Георги Димитров - героят на Лайпцигския процес

Георги Димитров никога няма да бъде забравен, колкото и да се отдалечава денят, в който той си отиде от този свят. А 132-годишнина от рождението му, навършваща се на 18 юни т.г., е подходящ повод да си спомним кой беше той. За отношението към него в чужбина, за което съм научавал и е било показвано и пред мен по различни поводи, ще се опитам да разкажа в следващите редове.
За първи път слушах положителни отзиви за Георги Димитров от чужденец, а той беше учителят ми по испански език - Луис Делахе. Комунист, активен участник в Гражданската война в Испания,  дошъл в България като емигрант в края на 50-те години на миналия век. И тъй като често ни говореше за страшната война в родината му, изтъкваше и колко силно ги е вдъхновявал него и другарите му Георги Димитров с последователната си борба срещу фашизма и особено с героичното си поведение на Лайпцигския процес през 1933 г. Делахе подчертаваше, че испанските комунисти, републиканци и интербригадисти са може би първите извън България най-убедени последователи на Георги Димитров и прилагащи на дело неговите призиви за решителна съпротива срещу фашизма във всичките му прояви и навсякъде по света.
В Рио де Жанейро, където работех в българската легация, също слушах само положителни оценки за този световноизвестен наш сънародник. Най-често за него ми е говорила Лиджия Престес, която му е била сътрудничка в Москва. Но най-силно ме впечатли чутото от брат й Луис Карлос Престес, генерален секретар на Бразилската комунистическа партия, с когото за първи път се срещнах в една от нелегалните му квартири. Години по-късно, вече като емигрант в СССР, Престес няколко пъти посети София и никога не пропускаше да посети Мавзолея на Георги Димитров.
В периода от 1968 до 1976 г. имах възможност да се срещам постоянно с политици от Южна Америка. В разговорите с тях почти винаги е ставало дума за Георги Димитров, като събеседниците ми изтъкваха значението на примера и

дейността му на антифашист

които ги вдъхновяват в борбата им. Сред тези личности ще посоча имената на комунистическите лидери в Чили, Аржентина, Перу, Венецуела, Парагвай, Еквадор, Колумбия, Мексико и Доминиканската република, съответно Луис Корвалан, Атос Фава, Хорхе дел Прадо, Хесус Фария, Уго Кампос, Педро Саад, Хилберто Виейра, Валентин Кампа и Нарсисо Иса Конде.
В Латинска Америка, пък и в целия свят, един от най-ревностните почитатели и познаващ задълбочено дейността и теоретичните политико-идеологически постановки и анализи на Георги Димитров беше Родней Арисменди, първи секретар на Уругвайската комунистическа партия. В началото на доклада му, произнесен по случай 90-годишнината от рождението на Г. Димитров, включен в книгата "За широк народен фронт", издадена през 1973 г. у нас, се казва: "Днес ние отдаваме почит на Георги Димитров - една от най-величавите фигури на комунистическото движение и в същото време герой - излят от чист и твърд метал - на международното антифашистко движение, на цялото прогресивно човечество, на всички, които в най-драматичните и решаващи мигове се обединяват в защита на свободата и независимостта на народите."
И още: "След Лайпцигския процес Димитров израсна като фигура от световен мащаб, обичан и почитан от най-добрите представители на човечеството, независимо от това дали споделяха или не неговите идеи, независимо от това дали споделяха или не неговите марксистко-ленински схващания - металът, от който бе изваян този исполин. Неговото поведение пред врага в съда се превърна във всемирен образец на държане на един революционер пред класовите му врагове, пред потисниците, пред тираните, при изтезанията и преследванията"
Алвару Кунял, тогава и много години след това генерален секретар на Португалската комунистическа партия, след като бе удостоен с високото звание "Лауреат на Димитровска награда" заради заслугите му в борбата срещу управляващия режим на Салазар и на Марселу Каетану, заявява  в интервю пред кореспондента на БТА В Париж следното: "Георги Димитров бе голям работнически ръководител, ръководител на работническата класа и народа на България и на международното комунистическо движение. Ние, португалските комунисти, много научихме от

неговия принос в борбите

на работническата класа и на демократичните сили в света."
През 1982 г. бе чествана у нас и в много други страни 100-годишнината от рождението на Георги Димитров. Тогава бях свидетел на проявите по този повод и участник в организирането им в далечна Ангола. А те бяха много и разнообразни - тържествени събрания в Луанда и в още няколко града, фотоизложби, публикации в средствата за масова информация и други. Но най-затрогваща почит към великия българин с дълготрайно значение бе решението на общината на посочения град една улица в неговия център да има неговото име.
Случи се така, че за живота и делото на Георги Димитров пак бе напомнено на обществеността в анголската столица през следващата 1983 г. Голяма заслуга за това имаше  испанският кинорежисьор Хуан Антонио Бардем. Той лично настоял пред посланика на своята страна в Ангола да уреди чрез нашето посолство да предоставим филма "Предупреждението" - за Георги Димитров и Лайпцигския процес, на който е режисьор, и да бъде включен в специално обявените прожекции на няколко от най-известните му филми в продължение на една седмица в т.нар. Панорама на творчеството на Бардем. Така и стана.
Особено впечатляващо бе изразеното отношение към именития ни сънародник от един друг голям политик и държавник със световна известност. Той не споделя марксистко-ленинската идеология, няма нищо общо с комунизма, но пък е доказал, че е антифашист и противник на колониализма. Този човек е Марио Соариш, министър-председател и президент на Португалия, лидер на Португалската социалистическа партия и зам.-председател на Социалистическия интернационал. Когато в средата на октомври 1990 г. му връчих акредитивните си писма на посланик на България в неговата страна, ме покани след това в кабинета си да проведем кратък разговор в присъствието на няколко членове на португалското правителство. Той не започна да изтъква, както е прието в такива случаи, колко важни са португалско-българските отношения и какво ще прави, за да се разширяват и развиват още повече, а директно ми зададе въпроса дали е вярно, че съвсем наскоро Георги Димитров е бил изваден от Мавзолея. И след утвърдителния ми отговор - друг още въпрос: "А как, с почести или...?" На който също отговорих с едно кратко "да", без да обяснявам, че същите не са били от държавните власти. След което се впусна да обяснява на другите португалци кой е бил Георги Димитров -  изтъкнат деец на международното комунистическо и работническо движение, голям антифашист и български държавник, наблягайки най-много на героичното му поведение на Лайпцигския процес. Разказа още, че когато бил емигрант във Франция, преди да падне фашисткият режим в Португалия, посетил България като турист и не пропуснал да посети Мавзолея. Най-впечатляващото е, че каза всичко това, след като социалистическата система се беше разпаднала, след като комунизмът вече не беше на мода, от позицията на държавен глава и в присъствието на други също официални лица. Така Марио Соариш доказа, че е демократично мислещ политик, който не може да не почита такъв велик човек, какъвто беше Георги Димитров. А това правят и ще правят още безброй много хора по света.


Миналата година излезе от печат книгата "Жив в паметта" на Живодар Душков. В нея са включени спомени и мемоарни бележки за дейността на Георги Димитров сред работниците на най-големия български придунавски град - Русе. Времевите граници, рамкират годините 1906 - 1922, обозначавайки първото и едно от последните (до 9 септември 1944 г.) посещения на Димитров в града. Книгата научно интерпретира всички мемоарни текстове, събира спомени на русенци за контактите им с Димитров и дава публичност на новоиздирени архивни материали.

Фотомонтажът на Джон Хартфилд ”Димитров срещу Гьоринг”