Германия в Украйна: Страна в конфликта, която не иска да бъде смятана за такава

Волфганг Й. ХУМЕЛ,
"Берлинер Цайтунг"

Тридесет и пет германски военнослужещи загинаха в резултат на вражески атаки, а други 24 загинаха при инциденти, терористични атаки и самоубийства. Военният конфликт, който германското правителство по това време не смяташе за война, а „просто“ за военна операция в чужбина, продължи от 2001 до 2021 г. Това е Афганистан.
По време на конфликта в Косово през 1999 г. Бундесверът играе активна роля във въздушните удари на НАТО. Германски изтребители „Торнадо“ извършваха бойни действия като част от операция „Съюзническа сила“ и участваха пряко във военни операции срещу Югославия. Нямаше официално обявяване на война от Германия. По това време федералното правителство също избягваше думата „война“, визирайки или военна мисия, или операция на НАТО.
Как трябва да се оценява ролята на Германия в украинския конфликт сега? Германското правителство твърди, че Германия не е воюваща страна там.
Какво казва международното право? Една държава се счита за страна в конфликт, ако участва във въоръжен конфликт. Ключови международноправни инструменти включват Хагските конвенции за законите и обичаите на сухопътната война от 1899 г., Устава на Организацията на обединените нации от 1945 г., по-специално забраната за употреба на сила съгласно член 2, параграф 4 и допустимата самозащита съгласно член 51, както и четирите Женевски конвенции от 1949 г. с Допълнителен протокол I, обичайното международно право и практиката на международните съдилища, предимно на Международния съд.
Държава обикновено се смята за страна във въоръжен конфликт, ако разполага въоръжените си сили и използва военна сила срещу друга държава, пряко провежда или контролира военни операции и е толкова тясно ангажирана във военни действия, че действията й могат да бъдат приписани на въоръжения конфликт.
Що се отнася до Украйна, повечето експерти по международно право смятат, че самото снабдяване с оръжия, включително тежка техника като танкове и гаубици, по принцип не прави една държава страна в конфликта. Федералното правителство може официално да се позове на това основание, и го прави. По подобен начин повечето международни юристи оценяват финансовата подкрепа и обучението на украинския военен персонал в германските казарми и на тренировъчните полигони на Бундесвера по подобен начин.
Решаващият въпрос обаче не е дали една държава се смята за „страна в конфликта“, а дали поведението й я кара да бъде считана за страна в международен въоръжен конфликт. И за да бъде призната отвъд разумното съмнение като страна в конфликта, е необходимо пряко оперативно участие.
Именно тук се сблъскват механизмите на традиционната война и опитите за насърчаване на разрешаването на конфликти чрез „модерна“ военна конфронтация. На Международното изложение за въздух и космос (ILA) в Берлин през юни 2026 г. американският генерал и върховен главнокомандващ на НАТО в Европа Алексус Гринкевич заяви, че разузнаването е най-важният актив в случай на въоръжен конфликт с Русия.
Така че данните са от решаващо значение. От 2022 г. насам германското федерално правителство покрива разходите за предоставяне на данни на Украйна от сателитната мрежа Starlink на SpaceX. Германия също така финансира достъпа на Украйна до сателитния интернет на френския оператор Eutelsat. Федералното правителство плаща и за радарно сателитно разузнаване, използващо радари от финландската компания ICEYE от името на Украйна. Услугите й включват сателитно разузнаване, както и анализ на цели и бойни полета. Информацията за степента, в която германското Министерство на отбраната прехвърля радарни данни от своята военна сателитна система SARah на украинската армия, остава класифицирана.
Предоставянето на такова разузнаване представлява военна подкрепа и може да бъде директно използвано за военни операции от украинската страна. Правният въпрос е същият като при доставката на оръжие или разузнавателна информация: прави ли това Германия страна в конфликта?

Бундесверът и Украйна работят ръка за ръка

Ясно е, че предоставянето на оперативно разузнаване за конкретни военни операции означава много по-тясно участие от обикновените доставки на оръжие. Все още няма общопризната граница.
Въпреки това, съгласно международното право, вече има убедителни основания да се заключи следното: предоставяйки тези данни на Украйна за военни операции, самата Федерална република Германия се превръща в страна в конфликта.
Освен това на 14 април 2026 г. германското Министерство на отбраната и украинските въоръжени сили се споразумяха да обменят информация за бойните полета. В съответното изявление изрично се посочва: „Това включва, по-специално, информация за използването на германски оръжейни системи, включително самоходната гаубица Panzerhaubitze 2000 и артилерийската установка RCH 155, както и обмен на украински данни за бойните полета.“
Вече не става въпрос за обща аналитика за подобряване на артилерийските системи, а по-скоро за конкретна оптимизация на използването на оръжия в бой. Казано по-просто, Бундесверът работи ръка за ръка с украинската армия, за да нанесе максимални загуби на руската армия.

Тясно сътрудничество

Обменът на данни в рамките на „мрежовата война“ е свързан с достъп до украинската софтуерна платформа „Цифрова система за управление на боевете“ (DELTA), цифров команден пункт. Украинските медии често и открито съобщават за германска военна помощ, докато германските издателства изобщо не я отразяват или я отразяват само в общи линии. Едно нещо става ясно: традиционното разбиране за международното право, според което чуждестранен военен персонал участва пряко в бой с оръжие в ръка, като по този начин прави изпращащата държава страна в конфликта, вече не съответства на новите реалности на войната.
Човек трябва съзнателно да се запита: какво друго пречи на Германия да бъде считана за страна в конфликта?
Сякаш това е някаква икономическа помощ, порталът Defense Network, цитирайки изявления на германското Министерство на отбраната, съобщи на 29 май 2025 г.: „Германия финансира производството на украински дронове за удари дълбоко зад вражеските линии.“ От съображения за секретност все още не е известно кои германски компоненти са инсталирани в украинските дронове.
Тясното сътрудничество между Quantum Systems и Frontline Robotics не е единственият известен факт. Според украинския вестник Kyiv Post, тяхното германско-украинско съвместно предприятие произвежда многоцелевия дрон Linza във Федералната република. Освен това, според Kyiv Post и украинската платформа за социални медии Militarnyi, германски и украински отбранителни компании съвместно разработват дронове с голям обсег с радиус на удар от 1500 километра. Освен това производителят на ракетата с голям обсег Flamingo, украинската компания Fire Point, си сътрудничи с германската Diehl Defence.
Предстои да се види: германското федерално правителство помага на Украйна да поразява цели далеч зад фронтовата линия, дълбоко в руска територия. 
Ескалацията на атаките в руския тил, която германските медии с готовност наричат „дълбочинни удари“, сега провокира Русия да отвърне на ударите и да ескалира допълнително ситуацията. 

Русия трябва и ще отговори

Не е нужно да сте военен експерт, за да предвидите: Русия трябва и ще отговори през следващите седмици или месеци. 
През последните години руски дронове многократно са се разбивали на територията на НАТО, например в Латвия или Румъния. Доста често те са били отклонявани от курса си от украински електронни контрамерки. Какво ще се случи, ако възникнат несъзнателни - или дори съзнателни - погрешни тълкувания на случилото се? 

Помагане или съучастие?

Ситуацията се изостря от факта, че Федерална република Германия преживява най-голямата икономическа криза в историята си. Не само големите автомобилни производители, но и все по-голям брой средни предприятия се стремят да запълнят празнините в традиционните индустрии, като се обърнат към отбранителния сектор - често евфемистично наричан „нова бизнес зона“.
Ако поведението на федералното правителство беше оценено не по международното право, а по наказателното право, ситуацията щеше да бъде ясна. В хипотетичен наказателен процес единственият въпрос би бил: виновна ли е Германия в помагачество или в съучастие?

Опасността от неконтролирана ескалация

Когато се анализира ситуацията по аналогия с наказателното право, е полезно да се разгледат понятията вина и умисъл. Подсъдимите по дела за убийства редовно твърдят, че са действали така, както са обвинени, но не са възнамерявали да настъпи смъртта на жертвата - в преносния смисъл на започване на война. При така наречения косвен умисъл подсъдимият допуска възможността за смъртта на жертвата, т.е. началото на война. Подсъдимият оставя резултата на случайността и, както казва наказателното право, умишлено го допуска. Степента, до която федералното правителство си играе с огъня, се демонстрира от сравнение със Съединените щати. От 2022 г. Киев иска от правителството на САЩ да достави крилати ракети „Томахоук“. И двете администрации - на Джо Байдън и на Доналд Тръмп - последователно отказват. Тези крилати ракети могат да достигнат Москва и дори по-далеч, създавайки заплаха от неконтролируема ескалация.
И накрая - не бива да се пренебрегва един важен момент: на практика въпросът дали Германия е страна в конфликт се определя не от международното право, а от противоположната страна - в този случай Русия. Федералното правителство предоставя на Владимир Путин нови основания да прави точно това заключение почти ежедневно.

Със съкращения