29 Юни 2026понеделник02:18 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Пардон

Гняв

/ брой: 190

автор:Йонко Бонов

visibility 5389

Онзи ден влязох в едно спретнато магазинче за ядки – непосредствено под кръстовището на булевард „Дондуков” и улица „Раковски”. Докато чаках реда си, с периферното зрение забелязах вдясно от мен някакъв неприятен тип – кисел, смръщен, издул капризно бузи... абе, от онези, дето целият свят им е крив за нещо. Гледка, от която ме засърбяха неудържимо дланите да му зашия два шамара. Тъкмо щях да го сторя, но в последния миг ме спря внезапно откритие. Та този антипатичен образ се оказах самият аз... отразен в цял ръст във високото, старателно излъскано огледало на магазинчето - със сивееща вече коса, с избеляла тениска, с тричетвърти посмачкани панталонки и с евтини маратонки, обути на босо.
Гневът ми моментално беше заменен от отчаяние. Човек, каквото и да прави, не може да надскочи ръста си, нито да си цапардоса току-така два звучни шамара.
 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ