Германия залага на Путин

На Европа й е необходима стабилна Русия - това именно беше центърът на дискусията на международната конференция на тема "Руско-европейските отношения от гледна точка на Германия - очакванията, свързани с предстоящите  избори", която се проведе на 15 септември в култовия мюнхенски хотел Bayerischer Hof.
В хотела, прочул се с така наречената мюнхенска реч на Владимир Путин, произнесена на 10.02.2007 г., миналата седмица се обсъди новото възприемане на Русия и очакванията на Европа и САЩ. Организатор на конференцията под егидата на Центъра "ЕС-Русия" бе Институтът за международна интеграция.
Форумът, посветен на предстоящите парламентарни и президентски избори в Русия, премина под знака на открита и искрена дискусия, на която политици и обществени деятели от Европа, САЩ и Руската федерация обсъдиха възможните варианти и вероятните резултати от тези две изключително важни събития, които, без съмнение, ще окажат голямо влияние върху световната политика.
Мястото, избрано за провеждане на конференцията, също не беше случайно избрано. Водещата роля именно на Германия в глобалните процеси, протичащи в рамките на обединена Европа, приносът й като основен политически и икономически фактор в ЕС изискваха да се чуе мнението на германски политици и общественици за възможностите за разширяване и задълбочаване на интеграционните процеси с Русия.
Русия и Германия са основни политически играчи в европейското пространство, а през последните години главният партньор на Руската федерация на Запад е именно Германия. Без значение кой ще е на власт в Берлин - социалдемократи или християн-консерватори, руско-германските отношения се развиват само по възходяща линия. В този смисъл и във връзка с цялостните взаимоотношения между ЕС и Русия темата за настъпващите парламентарни и президентски избори в страната не може да остане встрани от погледа на немските политици и експерти.
Обсъждайки именно тези взаимоотношения, участниците в конференцията стигнаха до единодушното мнение, че Русия е била и си остава най-важният стратегически партньор на Европа, в подкрепа на което бяха изнесени много статистически данни, като например фактът, че товарооборотът между Руската федерация и страните от ЕС е достигнал сумата от 300 милиарда долара, а количеството на съвместните проекти в областта на селското стопанство, образованието и културата е нараснало значително. В тази връзка вариантите за изграждане на общи мостове за задълбочаване на интеграционните процеси, за решаване на проблемите с енергийното сътрудничество, за всевъзможните бъдещи планове за пълноценното приобщаване на РФ към европейското семейство неизменно се свързваха с темата кой ще поеме кормилото на властта след предстоящите президентсски избори в Русия - Путин или Медведев.
Най-ясната илюстрация на тези прогнози, както и на личните оценки на участниците в  дискусията, може би ще бъдат споделените от самите тях мнения.


Фрейзър Камерън (Великобритания), директор  на Центъра ЕС-Русия (Брюксел): "На Запад говорят, че модернизацията на Русия е свързана с президента Медведев. Но това не е точно така. Именно премиерът Владимир Путин обърна внимание на необходимостта от промяна в политиката и икономиката на страната. И го направи, преди да излезе статията на Медведев, призоваваща Русия да се движи напред. Още повече че самият Путин започна тези промени. Той трябва и да ги продължи."

Волфганг Ишингер, председател на  Мюнхенската конференция за безопасност, бивш посланик на  Германия в САЩ и Великобритания, твърди, че Путин е добре познат в Европа. "Ние не смятаме, че неговото завръщане на поста президент на Русия би било проблем." Г-н Ишингер добави още, че е "нужна демилитаризация на нашето мислене, която освен на хартия, трябва да се осъществи и в главите ни. Ние не бива да разгръщаме ПРО. Точно обратното - длъжни сме да създаваме отношенията между Русия и НАТО от позицията на доверието. Тази система трябва да се разгърне заедно с Русия."

Михаела Бианкофиоре, председател на Комисията по международни работи в Италианския парламент: "Основата на нарастващата икономическа синергетика между нашите страни е именно личното взаиморазбирателство между Путин и Берлускони. Силата на техните взаимоотношения се крие в уважението, доверието и дружбата, които помагат най-добре да разберем нашите собствени интереси. На аналогична основа трябва да се изграждат и отношенията между Русия и ЕС. Връщането на Путин ще ни позволи да се избавим от стереотипите на студената война."

Еберхард Зинер, бивш министър на Бавария по Европейските отношения, член на парламента: "За руско-европейските и особено за руско-германските отношения връщането на Владимир Путин на поста президент на Русия би бил най-предпочитаният сценарий. Путин е един от най-влиятелните световни лидери."

Хайнрих Оберрайтер - ректор на Гражданската академия на Бавария, е уверен, че Европа е заинтересована от това Русия да бъде стабилна, и подчертава, че само един наистина силен лидер може да интегрира всички процеси, протичащи в страната. "Очевидно Путин е по-силен от останалите", казва той.
Фаня Киршенбаум, член на израелския Кнесет (парламент), ген. секретар на партия "Наш дом Израел": "По мое мнение стабилността във властта и стабилността на икономиката са взаимосвързани. Универсална демокрация не съществува. Във всяка страна тя е специфична. Тези, които казват, че промените са по-добрият вариант от стабилността, просто лицемерничат. Всички ние търсим стабилност и само стабилността е основа за сътрудничеството. Трябва гарант за отношенията и гарант за инвестициите. В Русия това е Владимир Путин."

Меглена Плугчиева, депутат от  парламента и бивш вицепремиер на България: "Енергийното сътрудничество между нашите страни започна при управлението на Путин. Новите проекти ще ни дадат не само енергия, но ще създадат и нови работни места. И нашата цел е да ги форсираме. Ето защо ние очакваме завръщането на Путин на поста президент. Смятам, че в периода на големите промени именно той е нужен на Европа. Тук се говори за доверие в Русия. Не само доверие, Русия заслужава и голямо уважение. Една от темите с изключителна важност не е само енергийната политика в ЕС като цяло, а енергийното развитие на Югоизточна Европа. Особено задълбочен анализ заслужава включването на Черноморския регион в непосредствените интереси на европейската общност. Мога да отбележа, че в много близко бъдеще именно този регион ще играе особено важна роля и ще се превърне в силно привлекателен мост в процеса на интеграция между ЕС и Русия."

Срджа Трифкович (САЩ), политолог, международен редактор на сп. "Хроника на американската култура": "Завръщането на Владимир Путин на поста президент през 2012 г. би могло да се отрази положително на още неразкрития потенциал в германо-руските отношения. Бидейки в културен план германофил и имайки реалистичен подход към стратегическите въпроси, Путин би могъл да съдейства за завръщането на това, което аз бих нарекъл "нео-бисмаркова парадигма". Именно по времето на "Железния канцлер", гигант на европейската дипломация на 19 в., Германия и Русия наистина се превърнаха в стратегически партньори на основата на съвместимост на интересите им и отсъствие на непреодолими противоречия. Некомпетентните приемници на Бисмарк се отдръпнаха от тази парадигма, изразявайки ненужната и фатална претенция за хегемония - някакъв Вилхелмовски вариант на неоконсерватизъм.
Директорът на Школата по журналистика към Оксфордския университе и редактор на в. "Файненшъл таймс" Джон Лойд е уверен, че Владимир Путин ще се върне в Кремъл. "За това говорят и политиците, и социолозите. А Западът ще го приеме, без да се чувства дискомфортно. Той е политическият и национален лидер. Не бива да забравяме, че всяка държава върви по своя път на демократично развитие и ние трябва да оставим Русия да извърви своя път самостоятелно."

Елен Теплицкая - президент на Американо-руската търговско-промишлена палата, прави следния паралел: "Рузвелт беше президент на САЩ 4 пъти. И какво - някой обвиняваше ли Америка тогава в липса на демокрация? Не. Защото американците смятаха, че именно Рузвелт ще изведе страната от кризата и ще победи фашизма. Владимир Путин е не само политически и национален лидер, но и много добър икономист. Той изведе страната първоначално от политическия, а после и от икономическия тупик. Та в тази връзка нима бихме могли да обвиняваме руснаците, които му се доверяват?"

Драган Станоевич, президент на Асоциацията на сърбите в Евразия: "За нас е принципно важно завръщането на Владимир Путин на поста президент на Русия, защото само Русия и Путин са гаранти за целостта на нашата страна. Ето защо можем да направим извода, че в условията на заплахата от втора вълна на световната икономическа криза и при наличието на проблематични ситуации в редица от страните на еврозоната европейците повече се вълнуват от проблемите на стабилността на континента и намирането на гаранти за стабилност. Защото в условия на големи проблеми в икономиката и финансите, а също и на крах на мултикултурната политика, безопасността, която Русия може да обезпечи в енергийната, антитерористичната и много други сфери, става основополагащ фактор в нашите възприятия."

Алесандро Мусолино, (Италия), председател на младежката организация на Европейската народна партия: "Почти десет години Владимир Путин ясно управляваше отношенията между Русия и ЕС. Дори само защото Путин върна Русия в Европа, той се явява гарант на стабилността и сътрудничеството в нашето европейско пространство. През последните 3-4 години в Европа все по-малко мислят за Русия, но това е неправилно. Надявам се президентските избори да променят тази ситуация."


Институт по международна интеграция

Институтът е създаден в Русия 2008 г. като неправителствена, нетърговска обществена организация. Измежду съоснователите са Михаил Старшинов - член на Думата, и Александър Воробьов - независим анализатор, журналист и ПР-експерт, така както и много руски независими фондации. Главната цел на института е да провежда изследвания на интеграционните процеси в постсъветското пространство, Европа и други части на света в областта на политиката, икономиката, отбраната и сигурността. Институтът има много партньори в СНГ и Европа, в частност в Армения, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, Германия, България, Чешката република, Унгария, Полша, Сърбия, Италия, Франция и Великобритания. Между партньорите й са академични институции, фондации, парламентаристи, аналитици и др.