Глобалната финансова система в ерата на търговските войни

Проф. д.н. Алексей КУЗНЕЦОВ* 

Продължава от предишния брой

Националните валутни системи

Освен това митническите войни обикновено водят да оскъпяване на вносната продукция и, като последица, до спад на търсенето. Което може да стимулира националните производители да увеличат обемите на производството си. Ограничаването на достъпа на външните пазари ще принуждава износителите да преориентират пласирането на продукцията си към вътрешния пазар. В същото време обаче фактът, че износителите са свикнали с цените на световните пазари, ще доведе до ръст на цените за крайните потребители и ограничаване на търсенето на продукцията на националните производители. В резултат ще намалеят данъчните постъпления и ще нарасне бюджетният дефицит. За да запълнят дупките в бюджета, държавите ще бъдат принудени да прибягват до увеличаване на заемите на вътрешния пазар. Но, за да бъде стимулирана емисията на дългови облигации, е необходимо да бъде понижен основният лихвен процент на централната банка. В този случай отслабването на потребителското търсене и, като следствие от това, натискът върху вътрешните цени се оказва фактор, благоприятстващ смекчаването на парично-кредитната политика на регулаторите. Преориентирането към вътрешното търсене следва да стимулира ръста на заплатите с цел повишаване на доходите, с които разполагат домакинствата. Повишаването на приходите може да бъде постигнато чрез преразпределяне на финансовите ресурси от експортните отрасли към секторите, ориентирани към покриване на потребителските потребности на вътрешния пазар.

Международният кредитен пазар

Пазарът на облигации и пазарът на банкови заеми са двата основни сегмента на световния кредитен пазар. На пазара на дълговите облигации с фиксирана доходност доминират трима основни играчи - САЩ, ЕС и Китай, на които през 2024 г. се падаха 82,4% от всички дългови ценни книжа, намиращи се в обращение. Този пазар ще продължи да се развива, тъй като дълговите облигации са предпочитаният инструмент за запазване на ликвидността за всички категории инвеститори по време на кризи. Междувременно делът на международните ценни книжа ще продължи да намалява поради приоритетния характер на развитието на вътрешнорегионалните и вътрешнодържавните пазари с нарастването на разходите от оперирането на глобалния пазар. Развитието на международния пазар на банкови заеми ще продължи да се измества от традиционните си центрове във Великобритания и САЩ към европейските и азиатските центрове, което е свързано с прехода на тези региони към политика на стратегическа автономия, целяща намаляване на зависимостта им от традиционното финансиране чрез международните финансови центрове Лондон и Ню Йорк.

Международните разчетни и платежни отношения

Изострянето на митническата война може да даде допълнителни импулси за развитието на алтернативни платежни системи. Като ответна реакция на глобалните претенции на САЩ, държавите с формиращи се пазарни икономики стартираха собствени системи за предаване на финансови съобщения и картови платежни системи (като СПСФ и МИР - в Русия, CIPS и UnionPay - в Китай, UPI - в Индия, Pix - в Бразилия, или SEPAM - в Иран). В началото на 2024 г. официално започна да функционира платежната система Buna, известна преди това като Арабска регионална организация за клиринг и разплащания, която се поддържа от централните банки на арабските държави и изцяло принадлежи на Арабския валутен фонд. Buna позволява на финансовите учреждения и централните банки в арабския регион и извън него да осъществяват и получават плащания в четири арабски валути, както и в американски долари и евро. Въпреки все още незначителните обеми на транзакциите, интересът на банките към използването на тази система постоянно нараства.
Освен това между Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Камбоджа, Лаос и Виетнам се формира платежна система на основата на стандартизиран QR-код за осъществяване на разплащания в националните им валути. Япония също планира да се присъедини в съвсем близко бъдеще към тази система за трансгранични плащания. На свой ред Националната банка на Нигерия стартира получаване на входящи преводи в собствената си цифрова валута Naira чрез международен оператор за парични преводи.
От своя страна държавите от БРИКС, и най-вече Китай и Русия, работят за създаване на международна финансова структура, която да не се основава на американския долар, свързаните със САЩ финансови институции (като МВФ и Световната банка) или системата SWIFT, в която със силно влияние се ползват държавите от Г-7. Създаването на съвместими мултиплатформи на цифровите валути на централните банки очевидно е сред основните перспективни направления за постигането на тази цел.

Международният фондов пазар

Международният пазар на акции е по-диверсифициран, отколкото международния дългов пазар. По обем на пазарната капитализация лидери на фондовия пазар са САЩ, Китай, ЕС, Япония, Индия, Великобритания и Хонконг, на които през 2024 г. се падаха общо 80,6% от глобалната капитализация на пазара на акции. В същото време, в рамките на процесите на финансова глобализация, определяща нивото на интегрираност на конкретната страна в управлението на международните финансови потоци, САЩ си остават неоспорим лидер. В края на 2023 г. активите на 500-те най-големи управляващи компании достигнаха 128 трлн. долара, 62% от които са свързани с акции и други инструменти за колективно инвестиране. В топ 25 на компаниите, управляващи активи над 1 трлн. долара, са 19 американски и 6 европейски компании. През последното десетилетие делът на американските компании в управлението на глобалните активи е нараснал от 50,1% на 55,5% (71 трлн. долара). Тази динамика се дължи на спада на пазарните дялове на европейските и японските компании. Митническата политика на Доналд Тръмп вероятно може само да ускори развитието на фондовия пазар, предвид факта, че последният се влияе най-вече от очакванията за повишена доходност и постиженията на иновационните финансови технологии, които не зависят особено от реалния сектор на икономиката.

Заключение

Световната търговия не може да функционира ефективно без наличието на обслужваща я финансова инфраструктура. Сегашната политика на Белия дом отразява естествения стремеж на САЩ да съхранят водещите си позиции в глобалната икономика. В хода на прехода към нова технологична основа успехът на тази политика ще зависи от способността на американските финансови институции да трансформират световната финансова архитектура така, че да се запази зависимостта на останалите държави от американоцентричните институции. Докато в информационното пространство усилено се спекулира с прогнози за "деглобализация" и "фрагментация", американските банки активно инвестират в придобиването на водещите световни блокчейн платформи като ключова технология на глобалните финанси през ХХI век. В тази връзка останалите държави са изправени пред съдбоносния избор или покорно да очакват реализацията на новите глобални амбиции на САЩ (както прави ЕС например), или да изграждат собствена финансова архитектура, независима от американските технологии.

* Авторът е преподавател в Катедрата за световна икономика и финанси на Финансовия университет в Москва

Статията е публикувана в сайта на Руския съвет по международните въпроси през май т.г.