Гербът ни е перфектен!

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСИЕВ е секретар и ковчежник на Българското хералдическо и вексиколожко общество (БХВО). То е създадено в края на 2004 г. от четирима ентусиасти, включително от сегашния му председател д-р Стоян Антонов, който е преподавател в Пловдивския университет. Александър се присъединява към дружеството през 2005 г. на второто общо събрание на организацията. Оттогава се занимава по-тясно с хералдика - науката за гербовете, и с вексикология - науката за знамената. В дружеството членуват вече 22-ма ентусиасти, които споделят интересите си в някоя от двете области. В БХВО има доста ерудити и специалисти по знамената като уважавания полк. Иван Иванов, който е написал 6 книги за българските знамена. Всяка година дружеството издава черно-бял бюлетин (написан научно, не популярно), който се разпространява между членовете на дружеството и сродните му организации в чужбина. Имат и уебсайт heraldika-bg.org, на който са се постарали да съберат не само гербовете в България, но също така и емблемите в страната ни. Членовете на хералдическото дружество участват в международни изложения, на които се събират 300-400 души с интереси в областта. Александър представя България в Щутгарт през 2008 г., където БХВO става редовен член на мащабната Организация по генеалогия и хералдика.


"Не винаги се осланяме на девиза "Съединението прави силата"

"Цените за изработка са от 1000 до 2000 лева"


- Колко стар е най-старият български герб, г-н Алексиев?
- Спорно е да се каже, защото в гербовниците често са рисувани измислени гербове. Попадали сме дори на изображения с хрътка от ХII век, което явно е дошло при нас от Европа.
- Как разбирате, че гербът е измислен?
- Проследяваме кой го е направил, с каква цел, какви претенции има... Защото някои сърби, унгарци и албанци искат да се представят за благородници и се стремят за по-голяма тежест да си осигурят и герб. Други се опитват да създадат символи на цели държави и на отделни хора. Това, че гербът не е истински, се разбира от различни проучвания - наши и на европейските ни колеги.
- Като специалист как ще коментирате герба на България?
- Гербът на България е перфектен! Той отговаря на всички изисквания на хералдиката. Доста хора помнят големия скандал, който се разрази през 1997 г., дали лъвът да бъде коронован или не, коментираха се и други детайли, които в хералдиката имат съвсем друго значение. Някои доста първосигнално приемат нещата. А гербът ни е страхотен, както и девизът "Съединението прави силата". Лошото е, че понякога забравяме да се осланяме на него.
- Кой от българските градове има пълното право, потвърдено от изследвания, да каже, че неговият герб е създаден преди всички останали?
- София, разбира се. Само че гербът на българската столица не отговаря на хералдическите изисквания. Той е направен набързо от Хараламби Тачев, който трябвало да подготви този символ за Всемирното изложение в Париж през 1900 г. Творецът разделя щита на 4 части, което в хералдиката означава, че e имало толкова отделни населени места, които са се обединили в един град. Случаят със София не е такъв. През годините столицата ни е присъединила доста села, квартали и т.н. Но при създаването на герба те не са били само 4 големи града.
- Общо взето обаче гербът на София е приет от  хората. След като има грешки при създаването му, трябва ли той да бъде преправен?
- Много е трудно! Гербът на София е еталон за много други. И много често се сблъскваме с това, че общини, градове и села искат да копират столичния, най-вече като делене на щита на 4 части. Без да знаят малката подробност, че това може да се прави само ако населените места се обединят. Всеки символ в съответното поле отговаря на града.
- Столичният герб съдържа и девиз: "Расте, но не старее." Винаги ли трябва да присъства някакъв надпис или мото в символа на града?
- Повечето гербове наистина съдържат девиз, като условието е той да бъде изнесен извън щита, в който не може да има букви, думи или цифри. Девизът се разполага на лента отгоре или отдолу. Изборът дали да го има и какъв точно да бъде е индивидуален. Девизът също така трябва смислово да е свързан със символите, включени в самия герб.
- Всички населени места в България ли имат герб?
- По закон е определено, че българските общини трябва да имат свои символи - герб, знаме, химн, печат. Но няма изисквания да бъдат спазени правилата на хералдиката. Тоест може да се направи емблема или лого, които хората много често наричат герб. Реално тези изображения не отговарят на изискванията за герб. Просто се налагат като име. Думата идва от немското "erbe" - наследство. Търсят се историческите корени на самото населено място, което да бъде представено чрез този символ.
- Случва ли се да ви потърсят от някое населено място, за да дадете своето мнение за герба, който са решили да си направят?
- Обикновено ни търсят за консултация, когато вече имат някакъв готов проект. Много е модерно сега да се прави герб на населено място. Събират комисия, в която, за жалост, в повечето случаи липсват хералдици. И вече когато имат 3 изработени скици, се свързват с нас, за да попитат кой от гербовете е най-подходящият. Това ни поставя пред свършен факт. А когато и трите не отговарят на изискванията на хералдиката, няма как да бъдем полезни. Освен да кажем, че това не са гербове и какво може да се направи, за да се хералдизира дадено изображение. Има и много позитивни случаи, когато представителите на общините или самите хора от населеното място се обръщат към нас с идеята, че сме професионалисти и знаем как се прави истински герб. Оставят всичко на нас, което е идеалният вариант, но се случва много рядко. Понякога даваме своите предложения за герб като членове на хералдическото дружество, но биват приемани емблеми и лога, които повече импонират на властта, на някой общински съветник или на повечето хора.
- Колко струва изработването на един герб, като се започне от консултациите какъв трябва да бъде той и се стигне до художника, който визуализира идеите?
- В нашата организация нямаме тарифа, защото сме сдружение с идеална цел. Всеки от членовете ни може да бъде потърсен за консултация или изцяло да се заеме с изработката на герба. В Съюза на българските художници има цена от 1000 лв. за рисуване на герб. Повечето се водят от тази сума, докато ние се опитваме да покажем, че гербът е наистина нещо, което си струва, и струва  много повече. Когато на гости ни беше хералдът Клайв Чийзман от Кралската хералдическа служба, той каза, че във Великобритания един герб струва 8000 лири. Но англичаните ценят този символ и оценяват труда за създаването му. Докато в България това не е така. И рисуването на лого, емблема или герб, консултациите, мисловната дейност, свързана със създаването им, за повечето хора струват нещо минимално. Имаме много случаи, когато в някои населени места ни казват, че разполагат с бюджет 100, 150 или 200 лв. за изработването на герб. Най-често в подобни ситуации отказваме да даваме мнение. Защото за да има тежест един герб, за да бъде направен добре, се изискват доста усилия - много проучвания, измисляне на символи, създаване поне на два проекта, от които в крайна сметка единият да бъде одобрен. И съответно работата на художника е най-скъпата в случая, защото едва ли има творец, който да се съгласи да нарисува герб за по-малко от 600 лв. Може да се каже, че от 1000 до 2000 лв. е нормална цена за създаването на истински герб, в който да са спазени всички изисквания на хералдиката.
- Всеки, който пожелае, ли може да си направи герб?
- Всяко населено място, дори и най-малкото село, може да има герб. Законово е определено, че самият кмет може да вземе решение за това, да издаде заповед за създаването му, която се разглежда в общинския съвет. Хубаво е символът на града да е герб, а не емблема. Ако говорим за хората, задължително е да се спазва правилото, което важи от Средновековието до днес, че притежателят на герба трябва да се ползва с добро име. Това означава да не бъде осъждан, да е състоятелен, да е глава на семейството или вече да се е отделил от родителите си. Много е важно да има добро образование. Повечето хора, на които правим гербове, са завършили университет, тоест имат някакъв статус, който доказва, че са достойни да притежават герб. Той се прави веднъж и остава занапред. Няма как след няколко години да решиш, че този герб не ти харесва, и да поискаш да си измислиш нов. Най-важното е човекът да бъде положителен, да притежава качества, които да изобрази и на герба си, да се асоциира с него, да го използва, да го предава на поколенията, да заслужава да го носи с чест и достойнство.
- Могат ли организации, институции или фирми да си направят герб?
- Правихме герб на спортна организация - Тракийски конен клуб в Казанлък. Но това е по-скоро прецедент. Защото ако в Западна Европа дадена фирма има герб, то той най-вероятно е останал от собственика й, който го е притежавал. Тоест тук става дума за фамилни символи - личен герб, който се е превърнал във фирмен. Повечето организации предпочитат да имат лого, свой собствен бранд. И аз също бих препоръчал фирмите да имат знак за идентичност, а не да залагат на герб.
- Вие също имате свой герб, на който е изобразен кентавър, шлем, сова, имате и девиз. Колко време ви отне създаването му и защо точно тези неща избрахте за личния си символ?
- Три години посветих на това, докато узрее идеята за личния ми герб. Минах през доста етапи на осмисляне, а самото рисуване отне 2 години, защото и художникът искаше всичко да е перфектно. Избрал съм на моя герб да има кентавър, защото е символ на симбиозата между животинското и човешкото. Въоръжен е с щит и меч, които имат връзка с името ми: Александър идва от гръцки и означава "защитник на мъжете". Совата е символ на мъдрост. Това намира отражение и в девиза, който си избрах: "Сила чрез знание."