ГЕРБ започна да губи всякакво приличие

Борис Попиванов е възпитаник на СУ "Св. Климент Охридски". Там е доцент по политически системи и идеологии, доктор по политология. Експерт е в Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски".

"От провала на "Южен поток" се множат усилията отвън България да бъде заобиколена"

- Г-н Попиванов, атаката срещу президента, започната от ГЕРБ, докато той беше в САЩ, не спира. Изглежда, те не се примиряват с факта, че загубиха битката за президентството?
- ГЕРБ са като велосипедисти. Ако постоянно не въртят педалите, ще паднат с все машината, която са възседнали. Те не могат да се примирят със загубата на президентската институция и се опитват да я омаловажат по всички възможни начини. Били я подарили, тя нямала значение. Всъщност те от началото на Радевия мандат си сформираха група за бързо антипрезидентско реагиране. Отделни депутати от партията и Цветан Цветанов най-вече постоянно атакуват президента по един или друг повод. Функцията на Бойко Борисов е да седи отгоре и да "примирява" враждуващите, намигайки в двете посоки, т.е. фактически да принизява Радев до нивото на други политици. То не бяха многократни размени на реплики, искания, контраискания, интриги, непочтени инсинуации, лицемерни извинения през всичките месеци, преди да се стигне до посещението в САЩ. Сега просто става по-интензивно. Много важно за ГЕРБ е президентът да не бъде признат в една конституционна роля на обединител, на надпартиен център, който не принадлежи към една или друга част на политическия спектър, а балансира и намира решения и за двете страни на спектъра. Такава роля Бойко Борисов от доста време си е избрал за себе си и не желае да търпи конкуренция.
- Сега Антон Тодоров е острието на атаката, а Цветан Цветанов е отстъпил крачка назад.
- Сега-засега нему е възложено, очевидно.
- Нападките придобиха много гнусна форма, не мислите ли?
- При фигура като Тодоров няма как да е иначе. Мястото на подобни фигури, разбира се, не е в политиката. Лансирайки въпросното лице за шеф на Комисията по досиетата, ГЕРБ, струва ми се, правят грешка, защото смятат, че той може да бъде изцяло контролиран, а той не може по чисто очевидни причини, има фази на буйство. В един момент страстта му да вади и размахва документи и да громи наред комунистите и русофилите, както досега е била умело обяздвана и насочвана срещу президента, така може да се завърти в други посоки. Хубаво е да използваш човек, който лесно се оставя да бъде използван, но точно такива са и най-опасни.
- Вашият колега Кольо Колев определи атаката като опит за опитомяване на президента.
- Без всякакво съмнение. Тук няма намерение за сваляне на президента. Освен че съвпада по време, но и случаят има доста сходства с първите месеци от мандата на президента Тръмп в САЩ. Независимо колко говорят за импийчмънт, враговете му не държат толкова да го съборят, колкото с всекидневни атаки да не му оставят никакво пространство за самостоятелно действие, да провалят всичките му инициативи в зародиш, да го бламират чрез кабинета и сътрудниците му, или да го заклещват в определени рамки - като например новите санкции срещу Русия, които Конгресът прие и постави президента си пред свършен факт. В България ситуацията е различна, но намеренията сякаш си приличат. Просто Радев може да бъде оставен на поста си, за да има кого управляващите да обвиняват в едни или други земни грехове. За ГЕРБ и Бойко Борисов е ключово важно да намират виновници за провалите си и понеже не могат да ги вадят само от миналото, е добре да нападат и такива в настоящето. Най-удобен за тях би бил един Радев, зазидан на Дондуков 2, непрекъснато компрометиран и в крайна сметка отказал се да предприема каквото и да било, но съхранен, за да служи вместо боксова круша. Доколкото имаме предвид предходната кариера на президента, той не е от тези, които лесно ще се примирят с чисто декоративна и дефанзивна роля.
- От една страна, вървят атаки срещу президента, от друга, България сякаш е държавата на нищослучването. На повърхността няма движение. Така ли е?
- Да, но под повърхността от време на време отекват сблъсъци. Нищо не се случва, защото сме свикнали случването тук да е в посока борба за предсрочни избори. Такива понеже в момента не се задават и никой реално не смята, че предстоят в следващата поне една година, се създава усещане за безвремие и комфорт на властта, особено медиен. Но това е нож с две остриета. Идвайки за трети път на власт, след като фактически окупираха местната власт на изборите през 2015 г., ГЕРБ се почувстваха като абсолютните господари на страната, а точно този тип самочувствие винаги се оказва контрапродуктивно. Казано грубо, ГЕРБ започна да губи всякакво приличие. Никога не е имало такава поредица от постоянни, повседневни скандали из цялата страна на местно ниво, породени от ГЕРБ и свързани изцяло с ГЕРБ. Мандатите на Бойко Борисов, разбира се, винаги са раждали скандали, но те са избухвали в центъра, около самия Борисов, Цветанов, отделни министри, шефове на митници. По места те успяваха да удържат някаква дисциплина, да захлупват и прикриват проблемите. Вече тази дисциплина като че ли се пука просто защото в ГЕРБ са убедени, че нямат алтернатива, нямат конкуренция. Така на повърхността избиват вътрешните им битки кой да вземе по-голямо парче от властовата баница.
- Суджукгейт и детската градина за бедни-богати в Перник са красноречиви примери.
- Още по-потресаващ е този в Хасково, където кметът на ГЕРБ отхвърля местната организация, тя пък - него, и за всичко е виновна, разбира се, БСП. В Ботевград да не е много по-различно? Независимо от нелепия опит за прехвърляне на вината е очевидно - различните кланове в ГЕРБ открито се сбиват, понеже нито се страхуват от избори, нито от опозиция, нито от обществено мнение, нито от медии. Това води до нещо, което бих нарекъл корупционна имплозия, т.е. не някакво взривяване на управлението, а вътрешна мъртва хватка, в която то попада и от която Борисов и Цветанов все по-трудно ще го вадят. Ние вече виждаме усилията на Цветанов да овладее ситуацията. Той стартира обиколки из страната, в които говори за подготовка за местните избори, за необходимостта да издигат кандидати, приемливи за обществото, такива едни чисти и компетентни, за мобилизиране на структурите, за постоянен диалог с обикновения човек, за единство срещу опозицията, която била силна, зловеща и оплетена в заговори срещу тях. Всичко това не е пряко насочено към местните избори през 2019 г., понеже има много време до тях, а представлява класически опит за превъзмогване на тежките вътрешни трусове и на отслабената вътрешна мобилизация. Цветанов на практика им казва: "Имаме цел, имаме противник, не се отпускайте и не се отдавайте на вътрешни войни".
- Все по-трудно ще му бъде да ги удържа.
- Ето една от грешките, които Цветанов допуска. Като се каже партия, той си представя старата българска комунистическа партия, което означава ясни йерархични структури, директно подчинени на върха, които държат цялото политическо пространство и не оставят никакви буфери. В резултат на което партията става инертна, трудно може да маневрира или да прехвърля отговорност. Когато си концентрирал всички канали на политика и икономика и всички ресурси при себе си, вече не те интересува кой е отвън. Сблъсъкът става вътрешен. Откъдето БСП се върна, ГЕРБ тепърва отива.
- Така както уж нищо не се случва, шведът, който ритна нашата камериерка, напусна страната, без да си плати глобата. Стават едни неща, които няма как да не "взривяват" обикновения човек.
- Това, че България е рай за чужденците, за жалост има и негативни измерения. Аз не знам точните причини, поради които прокуратурата е издигнала едно доста глупаво обвинение и защо съдът го е приел, но те си пасват с цялостното отношение на държавата към всеки, който идва от чужбина - че трябва да се съгласяваме с всичко и не бива по никакъв начин да създаваме проблем на всекиго отвън, от държавните глави до пияните шведи.
- Другото, което стана на фона на нищослучването, е, както се оказа, че Русия ни е враг...
- Случиха се няколко неща едновременно, които разкриха невероятния талант на премиера да се върти около оста си. В рамките на два дена излязоха страниците от доклада, набеждаващ руските действия за враждебни на националната сигурност, но бързо ни успокоиха, че няма никакво значение, понеже било взето от разни партньорски документи и било само ей така, на думи. След което Борисов заплаши, че като нищо можем да воюваме с Русия, защото нейните ракети били срещу НАТО, а ние сме в НАТО на преден план и те щели да целят нас. Малко по-късно на среща с полския премиер Беата Шидло Борисов допусна, че можел да предложи падане на санкциите срещу Русия. Подобен шпагат в световната политика, струва ми се, трудно може да бъде намерен. Русия е враг, но ние много я обичаме. С Русия сме готови да воюваме, но запазвайки най-приятелски отношения. Ето борисовски завой, при който си виждаш задните номера. Той винаги си е представял, че с такива хитрости ще успява да балансира всички свои международни партньори. България няма и не иска да изработи политика спрямо партньорите си, която да бъде устойчива, да бъде базирана на обществено мнение, на парламентарен консенсус, колкото е възможен, и реагира ситуативно. Премиерът прави поклони във всички страни с надеждата той и управлението му да бъдат пощадени от чужди порицания, а България - скрита на завет от враждебните вихри на съвременната геополитика. Под негово вещо ръководство страната наистина има шанс да се превърне в това, което Гогол наричаше "дамата, приятна във всяко отношение". Проблемът е, че когато са кланяш в една посока, друга част от теб за жалост се оказва в определена поза в другата посока. И това, вместо да направи България много симпатична на целия свят, ни създава образ на страна, на която трудно може да се разчита. Нея могат да я потупват по рамото, дори евентуално да й позволят да свърши полезна работа за нещо, но по никакъв начин да я разглеждат като важен стратегически партньор.
- Борисов направи доста такива смешни движения, при това ги направи много пъти.
- Да, защото в крайна сметка България преговори не води. Тя се съгласява с всичко, но понеже или не иска, или не може да изпълни всичко, чисто и просто не го изпълнява. Отвън често експериментират с нас на принципа "дали пък няма да стане". Подхвърлят нещо - това преди две години беше България да стане гореща точка за бежанци, ние казваме веднага "да". Ще станем няколко горещи точки едновременно, ако трябва. След което казваме, че за пръв път чуваме и нямаме нищо общо с това.
Съгласяваме се каквото ни кажат. Ще приемем всички бежанци на света, щом ни предлагат, но ще се постараем да не допуснем тук почти никой, а ако имат склонност да се бавят на наша територия, ще ги извозваме директно от едната граница до другата. И то на високо партийно и държавно равнище, имам предвид скандала с координаторката на НФСБ и по съвместителство трафикант на мигранти, но съм сигурен, че не само него имам предвид. Смятаме, че "началниците" няма да забележат какво точно правим. Забелязват и още как.
- Но във вътрешен план това минава...
- Ние си мислим, че ще мине и навън. Още един пример. От няколко години продължават усилията да бъдат преодолени политическите пречки в региона, за да може най-сетне прословутият Коридор №8 от Бургас до Вльора да бъде изграден. България активно настояваше, че точно това иска, че това е централен приоритет. И изневиделица гръцкият премиер пробва да си реши част от икономическите проблеми, като предложи да прави "Sea2sea" проект с България. Борисов веднага прие и отиде да подпише в Кавала нещо, което противоречи по своята логика на Коридор №8.
- Но вече е факт, меморандумът е подписан.
- Подписа го, да, и отново подозирам, че няма намерението да направи много. Ето така страшно олекваме като страна, като позиция, като международно присъствие. Единственото, заради което ние си държим главата над международната повърхност, е нещо, за което нямаме никаква заслуга - географското ни разположение. Просто финансово е много скъпо България да бъде заобикаляна. Добре, само че от провала на "Южен поток" насам все повече се умножават усилията отвън да се търсят решения България да бъде заобиколена. Да, скъпо е, но в крайна сметка ще излезе печелившо.
- Това ли ще е резултатът от трите кабинета "Борисов"?
- Резултатът от цялата гениална външна политика на Борисов заплашва да бъде такъв, че да заобиколят България, а нашите партньори да преглътнат огромните си загуби само и само заради печалбата да нямат нищо общо с нас. Но ние няма да го научим, защото ухото ни е свикнало само с празните откъм съдържание любезности на разни лидери към българския министър-председател.