Global Times: Признанието на Меркел за Украйна показа истинско отношение към Русия

От настояването за споразуменията от Минск до подклаждането на продължаващия конфликт между Москва и Киев, Западът се опитва да изтощи и сдържи страна, която смята за съперник, чрез усилия за протакане, независимо дали са явни или неявни.

Тя никога наистина не е разглеждала Русия като партньор в диалога. В интервю за германския вестник Die Zeit миналата седмица бившият германски канцлер Ангела Меркел разкри истинското намерение на Запада зад преговорите с Русия и Украйна за прекратяване на огъня през 2014 г. Тя призна, че споразуменията от Минск са били „опит да се даде време на Украйна“ и че Киев го е използвал, "за да стане по-силен".

В отговор руският президент Владимир Путин каза в петък, че забележките на Меркел са "напълно неочаквани и разочароващи". Както посочва американската медия New York Post, Путин се е почувствал предаден от Запада след споразуменията от Минск. „Оказа се, че никой няма да изпълнява договореностите“, посочи руският лидер.

Минските споразумения имаха за цел да овладеят украинската криза и да избегнат ескалация на конфликта. Меркел всъщност призна нещо, което западните политици не искат да признаят за споразуменията от Минск: те бяха просто спирачка, за да се спечели време за Украйна и Запада, а западните страни никога не са положили реални усилия за разрешаване на различията с Русия по украинската криза.

Това, което каза бившият германски лидер, разкъсва и последната останала частица от "приятелската" маска, която някои западни страни слагаха спрямо Русия. В очите на някои западни страни Русия е просто дипломатически и политически „противник“. Освен това, под влиянието на Вашингтон, някои гледат на Москва като на така наречената заплаха поради огромната й военна мощ и политическа система, която не отговаря на „западния стандарт“. В резултат на това тези страни никога не са спирали да притискат по всякакъв начин Русия след разпадането на Съветския съюз.

От друга страна, Русия винаги се е смятала за европейска страна, очаквайки да изгради доверие със Запада. Така че е разбираемо, когато Путин изрази разочарование и чувство за предателство от думите на Меркел.

Доверието на Русия в Запада вече спадна до ново дъно. А лицемерието на Запада изтощи волята на Москва да се включи в ефективен диалог с него, отбелязаха някои експерти. „Сега на дневен ред стои въпросът за доверието и то вече е близо до нулата“, каза Путин в петък.

Признанието на Меркел за Минските споразумения също показа, че някои западни страни, особено САЩ, изобщо не спазват договорните си задължения. Те могат да се откажат от думите си изключително лесно.

Споразумението, което САЩ искат, никога не е свързано с доверие; всичко е въпрос на интереси. Едно споразумение се смята за полезно от САЩ, когато може да насърчи интересите на страната; в противен случай Вашингтон винаги е готов да го отрече. Това се илюстрира с оттеглянето на САЩ от Договора за борба с балистичните ракети и Договора за ядрените сили със среден обсег. Вашингтон също възприема двоен стандарт, за да прокарва интересите на своите съюзници при изпълнението на споразумението.

САЩ и няколко други западни страни се превърнаха в "неизпълнители" в международната общност. Те се осмеляват да нарушат обещанията си, защото са защитени от западната хегемония със САЩ в основата си. Вашингтон вече е привлякъл на своя страна много други западни страни, за да се присъединят към такава хегемония, създавайки и поддържайки изкривен международен ред.

Очаква се някои западни държави, водени от САЩ, да продължат да използват така наречените ценности като извинение за защита на своята колективна хегемония и тормоз над другите под международно управление и ред в тяхна полза. Докато съществува такова господство, светът все още ще бъде жертва на политиката на сила, а не място, пълно със справедливост и честност.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.