Германският модел няма да реши кризата в Европа

Иван Кръстев, Георги Ганев*

Повечето хора разглеждат икономическата криза в Европа като поучителна история за добрата и лошата политика, в която страните с разумно управление на финансите, като Германия, остават стабилни, докато неразумните, като Гърция, затъват. Толкова е загнездена тази идея, че често се чуват анализатори, които казват, че Европа трябва да следва германския модел, за да излезе от кризата, приемайки тевтонския подход - от фискално затягане до реформи в трудовия пазар и пазарни реформи. Според тях, ако обществата в периферията на Европа могат да се научат да правят като германците, ЕС и единната му валута ще имат стабилно бъдеще.
Това схващане е грешно и вече имаме доказателства за това. Въпросът не е дали политиката на Германия е правилна. Той се заключава в това, дали тя довежда до един и същ резултат в различните икономики и политически среди. За да видите, че не е така, трябва да игнорирате Гърция и да се вгледате в нейната съседка България, коментират Иван Кръстев, Георги Ганев пред агенция Блумбърг.
Точно както Германия, България премина през няколко години на предпазливи бюджети и икономически реформи, които имаха за цел да подобрят конкурентоспособността, преди началото на финансовата криза през 2008 г. И двете страни първоначално отговориха на шока с внезапни увеличения на бюджетните дефицити, но също така бързо ги обуздаха. Дефицитът на България беше 0,7% от БВП през февруари според финансовото министерство. Дългът на правителството бе 16% от БВП.
Често пъти канцлерът Меркел посочваше като пример за подражание България за другите икономики в ЕС. Въпреки това германското спокойствие на България беше разбито на парчета през февруари, когато уличните протести заради повишаващите се цени на електричеството доведоха до рухването на правителството. И защо? Защото обикновените българи не могат да си позволят германска политика. Както не могат да си позволят БМВ или мерцедес.
Германия е една от най-богатите страни членки на ЕС, както и най-влиятелната. България е най-бедната страна в Евросъюза, освен това е един от най-новите членове на общността и с най-малко влияние. Българите са повече от 2 пъти и половина по-бедни от германците, а също така страната ни има едно от най-ниските нива на заетост в общността. И двете нации вярват в идеята на ЕС, макар и по различни причини. Германците вярват в своето правителство и способността му да играе решаваща роля в ЕС, българите точно обратното - защото не вярват на своето правителство. Според проучване на Евробарометър 70 на сто от германците вярват, че техният глас се зачита при работата на националните институции, докато само 37 процента от българите вярват, че гласът им струва нещо пред управляващите.
Благосъстоянието и институциите могат да послужат за обяснение защо еднаквите фискално предпазливи политики доведоха до различни последствия в тези две страни. За заможните германци фискалният консерватизъм в тяхната институционално функционираща държава обещава, че утрешният ден няма да е по-различен от днешния - начинът им на живот ще бъде защитен. В бедна и зле функционираща България същите политики само изнервят хората, защото те осъзнават, че утре ще бъде като днес - бедният им начин на живот няма да се промени.

Изгубена надежда

Всичко това обяснява защо ускорителят за колапса на правителстовото в България бяха покачващите се цени на електроенергията, които са доста по-голяма част от доходите на българите, отколкото при германците. А това съвсем подрива и без друго бедния стандарт на живот в България. Изгубената надежда за по-добро бъдеще е може би най-важната характеристика на политическата криза в България. Десетилетия наред формулата, която буташе напред европейската интеграция, бе сближаване на политиките на отделните страни членки. Сега обаче именно това сближаване застрашава да разруши машината ЕС.
През последните 15 години и България, и Германия претърпяха сериозни икономически реформи. Двете най-големи политически партии - социалдемократите на Шрьодер и Християндемократическият съюз, подкрепиха реформите на Шрьодер. Инициирани от политическия елит, промените получиха широко одобрение сред електората. Ситуацията в България е противоположна. Макроикономическите политики на страната се промениха малко през годините, докато правителствата се сменяха. Гласоподавателите постоянно настояваха за промяна, но без значение кои лидери избираха, макроикономическата политика си оставаше все една и съща.
Ако икономическата трансформация на Германия е класически пример за политическа реформа, то опитът на България е ясен пример на доктрината "няма друга алтернатива". Така е и в Гърция, Италия и другите периферни икономики в еврозоната.

Нестабилността в България

И в двете страни предстоят избори тази година - българите ще избират правителство на 12 май заради рухването на предишното, а германците ще гласуват на 22 септември. Според анкетите управляващите дясноцентристки партии най-вероятно ще спечелят изборите и в двете страни. Приликата обаче свършва дотук. Малцина предвещават забележителни промени в Германия. В България обаче се очаква продължителен период на политическа нестабилност, подобна на тази в Италия.
Сходството в политиките доведе до противоположни последствия в България и Германия, показвайки, че Европа няма непременно да се излекува, ако следва модела на Германия. Това е така заради широките различия в благосъстоянието и действията на институциите в двете страни. А не толкова заради различните политики, които застрашават Европейския съюз и единната валута.

*Иван Кръстев е председател на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Георги Ганев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии и асистент в СУ.