Гневът на прозрението

Милко БОЯДЖИЕВ*

Спонтанните протести в много градове на нашата страна изразяват все по-силното недоволство на жертваните поколения на тоталитаризма и на младите хора с разбити надежди за реализация, което е натрупвано и потулвано по време на криминалния преход към фасадна демокрация и на подмяна на идеите за народовластие и социална държава.
Сега безродни политически демагози -  либерасти, обявяват настъпилото обществено прозрение и гневни граждански протести за проява на нетолерантност, ксенофобия, расизъм, футболна хулиганщина. Поводът за солидарност с жителите на Катуница се принизява като съпричастност към накакъв случаен пътен инцидент и до конфликтни междуличностни отношения.

От днешните управници остават незабелязани

извадените на показ значими политически, социални, икономически, етнически и морални проблеми, което доказва неспособността им да вникнат в тяхната същност и нежелание да предприемат въз основа на международните договорености радикални мерки за решаването им.  
Показателно е преднамереното пренебрегване на ратифицираната през 1965 г. от България Конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. В нейния чл. 1 е посочено, че терминът "расова дискриминация" означава не само всяко различие, изключване или ограничение, но и всяко предпочитание - включително на основа на расов или етнически произход, което има за цел или резултат да увреди ползването на равна основа на правата на човека и основните свободи. Това нормативно изискване е важна предпоставка за обективното анализиране на причините, довели до натрупването на масовото недоволство и възникването у нас на повсеместни бунтове.      
В предложения от ДПС текст на приетия на 30 септември 2003 г. в двустранна коалиция с НДСВ Закон за защита срещу дискриминацията напълно липсва формулираното в упоменатата конвенция определение на понятието "дискриминация". Този факт умишлено изключва от неговия обхват предоставяните привилегии в полза на отделни физически лица. Следва да се изтъкне, че съгласно утвърдените международни стандарти, разграничаването, обособяването (сегрегацията) и противопоставянето на населението - включително в резултат от предоставяне на привилегии въз основа на етнически, религиозни или политически различия, е ненаучно, морално осъдимо,

социално несправедливо и дори престъпно

Отказът на властите да предприемат своевременно адекватни мерки в тази насока се превръща в заплаха за обществения ред, националната сигурност, териториалната цялост на страната. При това Конституционният съд с решение от 10 ноември 1992 г. забрани приемането и прилагането от държавата на "специални мерки", които биха представлявали привилегии, нарушаващи принципа за равенство пред закона.  
Тенденциозно прокараният от ДПС и НДСВ текст на Закон срещу дискриминацията е разгледан обстойно в Консултативния съвет по законодателството към 39-ото НС. В становището си съветът изтъква, че "законопроектът не съдържа правна уредба на общото родово и ключово понятие, върху което се изгражда - дискриминацията". Вместо това се дават неясни и словесно претрупани определения на отделните нейни видове, с което всъщност се подменят проблемите. Изтъква се, че "в резултат на този подход дискриминацията се представя било като неравенство, било като неблагоприятно третиране - факт, който сам по себе си показва, че въпросът какво представлява дискриминацията остава неясен и неопределен".   Консултативният съвет по законодателството констатира и важното обстоятелство, че в стремежа да бъдат уредени правила срещу дискриминацията, някои разпоредби на закона установяват и провеждат дискриминация!
Въпреки изразеното компетентно становище, възраженията на някои народни представители и публикуваните в печата аналогични мнения, контролираният от ДПС и НДСВ парламент наложи приемането на Закона срещу дискриминацията в предложения от тях текст.

Бягството на политиците от публична отговорност

и хвърлянето на обвинения срещу футболни привърженици, "екзалтирана тълпа", неидентифицирани "лумпени" и изобщо върху гражданското общество показва не само закърняла чувствителност у властимащите, но и липса на перспективно държавническо отношение и най-вече - излишък от нравствена тъпота.
Не подлежи на съмнение обстоятелството, че потисканото и тлеещо десетилетия наред обществено негодувание спрямо преобладаващата част от циганите (ромите) се дължи на неправомерно предоставяните им привилегии.
Будят оправдан гняв настойчивите им претенции за лични и недопустими (според  международните стандарти) колективни общностни права. И това - без да спазват реципрочните си конституционни задължения! Обичайно за някои от тях е неплащането на данъци, трудови и здравни осигуровки, за употребена електроенергия, вода и други комунални услуги. Присъщо им е незачитането на чуждата частна, както и на общинската и държавна собственост - включително с незаконно завладяване на терени и рушенето на отпуснатите им жилища.
Според пространните проучвания на

Института по циганология

към парижкия университет "Рене Декарт", циганите, ромите и чергарите са се настанили в Европа като различаващо се по историческите си корени население. Това население донася от своята прародина - Северозападна Индия, специфична съсловно-кастова структура на обществото и присъщата му културна и езикова диференциация. Като съставна част на нахлулите през ХIII век османотурски нашественици, те са усвоили и прилагат същите прийоми над покоряваните народи. При проникването им в западната част на континента циганите са подлагани на жестоки гонения, изтезания, на убийства и каторга, и на тотален геноцид. Обвинени са за турски шпиони, носители на чума, за отвличане на деца. Тези убеждения в тогавашното общество са били претворени в закони, някои от които са останали непроменени дори до средата на Х век. Между циганите, депортирани в нацистките лагери на смъртта от завладените от Вермахта територии, няма български граждани от ромски произход, което обаче не пречи на представители на международни организации, незапознати със специфичните за страната условия, да се подвеждат от финансирани от чужди спецслужби "български правозащитници" и да оклеветяват гражданските протести на разгневени от осъществяваната в полза на криминални прослойки дискриминация. 
От спонсорирано от президента Желев и Отворено общество (160 хил.лв.) теренно  проучване "Изследване на етнокултурната ситуация в България" е виден подчертано негативният стереотип спрямо циганското население в други групи от различна етническа принадлежност: българи, "турци", българи-мохамедани и ромите сами за себе си. Едни и същи характеристики са посочвани с обезкуражаващо единомислие от повечето респонденти. Така 90% от трите групи допитани определят циганите за крадливи, мързеливи (83-93%), недисциплинирани (80%), коварни (60%), развратни (65%), жестоки (55%), склонни към криминални престъпления. Наред с това циганите се съзнават като

музикални и артистични, безгрижни, задружни

Съществува убеждението, че те сами са виновни за положението си, защото по природа са лениви, неуки, без себеконтрол. Затова се считат напразно похарчени отпуснатите от държавата един милиард и 200 милиона лева, като това не е допринесло за подобряване на социалното им положение. Социологическите изследвания разкриват колкото безпощадна, толкова и отчайваща действителност. Въпреки усилията на държавата, 23,2% от ромите у нас са неграмотни, 41,8% са с основно, 28,3% с начално и 6,5% със средно образование. Висшистите са едва 0,2%. От работоспособните роми 45% не приемат работа за по-малко от 300 лева месечно. Никога не са работили младите между 16 и 25 години и 25% на възраст от 25 до 39 години. Близо 60% от всички отделяни от държавата месечни социални помощи и 80% за майчинство са се превърнали в професия за ромите, които представляват 4,7% от населението на страната.
От държавната власт се изисква стриктно прилагане на принципа за равенство пред закона на всички български граждани и върховенство на правото. Неправомерна е често извършваната подмяна на правовия ред през годините на прехода с политическа "целесъобразност", на каквато обществото ни е свидетел. Неприемливи са внушенията за "толерантност", разбирана като липса на обществена съпротива срещу прояви на екстремизъм и расово превъзходство, за примиряване с нарушения на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи с оглед запазване на етническия мир.
Радикалного решаване на проблемите на ромите у нас може да се постигне само чрез

инегрирането им в обществото

при наличие на дълбоко осъзнат от тях стремеж към коренна промяна в начина на живот, мислене и възпитание. Първото изискване се свежда до стриктното съблюдаване на конституционните положения и нормативните разпоредби относно безусловното спазване законите на страната. Образованието е ключ към развитие и благополучие на всеки човешки индивид, държавата и обществото са създали всички предпоставки за привличане и задържане на ромските деца във всички степени на обучение. Наистина трудно е преодоляването на примитивния консерватизъм, безотговорността и съществуващото отрицателно отношение на родителите. Затова трябва да се засили пропагандирането и дори нормативно регулиране на обявеното от ООН доброволно семейно планиране, което изисква родителите да съобразяват репродуктивните си настроения с възможностите си за здравословно отглеждане и културно възпитание и образование на своите деца. Първостепенно предизвикателство е преодоляването на самосегрегацията в циганските махали и гета, където върху чужди нерегулирани парцели са изграждани непригодни за живеене постройки.
Последователната, доброволна и съзнателна интеграция на ромите в българското общество (и ограничаване на спекулативната им турцизация) при съхраняване в личен план, или солидарно, на тяхната идентичност, е солидна основа за решаване на всички техни жизненоважни проблеми.
Все пак делото за добруването на ромите в България е преди всичко в техните ръце.

* Авторът е председател на Сдружение "Хелзинкски наблюдател - България"