Германия вече не е това, което беше

"Дойче веле"

Йенс Турау

Германия очевидно не е така изрядно подредена и организирана, както вярват самите германци. Пандемията окончателно показа, че Германия вече не е това, което беше.

А някога Германия минаваше за страната на ефективността и благонадеждността. Германците може и да са малко сковани, гласеше тази гледна точка, те може и да се крият в избата, когато искат да се посмеят на глас, но затова пък винаги са точни и дисциплинирани. А благосъстоянието им открай време се гради върху десетките хиляди средни и малки предприемачи и върху една относително силна държава.

В центъра на всичко стояха широката средна класа и идеята за корпоративизъм, чиято формула най-опростено гласи: отказваме се от някогашните класови борби и решаваме конфликтите по мирен път. Въпреки силните синдикати, стачките в Германия са рядкост. В отплата максимално количество хора са приобщени към едно завидно благополучие.

Дали този манталите не отиде окончателно в историята заради пандемията? Промяната започна всъщност доста по-рано. Дългогодишните спорове около строежа на подземна жп-гара в Щутгарт или на новото берлинско летище бяха първите предвестници, че доказалият се през годините баланс на интересите вече не работи както трябва. Да, полагаха се усилия в решаването на проблемите да участват всички обществени групи, но все по-често се оказваше, че край печката са се струпали прекалено много готвачи: правителството, провинциите, окръзите, градовете, гражданските инициативи, експертните съвети. От старите времена оцеля само една идея: когато се захванат с нещо, германците гледат да го свършат по най-старателния и подробен начин.

А сега дойде и пандемията. Вече никой не може да се ориентира в гъсталака от концепции, според които едни училища отварят, а други остават затворени. Канцлерката Ангела Меркел очевидно се е отказала от опитите си да наложи поне някакво подобие на единни правила в борбата срещу пандемията. Позволяваме си лукса да разпределим хората в безброй групи за поредността на ваксиниране, забравяме обаче да поръчаме достатъчно ваксини.

Но това не е всичко. В един момент медиите така очерниха ваксината "АстраЗенека", че много хора вече не искат да се ваксинират с нея, макар ефектът й  да е доказан. От толкова много дървета престанахме да виждаме гората.

За цялата тази бъркотия съществуват отчасти традиционни причини. Образованието например открай време е в компетенциите на отделните провинции. Абсурдните понякога разлики в образователната политика и в равнището на образованието са се превърнали във всекидневие, но ние си затваряхме очите за тях просто защото тази форма на федерализма работеше много добре, включително и след началото на пандемията.

Тогава, преди година, всички си казвахме: ние сме германци и ще овладеем тази пандемия. Прекалено дълго обаче останахме в обятията на самодоволството. А както знаем, самодоволните понякога изпускат момента.

Германия спешно се нуждае от едно честно взиране в себе си. Не, това изобщо не означава, че трябва да се саморазкъсаме (макар че ние, германците, имаме опит в това). Но определено трябва да преосмислим някои свои нагласи. Да съсипем с икономии държавата, само за да постигнем уравновесен бюджет, не е добра идея. По време на пандемията държавата раздаде щедри помощи на безброй фирми и предприемачи, а трудовото законодателство при намалено работно време се оказа същинска благословия, както беше и по време на финансовата криза. В същото време обаче забравяме колко важни са и младите основатели на фирми, самонаетите, хората на изкуството и културата, на които почти никой не обръща внимание. И които се задушават от бюрократичните правила за отпускане на помощи.

Време е да подхванем дискусия за онази Германия, която искаме да видим след пандемията. За онази Германия, която ще си остане на добри позиции дори ако вирусът не си отиде, дори ако на вратата ни почука следващата пандемия. Имаме нужда от една ефикасна и успешна държава с колкото може по-малко йерархии. Имаме нужда да видим с нови очи модерните форми на предприемачеството. Да оставим федерализма само там, където ни е нужен, и да си позволим риска от повече централизъм, когато той ни потрябва. А и по-малко самодоволство никак няма да ни навреди.