ГЕРБ си призна за провалите в здравеопазването

"Провалът в здравеопазването е емблема на вашето управление", заяви от парламентарната трибуна депутатът от КБ д-р Емил Райнов по време на изслушване в Народното събрание на здавния министър и управителя на НЗОК. "ГЕРБ призна своя провал в здравеопазването чрез своя кадрови кадрил - за непълния си мандат с четири поредни министри и трима поредни ръководители на НЗОК. Движението е всичко, целта е нищо - движеха се лекари, пациенти, пари, но нямаше идея, нямаше концепция", описа състоянието на системата д-р Нигяр Джафер от ДПС. "Тежестта на икономическата и социалната криза бе прехвърлена върху най-нискодоходните български граждани. Без ефективно функциониране на елемента солидарност няма как да търсим справедливост в системата на здравеопазването. Това води до срив в доверието на системата на здравеопазването", каза д-р Хасан Адемов от ДПС и отново припомни за отклонените 2 млрд. лв. от здравни вноски на българските граждани към фискалния резерв. Той бе категоричен, че, докато не се появят няколко източника на финансиране на здравеопазването, положението няма да се промени.
Дори неколкократното повтаряне на стария рефрен "ГЕРБ даде най-много пари за здравеопзаване" от депутатката Десислава Атанасова, четвърти здравен министър в миналия кабинет, не промени становището на останалите 3 политически сили за задълбочилите се през последните 3 години проблеми в сектора. Не мина и опитът на д-р Даниела Дариткова, председател на комисията по здравеопазване в миналия парламент, с манипулиране на числата да "докаже", че дълговете на болниците и по време на Тройната коалиция били същите като по време на ГЕРБ.
"Контролът от МЗ върху болниците се осъществява чрез три структури. Те обаче не са достатъчни за осъществяване на ефективен контрол. Когато говорим за контрол на оперативно ниво, такъв няма", заяви от трибуната служебният министър на здравеопазването проф. д-р Николай Петров.

300 млн. лв. за болнична помощ се управляват неефективно

Шефът на НЗОК призна, че анализ на експертите показал, че от общо 1,5 млрд. лв. 300 млн. лв. за болнична помощ се управляват неефективно. И това ставало предимно с държавни болници - купува се апаратура за много пари, а същата в частна болница се купува за много по-малко или за ремонт в държавна болница се дават огромни суми, докато например в частната същият ремонт излиза много по-евтино.
Министър Петров отново заяви, че 40 млн. лв. за интензивни грижи не са достатъчни, и заяви, че е поискал на следващото заседание на Надзорния съвет на НЗОК да бъдат увеличени.
 

НЗОК е заложила 90 млн. лв. за лекарствата за рак, а ще са нужни 156 млн. лв.


Според управителя на касата хубавото при прехвърлянето на онколекарствата към НЗОК е, че "отпадна лимитът на онкоболните, които могат да бъдат лекувани с онколекарства, но това доведе до повишаване на разходите - от 50-60 млн. лв. на 126 млн. лв." Според прогнозите му за т.г. ще са необходими 156 млн. лв. Цеков каза, че са заложени 90 млн. лв. за онколекарства "с ясното съзнание, че няма да стигнат".
Цеков призна също, че касата "няма механизъм за контрол над разходите за онколекарства", поради което заложили по-консервативен бюджет.  Прехвърлянето на онколекарствата доведе до отпадане на лимитите и касата е длъжна да осигури лекарства на всеки нуждаещ се от онколечение пациент. Според Цеков има и неефективно оползотворяване на препаратите за лечение на рак. По думите му между 2 и 7 млн. лв. от парите за тях се "изливат в мивките" и когато една ампула се отвори и не се оползотвори цялото количество, остатъкът се изхвърля, тъй като по закон не можел да се ползва. Цеков обясни проблема с "изчезването" на някои медикаменти за рак - предимно евтините, от българския пазар, които след това се заменяли със скъпи. Той даде пример с флуороурацил, една ампула от който струва 2.50 лв., заменен с препарат за 600 лв.