Георги Раковски има роднини край Поморие

Петър КУЦАРОВ, 
проф., д-р на историческите науки

За Георги Стойков Раковски (1821-1867), този голям български възрожденец и революционер, основоположник на организираната национална борба за освобождаването на България, журналист и поет, дипломат и философ е писано много. А тази година (на 14 април) ще бъдат отбелязани 200 години от рождението му. Малцина, дори сред историците,  знаят, че родът му по майчина линия води началото си от с. Еркеч (днес Козичино, община Поморие).

Георги (Съби Стойков Попович) Стойков Раковски е издънка на Мамарчовския род. Като известен праотец на този род се знае Ради Мамареца, роден и живял в село Еркеч през първата половина на ХVIII век до 1750 г. В мерата на Еркеч, в Източна Стара планина, Коджа Балкан, са били приютени стадата на Ради Мамареца. Той е заможен еркечанин, който едновременно е и пазач на Хемските порти, а според някои сведения Ради Мамареца е началник на караула в посочената местност. Поради зачестяването на турските зулуми и преследвания Ради Мамареца се преселва в Котел. Той има син Стойко, роден 1750 г., който на свой ред има трима сина и две дъщери. Третият му син е Георги Стойков Мамареца, известен като капитан Георги Мамарчев, който е на служба в руската армия, участва в руско-турските войни от 1810 и 1829-1832 г., участник е във въстанието, известно като "Велчева завера", заточен на остров Самос, където умира. Георги Мамарчев е свободно избран за български кмет на Силистра както от жителите на града, така и от придошлите от околните села българи. Малко са писмените спомени за него. Най-подробни са тези на сестриния му син Г.С. Раковски, който много уважавал, обичал и даже боготворял вуйчо си. 

По-малката дъщеря на Стойко, на име Руса, се оженва за Стойко Папаза от село Раковица, недалеч от Котел. Третото чедо на Руса и Стойко е бил Сава Стойков Попович, известен под името Георги Стойков Раковски. Фамилното име Мамарчов е стъкмено от бъдещия поет. Изглежда за благозвучие Раковски е предпочел да употреби името Мамарчов вместо Мамарецов или обикновеното Мамареца. Възхитен от военните подвизи на вуйчо си, кап. Георги Мамарчев, бъдещият велик българин взема неговото име, а фамилията си получава от родното на баща си село Раковица. 

Най-големият син на Стойко Радев и също вуйчо на Георги Раковски е Ради Стойков Мамареца. Той се връща в Еркеч, наследява дядовите си имоти и се оженва за еркечанката Марина. Те имат синове  Стоян, Стати, Петър и Митьо. По време на преселването в Русия, през руско-турската война 1828-1832 г., роднините на Раковски в Еркеч също се преселват в Буджак. Те не могат да свикнат с трудните условия в безводната руска земя и тъгуват по родния Балкан. А и тяхната майка постоянно ги моли да се завърнат в България, за да я погребат в родното й и скъпо за нея село Еркеч. Те се възползват от амнистията и наистина се връщат в България, но поради размириците не успяват да се доберат до Еркеч и се установяват в с. Юшенли (Ботево), Русенска област. 

В паметта на еркечани и до днес е живо знанието и преданието за рода на Георги Раковски. Еркечани са горди, че видният революционер и първи български дипломат е свързан с тяхното древно българско село. Много хора, в това число и от преселниците в над 60-те образувани от Еркеч т.нар. вайковски села, искат да знаят кои родове са свързани и са продължители на рода на Раковски. Само едно сравнително бъдещо проучване на родословията на еркечките родове до 1832 г. може да покаже кой род и кои лица са имали родствени връзки и могат да се считат за продължители на рода на Георги Стойков Раковски. 

Интерес представлява и съдбата на сестрата на Георги Стойков Раковски. Тя се озовава в Одеса, за да се лекува, оттам пише писмо до руския император (открито от мен в Архива на външната политика на Руската империя), после се завръща в България и следите й се губят.