ГЕРБ посегна и върху археологическото наследство

Валякът на ГЕРБ продължава да помита държавата под себе си. Поредното посегателство е срещу археологическото наследство. С приетия преди ден от МС законопроект за промени в Закона за културното наследство на практика се подменя цялата философия на проучването и опазването на археологическите паметници. Накратко промените са следните:
- в ръцете на министъра на културата се дава изключителната власт да се разпорежда и с двете дейности;
- учените, професионалистите се подменят с неспециалисти и чиновници;
- археолозите са превърнати в копачи;
- апетитите на инвеститорите надвиват опазването на паметниците;
- пускат се свободно и се узаконяват всякаква намеса и "дострояване" на археологическите и историческите обекти без никакви критерии и изисквания;
- държавният институт за контрол върху опазването на паметниците се превръща във... фирма по Търговския закон!

 
Изненада посред лято

Законът за опазване на културното наследство урежда изключително сложна материя, понеже археологическото наследство на България е много богато, разнообразно и е необходимо то да бъде проучвано, опазвано и показвано по строги законови правила. Както това се прави в страните със старини, които са сродни на нашите - Гърция, Македония, Сърбия, Турция. Законът бе приет трудно през 2009 г., претърпя след месеци промени, но философията за опазване и социализиране на паметниците и цивилизованото им използване за културен туризъм бе запазена. Тази година насред лято изневиделица се появи въпросният проект на културното министерство, който обръща закона с хастара навън. Това естествено взриви археолозите, които по това време бяха на разкопки. На 24 септември бе свикана среща в МК, на която по думите на председателя на Асоциацията на българските археолози доц. Тотко Стоянов на присъстващите били раздадени някакви корекции на закачения вече на сайта на МК проект. Поискано им било да дадат писмени становища, които щели да бъдат взети предвид. А министър Вежди Рашидов дори заяви публично, че ще има широко обсъждане с професионалната общност преди внасянето на проектозакона в МС. Дрън-дрън, както се казва.
Преди ден (в сряда) имаше рехаво обсъждане, свикано със съдействието на Българския национален комитет, на Международния съвет за паметниците на културата (ИКОМОС) и СБЖ. Неизвестно каква бе целта му, защото се оказа, че проектът същия ден вече е одобрен от МС и всъщност никой не знае в какъв вид и с какви текстове е той в момента. От думите на арх. Христо Ганчев от МК, който защитаваше проекта със снизходителна усмивка към околните, се разбра само, че нищо от острите бележки на археолози, архитекти, реставратори и други специалисти (пратени писмено в МК) не е взето предвид.

Археолозите - вън! 

Според проекта - поне този, който е публичен в сайта на МК, археолозите са смачкани и напълно подчинени на представителите на властта и на избрани от нея лица. В Съвета за теренни проучвания, който издава разрешителните за разкопки, археолозите от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ) от 8 досега са сведени до 3-ма, а представителите на регионалните музеи от трима са останали двама. Теренният съвет се занимава само с едно нещо и то е свързано изключително с науката - той преценява кой археолог е специалист по даден исторически период и работи качествено така, че да му се повери проучването на даден обект. Де факто работата на този съвет изцяло е научната преценка и тъкмо в него се лишава от решаващ глас институцията, която от над 100 години ръководи методически археологическите проучвания в страната и има 75 хабилитирани археолози.
Досега председател на съвета е директорът на НАИМ, сега може да го оглавява всеки от членовете, независимо от научната му подготовка и квалификация - например някой от двамата чиновници на МК, които са в него, или от неизвестно с каква цел включените двама реставратори и консерватори, които нямат никакво отношение към самите разкопки. Впрочем вече ще имат, ако се съди по друга поправка, според която именно проектантът и консерваторът имат право на... първа публикация за обекта. Сега в закона пише, че проучващият археолог задължително участва, когато се прави проект за консервация и реставрация, тъй като най-добре знае какво е естеството на обекта и как е изглеждал той в древността. Това е отпаднало в новия, макар арх. Христо Ганчев да твърди, че било станало "по погрешка" и ще се оправи...   
Отпадат от състава на съвета председателите на четирите секции в НАИМ (праистория, тракийска, антична и средновековна). В тези секции иначе се отчитат всички проучватели на археологически обекти в страната и се дава научно мнение за съответния археолог. Намалени с един са археолозите от регионалните музеи, за сметка на което изрично е включен представител на НИМ.
Отпада също изискването в съвета решенията да се взимат с 2/3 от гласовете, за да се гарантира достатъчно правилното решение. Върви се от минимизиране на ролята на науката към елиминирането й, заяви на срещата в сряда проф. Диана Гергова от НАИМ.

Магистралите - над всичко!

Освен това дори при спасителни разкопки (например при строителство на магистрали), за които досега разрешителното се подписва от председателя на съвета, сега вече ще се подписва от... самия министър. Той може да няма хал хабер от археология, но е много наясно кой бързичко ще освободи "от археологията" пътя на инвеститора. Спомнете си репликата на Бойко Борисов към археолозите по магистрала "Струма" - "Събирайте грънците и по-скоро да ви няма". Нека някой да каже, че ГЕРБ не е в открит поход срещу науката. Тя просто пречи. На личния и корпоративен интерес. 
Сега на премиера направо му се гарантира рязането на лентички - при магистрали и други строителства предварителните и задължителни сега археологически разкопки се заменят с "недеструктивни методи", сиреч с геодезично заснемане на терена например, без да се изяснява какво има под земята. Това си е директно разрешение и призив за унищожаване на неоткритото досега археологическо наследство на страната! А контрольорът - Институтът за недвижимо културно наследство, се превръща във... фирма по Търговския закон. Ще събира такси за това, което върши. Това според мотивите на МК се правело, за да се отговори на обществения интерес. Според специалистите намерението е за скорошна приватизация. Затова пък според проекта на МК се създава някакъв Съвет за опазване на недвижимите паметници, изцяло подчинен на министъра.
Естествено срещу обезличаването на науката възразяват остро в общо становище НАИМ и Асоциацията на българските археолози (АБА). То е подписано от директора и от научния секретар на НАИМ проф. Людмил Вагалински и проф. Васил Николов, както и от председателя на АБА доц. Тотко Стоянов. НИМ се занимава с историческа, не с археологическа дейност, има по-малко археолози от някои регионални музеи и не е редно да се обособява отделно, пише в становището. Всъщност, като имаме предвид, че от три години всички хванати по границите крадени археологически ценности по заповед на Рашидов отиват не където им е мястото - в специализирания Национален археологически музей, а в НИМ, та с просто око се вижда, че директорът му Божидар Димитров отдавна е изоставил мисълта за исторически музей и събира безапелационно паралелни археологически сбирки. Ясно е защо се е появила и въпросната поправка.

Археологията - на търг!

По въпроса за отношението на ГЕРБ към науката обаче има нещо съвсем потресаващо. Направо по Оруел. МК е записало като промяна, че когато става дума за инвеститор (сиреч за всякакво строителство), археологическите разкопки ще се правят чрез... обществена поръчка! Т.е., който предложи най-ниска цена за разкопки, нему ще се дадат. Горките археолози, които смятаха, че най-сетне са уредили отношенията си с властта, когато МК им натресе наредба с ценоразпис за разкопките - колко струва квадратен метър проучване, колко струва трудът, колко работници трябват, колко археолози и пр. (ДВ, бр. 30 от 2012 г.). Ако по Закона за обществените поръчки (ЗОП) се предлага по-ниска цена, значи някой просто няма да спазва нормативите за професионални разкопки, недоумяват специалистите! Археологическото наследство е обсебено от всякакви институции или е оставено безпризорно, смята проф. Диана Гергова от НАИМ. Вече ще става дума не кой най-добре ще проучи даден обект, а кой ще поиска по-малко пари, ще ги гушне и толкова, заяви тя на срещата в сряда.
Има обаче една подробност - ЗОП изрично забранява обществени поръчки за научна дейност: "не са обект на обществени поръчки научните изследвания и експерименталните разработки, когато възложителят изцяло заплаща услугата, но ползите от тях не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност".
Тук следва най-скандалното - то се нарича становище на Агенцията по обществените поръчки от 19 септември т.г., подписано от изп. директор Миглена Павлова. В АОП вероятно смятат българите за невежи туземци, щом се аргументират с европейската Директива 2009/81/ЕО. Според АОП тази директива въвеждала изключения в забраната да се правят обществени поръчки за научни дейности. Вярно, има изключения и те са за... военни обекти и обекти на сигурността. Писмото на Павлова гласи: "От директивата не може да бъде изведено категорично заключение, че археологическите проучвания могат да бъдат класифицирани като научноизследователска дейност". Ето докъде я докара ГЕРБ - в ХХI век да доказваме що е наука и

Джордано Бруно да гори на кладата

щото инквизицията няма категорично заключение, че той е учен! Срам и нищо повече. За зла беда на АОП именно цитираната директива на ЕС въвежда изричното правило, че от кръга на обществените поръчки се изключват научните дейности. Каквито са археологическите проучвания. Ако в АОП не са чували що е наука, можеха поне да прочетат Конвенцията за опазване на археологическото наследство, която се прилага пряко на територията на България, където археологията и нейните проучвания са определени ясно като наука. Толкова ясно, че и неграмотен би го разбрал.
Само че става дума за същите обществени поръчки, от които у нас над 70 процента са с нарушения и източване на пари. Явно, целта е при всеки план за магистрала, трасе, строеж на мол  проучването на археологическото наследство на България да се претупва на дъмпинг цени, облагодетелстващи строителни фирми и свързани с тях държавни чиновници и политици. Такива са коментарите по въпроса.
Още нещо се разбра при обсъждането в сряда, че и Съюзът на архитектите в България остро е възразил срещу проекта на МК за поправки в закона. Уж архитектите би трябвало да се радват, че с поправка в закона се разрешава всякаква намеса и "дострояване" на паметниците да речем с кули, бойници, измислени църкви и пр. Архитектите обаче възразяват. С проектозакона се върви към премахване на истинския професионализъм, заяви на срещата от името на съюза управителят на Централния дом на архитекта арх. Явор Банков. Институтът за недвижимите паметници става търговско дружество, кой каквото плати, това ще му оценят. Не може да няма институция, която на експертно ниво да осъществява контрол и професионално да се грижи за опазването на паметниците, категорични са архитектите. Основният проблем е и в прекалената централизация на всички дейности. В проекта на МК пише, че може и "по устни и метафорични данни" да се прави реставрация - това означава узаконяването на бутафории, каза още Банков. Истината е, че няма държавна политика за опазването на културното наследство, има лобистки интереси на тези, които са докопали кокала, категоричен бе той.

Политическият фарс Дянков 

Така ще е, докато медиите ни обясняват, че Дянков е главният археолог на държавата; политически фарс е той да казва кое е ценност и кое не, кой археолог е добър и кой не; по какъв закон той ръси щедро пари на когото си иска, и съвсем не там, където са истинските паметници; системата за разпределяне на пари е политическа, а не експертна - вълнуваха се участниците в срещата. Накрая проф. Валентин Тодоров, реставратор от НХА, работил дълги години в НИПК, предложи нещо, което всички приветстваха - че за всеки обект, особено за националните, трябва да се съставя екип, както е по света - археолог, консерватор, реставратор, специалист по опазване на културното наследство. У нас не се работи екипно, подчерта той. И даде пример с Мадарския конник, когато отпуснали пари за опазването му, някой чиновник в МРРБ отрязал частта за наука, за изследване на пораженията и за начина на реставриране, накрая останаха само алеи и пътеки, каза реставраторът. В Унгария създадоха Национален център за опазване на световните паметници - по примера на централния център в ЮНЕСКО, разказа проф. Тодоров. Да не стане у нас така, че толкова пари ще дойдат от ЕС за културно наследство, че от него самото нищо няма да остане, иронизира той.
Смешното бе, че арх. Христо Ганчев от МК веднага обеща идеята за екип да се включи в закона. Как обаче ще стане това, когато проектозаконът вече мина през МС, отива в парламента и поправки в него може да направят вече само депутати. Отговорността ще е на законодателя, ние само предлагаме, изми ръце Ганчев. Очевидно машината за гласуване, наречена ГЕРБ, просто ще узакони личните и лобистки интереси за сметка на невъзобновимото след предстоящото му унищожаване древно културно наследство на България.