19 Март 2024вторник09:27 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Акцент

Геополитиката на Турция

От "стратегическа дълбочина" до "стратегическа автономност"

/ брой: 233

visibility 228

Доц. Лъчезар РАДЕВ

Част първа

През 2001 г. в Турция излезе от печат фундаменталният труд на проф. Ахмет Давутоглу (вляво на снимката) "Стратегическа дълбочина", чието подзаглавие "Мястото на Турция в международните отношения" ясно подчертава широтата и дълбочината на анализа. През 2015 г. той бе издаден и у нас. Безспорно, подобен труд е не само интелектуално постижение, но и очевидна заявка към промени в турската външна политика. Разбира се, реакциите не закъсняха. Прочутият геостратег проф. Збигнев Бжежински нарече Давутоглу "проницателен външен министър". Апропо, истинският "баща" на "стратегическа дълбочина" е самият Бжежински. За пръв път той употребява израза в "Голямата шахматна дъска" във връзка с акцента за Пакистан и разширяването на влиянието му в Афганистан и Таджикистан след 90-те години на ХХ век. Поне за мен е извън съмнение, че Давутоглу е прекрасно запознат с вижданията на Бжежински, както посочва и заглавието на неговия труд. А размяната на любезности от подобен характер може да стане само между големи, личностно реализирани персони, каквито са и двамата, всъщност.

Извън тази любопитна ремарка, "стратегическата дълбочина", така, както я вижда и реализира Давутоглу, е в пряка връзка с тезата, че 

"Турция е наследник на Османската империя"

В геополитически план това означава, че тя запазва правото си да бъде лидер в географските области на разпространение на Османската империя, както е отразено на картата. С една дума, това е политиката на неоосманизъм.

Три са основните области на геополитическо влияние на Турция. Първата е Балканският регион с принадлежащото му Черно море. Втората са страните от Северна Африка, към които се включва и Средиземно море. И третата - регионът на Централна Азия и Близкия изток, в чийто ареал влиза и Каспийско море. 

Османската империя доминира на Балканите от ХIV до края на ХIХ век, а краят на Студената война изостря вниманието на Анкара към Македония, с която през 1995 г. тя подписва двустранно споразумение за военно сътрудничество. По-голямо внимание обаче Турция обръща на Гърция и Косово, главно поради две причини. Първата е заради формирането на "мюсюлманска дъга" по северната граница на Гърция и втората - поради факта, че около Призрен в Косово живеят от 30 000 до 40 000 етнически мюсюлмани. Косовските мюсюлмани се обръщат към Анкара за защита на културната им идентичност, като с това я поставят в неудобно положение по повод на кюрдите на турска територия, на тяхната културна идентичност и роля в турската вътрешна политика.

По отношение на Гърция, и по-специално на Кипър, трудно би могло да се очаква изтегляне на турския военен контингент от острова, защото Анкара го смята за част от националната сигурност на Турция. Независимо от това обаче, назрява моментът, при който на масата на обсъжданията ще бъдат поставени и проблемите в Егейско море. При това трябва да бъде ясно, че за Гърция едва ли ще бъде възможно да получи подкрепата на Европа, от която така усилено се нуждае. Тоест, тя трябва да търси други възможности. Очевидно, разговорите с Русия за евентуална подкрепа би следвало да започнат навреме. Що се отнася до отношенията между Анкара и София, те тепърва ще бъдат обект на всестранен анализ и "нов прочит". Обобщено казано, те се нуждаят от рекалибриране и в политически, и в икономически план.

Както показва картата, Черно море има изключително значение за всички държава около него, особено за Турция и Русия от гледна точка на сигурността. Което има твърде голямо значение и за България. Турция по принцип вижда ролята си на балансиращо звено между Запада и Русия, както и на основен регионален фланг на НАТО. От друга страна, за нея е от особено значение да осигури безопасността на двата протока на нейна територия - при Истанбул и при Чанаккале, в които се съвместяват изискванията за морска и сухоземна сигурност. 

Очевидно Крим пък е основната причина за

активността на САЩ и НАТО в Черно море

Извън неспирната логорея за "руската анексия" на Кримския полуостров, основната причина за развихрилата се активност е руският военноморски флот, базиран в Крим, както и системите за противоракетна отбрана, разположени в и около Кримския полуостров. Като имаме предвид очевидната мощ и сила на Русия, ролята на Турция като "балансьор" изглежда твърде относителна. В момента активен играч срещу Русия е не Турция, а Украйна. Турското политическо ръководство е предприело политика за ненамеса и за символично участие в маневрите на НАТО в Черно море. То си дава много ясна сметка как би се отразила по-мащабна турска намеса върху двустранните отношения. Наред с това Анкара отдавна развива "стратегическа автономност" по повод на Запада и НАТО, катализиращ елемент на която бе отказът за прием на страната в ЕС. На следващо място Турция има много ясна представа какво фактически представлява НАТО, и по-специално за "линиите на разлома" в него. В резултат на това тя извежда на преден план собствените си интереси и постъпва далновидно. За нея водещ е принципът "днес НАТО го има, но утре - не", а Турция и Русия трябва да бъдат дългосрочни партньори. Това е не само политика от взаимен интерес и на двете държави, но и политика, осигуряваща мир и стабилност в Черноморския регион. 

В стратегически план Турция разбира, че евентуални военноморски бази на Русия в Египет и/или Либия, заедно с тази в Сирия, биха довели до свиване на сферите ѝ на влияние. Ето защо тя би следвало да разиграе компенсиращ вариант. Логично е обаче да провежда политика на премерени амбиции както към Русия, така и към самата себе си. Досега липсват каквито и да е индикации, че Русия не спазва договорните си доставки към Турция.

Повечето анализатори характеризират действията на турското политическо ръководство

към държавите от Северна Африка

като лишени от функционална дълбочина. В икономическата област стокооборотът на Турция с региона за 2020 г. е на стойност 25,3 милиарда долара. На този фон стокооборотът на Турция с Китай за 2002 г. е 26,7 милиарда долара, което служи в подкрепа на горното становище. Най-предпочитани разменно-стокови отношения Турция има с Египет (11,1 милиарда долара за 2020 г.), следван от Алжир (4,2 милиарда долара за 2020 г.). Турските инвестиции в Алжир са от порядъка на около 3,5 милиарда долара. Те са насочени основно в областта на добива на природни енергоизточници - суров петрол и природен газ. По-важен е фактът, че по това перо Турция изпреварва Франция, с което се потвърждава мнението на някои предимно западни анализатори, че Франция губи своето постимперско влияние. Очевидно, свиването на влиянието на Европа води до възможност за Турция да разгърне своята "стратегическа автономност". А неприемането на страната в ЕС катализира този процес. Това бе стратегическа грешка на Европа, за която днес никой не говори, но ще дойде момент тя да бъде извадена отново на бял свят.

Както показват данните, над 1200 турски фирми развиват дейността си на територията на Алжир. Те осигуряват заетост на повече от 10 000 алжирци. Интересното е, че основното перо от турските инвестиции в страната е за социални строителни програми (1,2 милиарда долара). Наред с тях между двете страни се подписват и договори за сътрудничество в енергийния сектор, на основата на които Турция ежегодно внася 5,5 милиарда куб. м природен газ от Алжир. Подобна политика Анкара провежда и към Либия. Тя е съобразена с факта, че тази страна е с най-големи запаси от суров петрол в региона. От това произтичат и договореностите между двете страни във военната сфера, основно изразени в доставките на дроновете "Байрактар". С Тунис икономическите отношения са на по-ниско ниво, а военните доставки се реализират с помощта на нисколихвени кредити в размер на 150 милиона долара.

 

 

Премахнете плоския данък

автор:Дума

visibility 363

/ брой: 51

Финансовият министър се сравни с Иван Асен II

автор:Дума

visibility 344

/ брой: 51

Лихварството не е престъпление

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 51

Нов лиценз за площадката на АЕЦ "Козлодуй" 2

автор:Дума

visibility 371

/ брой: 51

Моряците от "Руен" се прибират до 15 дни

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 51

Вучич алармира за сърбите в Косово

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 51

Лейбъристи избраха чернокож за лидер

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 51

Накратко

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 51

Едно към едно

автор:Евгени Гаврилов

visibility 357

/ брой: 51

Програмирано лицемерие

visibility 354

/ брой: 51

Новият Наполеон

visibility 343

/ брой: 51

Мисията на патриарх Неофит трябва да продължи!

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 51

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ