Генетична анхедония

Христо Стоичков изкарал боя на журналист. Това не ни учудва като информация, но този път Ицо не е бил този, дето бие собственоръчно. Хванал се на бас с мексикански новинар кой измежду Реал и Барселона ще победи. Името на пишещия брат е Едгар Мартинес. Потомъкът на ацтеките загубил баса и трябвало да излезе на ринга срещу много, ама много професионален боксьор! Резултатът от спаринга е нокаут и доста трайни белези по лицето на журналиста. А Стоичков гледал отстрани и насърчавал с викове боксьора, докато той смелвал на кайма репортера. Истината ви казвам.
Знам. Звучи като мечта. За някои властимащи, де. Демек те бленуват да видят как един журналист става на пастет само заради това, че е такъв. Не, че не е ставало и преди да има набити новинари, ама винаги най-малкото си е поне качествен сеир. За другата страна. Нямам предвид, че това е правилно. Но със сигурност е законно. Журналистът е смазан доброволно. Да не се е хващал на бас с наш Ицо. Мексиканска му работа. Сега заради раните по устата и чили няма да може да хапне. Ама така става, когато Стоичков ти гони гарез.
И сега съвсем нормално възниква въпросът защо не понечи да се върне Камата у нас поне за малко и да вземе да се хване с определени персони извън журналистиката на същия бас? Защо извън? Защото много хора от „свободната” журналистика няма да имат дупе и на по един шамар да се хванат, камо ли за спаринг с боксьор. Въпреки приказката, че и шут да е, ама ако е аванта. Иначе повод за такъв бас ще се намери. Публика – още повече. Даже в залата няма да има свободни места. Заклевам се. Знаете ли кое е лошото? Че такива новини ще направят щастливи много хора. А по презумпция напоследък българинът е нещастен. Всеки знае себе си, но така казва статистиката. Как да е доволен нашенецът, като сега му вдигнаха данъците и винетките, а пак скочи и токът? Гласуваха и нов милиарден държавен заем. Ние ще го плащаме, нали е ясно!
Сещам се – да сте видели действащ министър, пък бил той и председател на бензиностанция например? Тя, държавата, плаща всичко на властимащите. От народа пък само взима. А тези, дето няма да ги видите по бензиностанциите и бакалиите, са си овластени бирници. Е, как после българинът да вие от кеф? По-скоро рие от яд. Превръщат ни в природно нещастни. Не знаеш какво е това усмивка. Не изпитваш чувство на приповдигнатост, нямаш добро настроение. Само ти се повдига от заобикалящото те. По научному на това му викат анхедония. Невъзможност на човек да изпита щастие.
Затова сме се вкопчили в спорта. Заради него все още можем тук-там да се изкефим. Да излезем от матрицата. В крайна сметка, щом не сме чували досега масово какво е анхедония, значи не сме нещастни. Поне според нас си! Виж, ако питаш тези над нас, вероятно ще чуем думата „нещастници”, но казана в друг смисъл. Не ни броят. Или, ако го правят, ни делят. Този е такъв, онзи онакъв. И със спорта така правят. Няма как на „неправилен” човек да му мине проектът. Вие го знаете, аз също. И те си го знаят. Пак се сещам – не сте чули от тези от върхушката да има някой, дето да отговаря на симптомите за анхедония, нали? Няма и да чуете. Може да има такъв, дето само се прави. Ама такива са най-опасни. Защото обикновено, като се правят, го правят пред съда. А това означава, че вече са взели каквото им трябва и са дали там, където трябва. И така за пред Темида са печални, но за пред себе си вече са богати. А то какво му трябва на човек? Пък нека науката нарича това състояние, както си иска. Все им е тая. Ей, Ицо, няма ли да се хванеш на бас и тук, бе, Стоичков? Пусни им няколко професионалиста за по едно спарингче. Само за по едно. После или професионалистите ще станат повече от анхедонистите, или обратното. Но поне ще се знае, че е заради боя, а не от гяволък...