Снимка Юлиан Станкулов
Неделник
Срещи
Генчо Симеонов: Роден съм два пъти
Почти през целия ми живот пращах мои карикатури в различни вестници, разкри именитият творец
/ брой: 213
ГЕНЧО СИМЕОНОВ е роден в с. Челопечене, където получава основно образование. Учи в първия випуск на Художествената гимназия в София. Завършва "Илюстрация и художествено оформление на книгата" в Националната художествена академия, където негов преподавател е проф. Илия Бешков. Автор е на емблематични сатирични рисунки и участва във всички общи изложби на българската карикатура и в голям брой чуждестранни фестивали, посветени на това непреходно изкуство. Известен е и като илюстратор на книги. Изявява се и в киното като художник-аниматор и сценарист в студиото за анимационни филми "Бояна", работи и като художник-постановчик в Кукления театър и в Театъра на българската армия.
Наскоро в залите на Съюза на българските художници в София бе открита юбилейната изложба живопис на именития творец.
– Отбелязахте миналата седмица 90-годишен юбилей. Какво си мислихте на рождения си ден, господин Симеонов?
– Мислех си, че за първи път съм роден на 27 октомври 1931 година в семейство на бизнесмен с четири декара земя и пет деца. А за втори път се родих – като карикатурист – през 1952 година, с отпечатването на първата ми карикатура във вестник "Вечерни новини".
– Спомняте ли си за времето, когато бяхте малко момче?
– Детството ми премина гладко и безметежно, ако не се смята първото ми напиване с братовчед ми, когато бях само на четири годинки. После пораснах малко, записаха ме ученик. Но през 1943 година прекъснах образованието си, понеже настаниха немски войници в селското ни училище. Командир им беше оберщурмфюрер Кунце. Същият обер ме наби с колана си, защото му бутнах фуражката в една локва.
След две години, в същото училище се настаниха съветските войници, с командир полковник Стреченко. На него пък му разлях водката... И пак бой, което пък е причината да не порасна. Висок съм цели 164 сантиметра!
А когато бях на 17 години, за малко да се оженя за едно непознато другарче от Омск.
– Но все пак май избирате да завършите гимназия, да получите диплома...
– Във връзка с образованието ми е важно да кажа следното: учих в художествената гимназия, която завърших с престижната за онова време оценка 3,33. Бил съм и в Художествената академия, а също така и в Сорбоната... като турист...
– А как започна трудовият ви път?
– През 1967 година, по покана на ЦК на БКП, започнах работа във вестник "Стършел". И служих на Партията до 10 ноември 1989 година – предимно с глупави карикатури по задачите. След 10 ноември – също... Почти през целия ми живот пращах мои карикатури в различни вестници, сътрудничих на "Отечествен фронт", "Земеделско знаме", "Кооперативно село"...
В момента съм много успешен пенсионер, все още женен, с две деца.
– Какви теми ви провокират към създаването на сатирични рисунки?
– Всичко, което срещам във всекидневието, ме вълнува. Пресъздавам с рисунките си злободневни проблеми от живота. Запазено място сред тях имат карикатурите в стил "без думи".
– Вие сте илюстратор и на повече от 25 книги на български и чуждестранни автори. С кои от тях се гордеете най-много?
– Наистина, не са малко книгите. Много харесвам "Самотните вятърни мелници" на Станислав Стратиев, "Имате ли гъдел?" и "Кесия с пуканки" на Марко Ганчев, рисувал съм за книги на Васил Цонев, Йордан Попов, Добри Жотев, Черемухин, Петър Незнакомов, Стефан Цанев, Иван Кръстев, Дамян Бегунов... Сигурно ще пропусна някого...
– Участвали сте и в много карикатурни изложби и фестивали в България и в чужбина...
– Така е. Творбите ми са били в една компания с произведенията на Велин Андреев, Иван Веселинов, Милко Диков, Стоян Дуков и много други класици на българската карикатура. А първата ми самостоятелна изложба бе подредена, когато бях на 74 години – в галерия-музей "Дечко Узунов". Спомням си, че през 2014-а събраха над 90 творби от различните ми периоди в галерията на Съюза на българските художници. Имах моя експозиция и в НДК преди две-три години, но тогава бяха представени само живописни платна и графики – без карикатури. А през 2009 година заедно с колегата Чавдар Николов ни поканиха във Виена, където представяхме българската карикатура на международна изложба на художници от бившите социалистически страни.
– През годините работите и с някои от най-видните творци на българското анимационно кино. Кой от тях ви е направил най-голямо впечатление?
– Да, дълги години бях художник и сценарист в студиото за анимационни филми "Бояна". Срещал съм се с Радка Бъчварова, Зденка Дойчева, Христо Топузаков – все големи имена, но младите не ги помнят вече. Участвах в създаването на около 15 анимации. И до днес си спомням как правихме "Петльова пара", "Ромул и Рем", "Влакчето", "Звездичката", "Чиракът магьосник", "Кариера", "Неидентифицирани пълзящи обекти", "Браво"... А нашата "Опера за един лешник" пожъна много награди на фестивалите за анимационно кино в Пловдив, Търговище, Добрич и дори стигна чак до Оберхаузен...
– Удостоен сте с престижни отличия за вашето творчество. Кое от тях ви е най-скъпо?
– Имам един сребърен плакет от интернационален конкурс за карикатура в Скопие, който ми връчиха преди половин век сигурно. От Съюза на българските художници също преди 15 години бях удостоен с награда за цялостен принос. Получих също така орден "Кирил и Методий" – II степен. Пазя и "Златно перо" на Съюза на българските журналисти...
Приказки без думи
Приятелите на Генчо Симеонов споделят мнението си за юбиляря
По повод 90-годишнината на именития художник и карикатурист някои от най-близките приятели на юбиляря споделиха какво мислят – за него, за творчеството му, за това "какво е искал да каже авторът"...
Такова пиле има!
Живописта на Генчо Симеонов не е с претенциите да ви шокира с технически хватки и ефекти, декоративни прийоми и напъни за извънредно новаторство.
Тя не разчита на кичозното правило "да превърнем случайния дефект в ефект".
Тя не смайва с дизайнерската подредба на геометрични форми и необработени цветове.
Не предизвиква у зрителя паническото желание да си засмуче пръста, за да измисли какво е искал да каже авторът, притеснен от "величието" на славното му име.
Не, в живописта на Генчо "такова пиле нема".
Живописта на Генчо Симеонов е една неповторима, честна и романтична приказка и в цветово, и в жанрово отношение.
Наситена е с усмихнат романтизъм и безметежна приказност, с откровени, премерени формени деформации, засилващи изразната любов на автора към сюжетите.
Тя е една искрена история, наситена с усмихната доброта, родена в сънищата му.
Живописта му е дълбоко авторска и ни кара да се провикнем:
– Е, те такова пиле има, щом Генчо го е нарисувал!
Анатолий СТАНКУЛОВ, карикатурист и живописец
Веселост наопаки
Преди много години Генчо Симеонов нарисува карикатура – на нея бе изобразено как семейство се стяга за Коледа. Насред стаята имаше голямо коледно дърво, цялото в гирлянди, свещички, шарени топки и Дядо Мразовци с бели бради. А бащата поливаше дървото с бидон, на който имаше надпис "бензин", и викаше:
– Тичайте, деца, по-бързо се събирайте, че ще палим елхата.
Като гледам през годините карикатурите на Генчо Симеонов, все ми иде да извикам: "Е, вие на туй какво му викате?" Защото при него нещата са вървели все в някаква палава веселост наопаки, тъй като той не прави традиционна сатирична рисунка, остра, заклеймяваща, не бичува яростно някакви слабости – лични или обществени, не стиска зъби, не размахва гневен изобличителен пръст. Той постига много по-голям ефект чрез абсурдно мислене и артистична игра. Това е истинската карикатура и истинският целебен хумор, а не плакатната рисунка на всяка цена да втълпява в главите на хората, че ето това е вярното и доброто, а онова е лошото.
Може ли да се запали едно коледно дърво, като се полее с бензин? Може, разбира се, ето това го прави идиотът. А идиоти Господ наспорил колкото искате, те палят не само коледни дървета, но и цели гори, градове и държави. А Генчо не пали нищо, той просто казва:
– Я бе, хора, вижте го този идиот какво може да направи!
Очарователният и неразбираем чрез първата реакция на сетивата свят на абсурда, на нелогичното, на невъзможното преувеличаване – това е полето на смеха, в което години наред върви един от най-характерните и силни български карикатуристи.
Генчо стига до истинската оценка на нещата и това е, мисля си, един от ключовете към стойностното в изкуството на карикатурата.
Ясен АНТОВ, писател
Езикът на епохата
Генчо Симеонов не е само много добър карикатурист, но и илюстратор, наблюдаващ света през едно огледало с графично богата пластична линия. Не съм виждал някъде така да го има живота – средностатистическите граждани, опашките, трамваите, хаоса на улицата. Следват рисунки в един сатиричен разказ, някъде като от стари картички и сякаш нов прочит на шлагери, другаде по-сюр, хумористично-съдържателни. У нас не се сещам за друг като Генчо Симеонов. А карикатурите му... – има една с парад на левите сили на бившия площад "Девети септември". Там е цялата ни действителност! Не случайно го пенсионират в началото на 90-те. Подобни художници не трябват. Но той, Генчо Симеонов, рисува, рисува и не се предава!!!
Някога първо четяхме вицовете от четвърта страница на "Стършел" и рисунките между тях бяха негови. На една колона, широка 4 сантиметра. Онова човече с дървен крак, завършващ с едно колелце, галопиращо със самолетна скорост. Толкова картини и какво ли не ни е минало през очите и всичко това е произведено от "езика" на епохата. А езикът е бил 4 сантиметра, но все едно е като бутнатия монумент пред НДК.
Нашето време е много постно към съществените и освободените неща. Но Генчо Симеонов няма проблем с рисуването им. Друг няма такъв: това е изкуство, което трябва да го бъде. Някой може би е останал с грешното впечатление, че изкуството са го ковали по изложбите и в елитни кръгове и имитации. Нищо не е такова, каквото е изглеждало!
Калин НИКОЛОВ, илюстратор и изкуствовед
Подготви екип на ДУМА
Снимки Юлиан Станкулов
Част от творбите на именития художник и карикатурист:
