лидери проявяват потресаваща безхарактерност, нерешителност, която им пречи да вземат адекватни решения, да не говорим за решителни действия. Много от прокламираните европейски ценности се превърнаха в кухи понятия. Демокрацията отстъпи на глобализацията. Националният суверенитет беше жертван в името на наднационална Европа, за която много държави още не са готови, а и има големи различия - политически, икономически и социални. Това ясно пролича при опита за вземане на решения по проблема на мигрантската криза. Така и не се стигна до единодушно решение.
При неолибералния модел политиците загубиха властта си. Те не са идеолози, нямат виждане за развитието на света. Те са само "трансмисия" за интересите на финансовата олигархия и транснационалните корпорации. Неолибералният модел обещаваше благоденствие, мир, спокойствие, просперитет за всички. Получихме войни, разпадащ се свят, социална несправедливост, несигурност и страх. Хората все повече се страхуват за бъдещето си, стават все по-несигурни, в душите им има повече здрач отколкото светлина. В глобалния свят те загубиха чувството за принадлежност, загубиха семейния си кът, загубиха родното си място, загубиха защитата от държавата си. Не всички са космополити. Не всички са граждани на света. За ужас на глобалистите, Тереза Мей заяви, че тези, които са граждани на света, са ничии граждани.
Разюзданата алчност, жаждата за власт и пари, насажданият вкус към развлечения и консумативност, живот на високи скорости и в същото време - липсата на солидарност и съчувствие, събудиха гнева на хората. Гняв, породен от унищожената гордост и достойнство, от незачитане на гласа им, от липсата на надежда в свят, където правото и властта принадлежат на богатите.
Елитите на статуквото са глухи за посланията, които им изпращат народите. Те така са потънали в задоволство, че не усещат вятъра на промяната. Апологетите на статуквото не усетиха гнева, който се заражда в недрата на обществото. И бяха неприятно изненадани от резултатите на референдумите в Англия и Италия, от изборите в България и САЩ.
Политиците на статуквото си отиват един по един. Предстоящите избори в Германия, Франция, Италия, Холандия ще променят политическата действителност. Идват нови генерации, идва времето на идеолозите, на визионерите. Идва времето на политици, които могат да прозрат как и накъде да водят държавите си в този размирен и хаотичен свят.