Глинени крака

Бях нещастен, защото нямах обувки, докато не срещнах човек без крака, казва Тери Пратчет. Симеон Дянков пък казва, че българите са щастливи от нещастието на гърците. Иначе казано, били са нещастни, докато не са видели гърците. Като ги погледнали, не само станали щастливи, ами дори започнали да злорадстват.
Оставяме настрана, че думите на Дянков са недостойни и недопустими за един вицепремиер, министър и политик. Но вече свикнахме, че в това правителство всеки плещи, каквото му дойде на ума, без никакви задръжки. Пита се обаче, къде видя Дянков щастливи и злоради българи. И на какво отгоре да са такива. В Гърция заплатите са в пъти по-големи, отколкото у нас. Средната пенсия там е около 800 евро, а у нас 130 евро. А ако българите изпитват някакво чувство към гърците в момента, то най-вероятно е тревожност - заради това, което се случва у съседите ни, заради гръцките банки, които имат 30% пазарен дял у нас, и т.н.
Щастието и нещастието са нещо доста относително. Или, както казва Александър Дюма - баща, няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго.
Дянков определено е щастлив, че предлага бюджет за следващата година, с който пак иска да е отличник в ЕС - 1,35% бюджетен дефицит, 2% инфлация, 2,9% ръст на икономиката. Такъв нисък дефицит никоя държава в ЕС не би си позволила, защото той вкарва в мизерия. Колкото до инфлацията, заложеният процент не говори за нищо друго, освен за свито потребление, което също е равносилно на мизерия. При такова потребление няма как икономиката да дръпне с 2,9%, колкото му се иска на финансовия министър. Абсурдно е да произвеждаш повече, ако се купува по-малко. Това ни го каза и Световната банка, и Европейската централна банка. В бюджета за следващата година не се предвижда и увеличение на пенсиите. Трета поредна година! Преди решителния втори тур на изборите социалният министър е поискал минималната работна заплата да стане 290 лева. Щастливият Дянков се съгласи. С уговорката, че ще пита бизнеса. Бизнесът бе против увеличението на минималната заплата от 1 септември. Това означава, че сега работодателите направо ще изреват гороломно. Дянков с радост ще се съгласи с тях и ще бъде още по-щастлив.
А българите? Всеки човек, който се тревожи за бъдещето си, е нещастен, е казал Сенека. Още повече когато един щастлив министър и неговият бюджет слагат нещастната държава на глинени крака.