Гешев и втасалата Мара

 Юлия КУЛИНСКА

Помните онази поговорка: "Всичката Мара втасала и на хорото се хванала", нали? Тя се отнася за този, който върши нещо съвсем излишно, ненужно, когато други важни неща не са му в ред. Та... И главният прокурор Иван Гешев така. Осъди престъпниците, вкара далавераджиите зад решетките, прекъсна корупционните схеми и... се загрижи за проститутките и просяците.

Новината отпреди дни профуча с мръсна газ из някои медии и остана почти невидима за обществото. Замълчаха дори от пресслужбата на прокуратурата, която обикновено ни проглушава ушите за действията на началника си.

Гешев атакува в Конституционния съд текст в Наказателния кодекс за т.нар. безделничество, по който се 

подвеждат под отговорност 

проститутките и просяците. А самият член гласи, че "пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация". С пробация за срок до две години се наказват и просяците.    

Гешев твърди, че разпоредбата противоречи на правото на труд на гражданите и на принципа на правовата държава. Текстът е приет през далечната 1968 г. и е променян два пъти - през 1975 г. и през 2004 г., когато се предвижда новото към онзи момент наказание пробация. 

Главният прокурор напомня, че този текст е въведен, докато действа предишната Конституция, която приема труда не само като право, но и като задължение.  

В основния закон на държавата от 1947 г. е записано, че трудът е дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин и той е длъжен да се занимава с обществено полезен труд и да работи според своите сили и способности. 

Но... Не си мислете, че Гешев порицава или санкционира просяците и проститутките. Напротив. Иска те да бъдат декриминализирани чрез премахване на текстовете в Наказателния кодекс.  Според главния прокурор те са архаични, отживелица и прецедент от времето на комунизма. 

В сегашната Конституция, в духа на модерните разбирания за обществото и за човека, трудът е обявен за фундаментално право. Според Гешев дали с определено поведение се нарушава закон, преценката за това дали то е морално и приемливо от обществото, била субективна и не можела да бъде критерий за наказателно-правна санкция. Главният прокурор е категоричен, че трудът е елемент от правото на личен живот и не се нуждаел нито от правно разрешение, нито от правила за извършване.

В мотивите на Гешев се посочва още, че гражданите имат конституционно гарантирана от законите свобода да си набавят средства за препитание по всякакви правомерни начини, трудови и нетрудови, дори когато те могат да бъдат оценени като безнравствени. 

Обвинител номер едно подчертава, че 

съдебната практика била разнопосочна 

и под ударите на тези разпоредби попадали жертвите, а не босовете. Несъвършенството на закона пък, изразяващо се в противоречие между негови разпоредби, нарушавало принципа на правовата държава. 

Гешев се жали, че на основание на разглежданите разпоредби се преследват крайно уязвими слоеве на обществото, като често посредством тяхното преследване и наказване реално се облекчава наказателната репресия спрямо лицата, ангажирани с експлоатацията им. По думите на главния прокурор, на практика се създавало двойнствено отношение към жертвите, което се отразява негативно, както на резултатите от съответните наказателни производства, така и на усилията за предоставяне на законова закрила на лицата по законите за борба с трафика на хора и за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно преследване и др. Главният прокурор твърди, че текстовете от Наказателния кодекс накърняват правната сигурност и са в конфликт с материалната справедливост, посочена в Конституцията и развита в разбирането на КС за правовата държава.

 Да, до какво ли дъно на морала и на юридическата професия може да падне човек, пък бил той и главен прокурор, за да оцелее на поста си? Дори и да брани проститутки и просяци. Защото, ако се замисли човек, едва ли само те полагат "особен" вид труд, за да печелят от нетрудови доходи. За другите - пълно мълчание.

Трябва все пак да признаем, че от години съдебната ни система е обрасла от остарели, неактуални и неприложими закони и закончета. Но едва ли проблемите на просяците и проститутките са най-важните и е належащо те да бъдат променени. 

МВР: Просяците изкарват по близо половин милион на месец

Просяците у нас изкарват по почти половин милион лева на месец, разкри преди време МВР. Сумата обаче отива в джобовете на десетина  ромски барони от Ихтиман, Чирпан, Самоков и Сливен, които ръководят мръсния бизнес. Най-много просяци има в големите градове - София, Варна, Пловдив. Колко обаче е техният брой, никой не се наема да потвърди. 

Повечето от просяците се движат на тумби и променят "местоработата си". През летния сезон те се насочват към курортите, за да скубят състрадателните чужди туристи, разкриват от МВР. Всекидневно в София пристигат над 200 роми от провинцията, които се конкурират с около 100-тина местни. 

Гастрольорите биват стоварвани в центъра на съответния град или на Централна гара в София. Остават в населеното място няколко седмици, след което ги преместват в друг град, разказват  разследващи. Сред просяците има и 5-6-годишни деца, които будят съжалението на минувачите. Малчуганите са сред най-печелившите "работници". Повечето от тях са обучени от малки как да просят, за да получат повече пари. Парите, които се дават на просяците, всъщност ги стимулират да паразитират върху работещите, а освен това водят до процъфтяване на този престъпен бизнес, коментират психолози. 

Според тях, ако даваме пари на деца просяци, ние не им даваме милостиня, а подпомагаме тяхната експлоатация. Въпреки действащите у нас законови забрани срещу просията, борбата с нея се оказва много трудна. Глобите за просия според общинските наредби в различните градове варират от 10 до 100 лева. Патрулите, които обикалят районите, забележат ли просяк, го гонят, но това решава проблема за ден-два, обясняват от МВР. 

Никой не знае броя на проститутките

Никой не може да каже точно колко са проститутките в България. Според различни източници те са между 7000 и 10 000. Според Центъра за изследване на демокрацията жриците на любовта у нас заработват между 230 и 270 млн. лв. на година. 

Българките, които проституират в чужбина, изкарват от 900 млн. лв. до 1 млрд. лв. Голяма част от тези пари също влизат в България, защото проститутките зад граница са изведени там организирано от сводници. 

Пазарът на плът е по-голям от този на наркотиците, който генерира около 450 млн. лв. на година. Тези пари обаче остават изцяло в черния сектор на икономиката и от него печелят организирани престъпни групи и корумпирани държавни чиновници. Според привържениците на легализацията на търговията с плът точно това е спирачката за закон, който да я урежда. Ако го има, отчисленията ще влизат в държавата, а не в частни джобове.