Генезис на бедността

Младите учени асистенти и главни асистенти в институтите на БАН и в някои висши училища трябва да забравят за повишаване на мизерните им заплати, а студентите да се простят с мисълта за по-ниски такси. Мнозинството на ГЕРБ и Реформаторския блок в комисията по образование и наука в НС отхвърли проекта за промени в Закона за висшето образование, внесен от проф. Румен Гечев, проф. Светла Бъчварова и още 8 депутати от БСП. Гилотината на властта клъцна надеждите за европейски път на висшето образование и науката у нас. Това не е изненада, защото социалният статус на тези, които подготвят висшите кадри на страната, никога не е интересувал това мнозинство. Дори медиите, които напоследък са се съсредоточили върху информации без анализи, отсъстваха от заседанието, явно им е било ясно какво ще стане, защо да си губят времето? Изненада е обаче, че проектът бе отхвърлен с активното участие на лидерката на синдиката "Висше образование и наука" (ВОН) към КНСБ Лиляна Вълчева и на ректори като проф. Ваньо Митев и частично проф. Иван Илчев.
Заплащането на преподавателите и студентските такси са две от трите основни теми в проекта на БСП. Той предвижда държавата

да въведе базови основни заплати

за асистенти, доценти и професори, като се започне от 600 лв. за асистентите. Заплатите на преподавателите във висшите училища, с няколко изключения, са драстично ниски, а на учените в институтите на БАН са направо мизерни, обоснова идеята Румен Гечев. Той съобщи, че според справка за заплатите на преподаватели и учени в ЕС, възнагражденията у нас са пъти по-ниски от средните нива в Европа. Нормалното заплащане за задържане на най-квалифицираните кадри в България трябва да бъде държавна политика, заяви проф. Гечев и даде пример, че в повечето европейски страни като Франция, Австрия, Германия, Италия и др. действа единна таблица за заплащане на преподавателите и учените, утвърдена от министерствата на образованието и науката. И у нас държавата следва да създаде

минималните условия за нормален труд

иначе за никакво качество не можем да говорим, каза Гечев. Разбира се, висшите училища могат да надграждат заплатите нагоре без ограничения, добави той. А след драстичното намаляване на бюджета на БАН от Дянков академията и досега е притисната към дъното. 
Няма термин "базови заплати", репликира лидерката на ВОН доц. Лили Вълчева. Според нея такива заплати щели да лишат висшите училища от гъвкавост и да ограничат автономията им. Единната таблица за заплащане по длъжности бе отменена през 2008 г. именно заради автономията и сега във всяко висше училище ние сами договаряме заплатите, обяви Вълчева. Тя бе категорична, че заплатите във вузовете не са ниски, че няма 460 лв. и дори влезе с спор с проф. Иван Илчев. А по отношение на БАН отсече: "За БАН няма да говорим, тук става дума за висшето образование". Очевидно бе "забравила", че БАН и всички научни организации също са обект на Закона за висшето образование, тъй като обучават докторанти. Според Вълчева в 9 вуза средните основни заплати са между 830 и 1000 лв., в останалите сумите са от 1000 до 1700. 
"Базови заплати" са въведени в Закона за бюджета и няма логика да има такива за учителите или за МВР, а за научния персонал да се отказват, уточни Светла Бъчварова. Абсурдно е асистентите в БАН да получават 450 лв., възмути се тя. Ректорът на СУ проф. Иван Илчев обаче каза, че предпочита един мързелив професор да получава 1200 лв., а работливият - 2400 и университетът трябва да решава заплатите сам. Това не противоречи на идеята ни, всеки университет може да надгражда заплащането над определения минимален праг според качествата на преподавателите, повтори Румен Гечев. Защото излиза, че имаме 5 милиарда за КТБ, но нямаме 60 милиона за преподавателите и учените ни, възкликна той.
Таванът на студентските такси да се намали до 1/3 от държавния норматив за издръжка на един студент, вместо до 2/3 както е сега, предвижда още проектът. Разликата от една трета трябва да се поеме от държавата, за да не бъдат ударени финансите на висшите училища, обоснова идеята проф. Гечев. Още повече, че в много страни в Европа вече такси изобщо няма или са достатъчно ниски. С какво в момента българската държава се ангажира да задържи младите хора в нашите висши училища, попита риторично Гечев. Опонентите на проекта

подминаха темата за студентските такси с мълчание

Само проф. Илчев подкрепи идеята таксите да са ниски и напомни, че СУ не е повишил таксите, защото смята, че всички български младежи трябва да имат достъп до добър университет.

Проф. Станислав Станилов ("Атака"):
"Аз ще подкрепя този проект, но той тук няма да мине. Няма да мине, защото философията му се различава от неолибералната философия, с която България се управлява от 20 години. Във Франция има базови заплати, за да не се подиграват управляващите с науката. Но тук неолибералната среда няма да се съгласи с това. У нас бюджетът се прави така, че за наука да няма пари. Докато не се вземат парите от богатите чрез прогресивен данък, пари все няма да има. Затова ви казвам, че този проект няма да мине тук".
 
Третият кръг от теми в левия проект предлага създаването на центрове за интердисциплинарни изследвания, които са свързани с няколко науки, както и въвеждане на критерии за това кои университети са изследователски и за оценяване на центровете за върхови постижения и на клъстърите. Оскъдните пари за наука трябва да се раздават не на всички висши училища и факултети, а само на тези, които доказват, че работят наука и че имат постижения, обобщи идеята Гечев. Не може всяко висше училище

да се самообявява за изследователско

в закона трябва да има критерии за това. Методиката за оценяване да се изработи от НАОА след съответни промени в нея, предвижда проектът. Това противоречи на Закона за насърчаване на научните изследвания, в който е казано, че МОН прави оценяването на научните дейности и издава правилник за това, опонира зам.-министър Николай Денков. И напомни, че неотдавна такъв правилник най-сетне е изработен в МОН и публикуван в ДВ.
 Според проф. Илчев, НАОА е доста субективна система и се влияе от лобитата на конкурентните вузове, а системата, предложена от МОН, се базира на обективни показатели. По този въпрос обаче може да се спори - ДУМА вече публикува анализ за въпросния правилник на МОН за оценяването на научните дейности. Според него оценката на всички университети и институти ще се дава от 11 души, назначени от министъра, а единственото изискване към тях е научните им постижения да са различни от... нула! За каква обективност при това положение може да се говори? Според проф. Денков обаче, новата методика част от парите на вузовете да се дават за качество след оценяването, вече е залегнала в бюджет 2016. Светла Бъчварова възрази, че с това се нарушава Стратегията за висшето образование, приета от НС, според която тази оценка е международна. В клъстера трябва да има иновации, ако не въведем критерии за научната и иновационната им дейност, ще стане като с програмата "Конкурентоспособност", по която бяха създадени 236 какви ли не клъстъри и сега ще загубим 120 млн. лв., понеже ЕС не признава проектите, те не отговарят на критериите за клъстър, отбеляза тя. Затова дискусията трябва да продължи за второто четене, настоя Бъчварова.     
По най-груб начин

върху вносителите на проекта се нахвърли проф. Ваньо Митев

който завършва втория си мандат като ректор на МУ-София и е председател на Съвета на ректорите. Имало нелепости в проекта, той бил внесен чак на 16 септември "да прави сечено" на другия проект за промени в ЗВО, който ректорите чакали от 5 години, разкрещя се той. Наложи се Гечев да му напомни, че се намира в парламента, където крясъци и обиди към депутати не са допустими. Да напомним, че в НС са внесени и 5 други проекта за промени в закона, два от които бяха внесени на 15 септември, а на 16-и мнозинството в комисията ги одобри светкавично на първо четене, без дори да са оповестени в дневния ред и без да се дочакат каквито и да било становища по тях. ДУМА писа за тях подробно на 29 септември. А след това се появиха отрицателни становища от МФ, на които никой не обърна внимание. Единият проект дава пълна свобода на вузовете за търговска дейност и очевидно се чака с нетърпение от проф. Митев. Той продължи да напада вносителите, че отричали рейтинговата система като база за оценяване. Наложи се доц. Милен Михов (ПФ) да отбележи, че за рейтинговата система не може да има нито пълно отричане, нито апотеоз, защото в нея има доста деформации и дори едно висше училище официално се е отказало да участва в нея. Михов подкрепи проекта на БСП, защото "в него има рационални моменти, които трябва да се обсъдят професионално, когато се прави общ проект за второто четене". Аз положих много усилия след втория си мандат ректорите да си починат, добави Румен Гечев, като намекна, че гневът на Ваньо Митев е заради проваления проект ректорите да имат неограничен брой мандати, който се посрещна на нож от цялата университетска общност.
Проф. Митев непрекъснато подчертаваше, че говори от името на всички ректори и че те са против проекта на БСП.

Съветът на ректорите обаче изобщо не се е събирал

по темата за промените в ЗВО, тя не е обсъждана дори в ръководството на съвета, установи ДУМА. Всички мнения от името на съвета са подписани от проф. Митев. Не е тайна, че Съветът на ректорите отдавна е загубил смисъла, с който бе създаден - да бъде средище, където ректорите обсъждат важните теми на висшето образование и предлагат решение по тях. Отдавна са забравени заседанията, които бяха публични и в които всеки ректор изказваше мнението си. От 2001 г. съветът е сдружение (НПО), всичко се движи от ръководството, заседания не се обявяват публично, а ректорите де факто се събират веднъж годишно на "отчетни" събрания. От сайта на Съвета на ректорите може да се види, че за последен път ректорите са се събирали на 31 март т.г. Оказа се, че някои от тях дори не знаят какви проекти за промени в ЗВО са внесени в НС. Възниква въпросът какъв изобщо е смисълът от съществуването на Съвет на ректорите, щом той се превръща в инструмент, даден в ръцете на отделни хора.
Разказах тъй подробно какво се случи в комисията, за да са наясно преподавателите и учените ни защо ще продължат да мизерстват. Проектът на БСП бе подкрепен от ПФ и "Атака", но бе отхвърлен с гласовете на ГЕРБ и РБ. Не се знае позицията на ДПС и АБВ по него. Ще се разбере при гласуването на първо четене в пленарната зала на всичките внесени 6 проекта за промени в ЗВО.