Ген. Кольо Милев: Доверието на хората задължава

Кольо МИЛЕВ е роден на 26 юли 1953 г. във варненското село Рудник. През 1976 г. завършва Висшето народно военно училище във Велико Търново със специалност инженерни войски, а през 1983 г. и Военната академия в София. До 1996 г. е командир на Инженерно-сапьорния полк в с. Сотиря. През 2001 г. завършва Генерал-щабен факултет на Военната академия в София. През 2006 и 2007 г. е главен координатор на поделенията от българската армия, участващи в справянето с наводненията по р. Дунав. Командир на 55-а инженерно-сапьорна бригада (2002-2008). От 1 юли 2009 г. до 3 май 2010 г. е командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада. През 2011-2015 е кмет на Сливен. От 2017 г. е народен представител.

- Ген. Милев, бяхте кмет на Сливен в мандата 2011-2015 г. Какво показва сравнението между вашето управление и това на сегашния кмет от ГЕРБ? Как намирате Сливен днес? 

- Община Сливен има голям потенциал, който за съжаление остана неизползван последните четири години, а темповете и посоката на развитие не отговориха на очакванията на хората. През 2011 г. нашето управление стартира от много ниски нива, тъй като в мандата на ГЕРБ Европейската комисия спря всички инфраструктурни проекти на общината заради съмненията за злоупотреби. На практика Сливен беше с непроходим център, с провален воден цикъл, със заробващи договори. С много усилия успяхме да върнем загубеното доверие, да оправим инфраструктурата и да извоюваме нов воден цикъл за града. За 4 години оставихме на сегашната администрация готови проекти, които се изпълняват и в момента. Това е вид приемственост, тя се признава и от настоящия кмет, но проблемът е, че наред с довършването на стари проекти в тези 4 години управлението трябваше да се мисли и за нови перспективи за развитие. 

- Как да се отключи потенциалът на Сливен, за който говорите? 

- Ключът е в самия Сливен. Близостта до морето, същевременно в Балкана и неразделна част от "Тракия", традиции в производството, предприемаческият дух на хората, атрактивни терени за икономическа активност. Все фактори, които с правилната стратегия могат да доведат Сливен там, където му е мястото - сред водещите областни центрове. Друг плюс, все още имаме едни от най-добрите образователни институции, гимназиите ни дават качествено образование. Затова фокусът трябва да е в дългосрочното стратегическо планиране, съчетано с мащаб и решителни действия. Например сега в новия мандат трябва да се изготви План за развитие на общината за период 2019-2027 г. Не трябваше ли вече да се мобилизират усилията на хора с експертиза, на успешни сливналии в града и извън него, на местния бизнес, за да се избегне подготовката на един формален план? Така виждам мястото на общината аз - като двигател и медиатор на един смислен процес на изготвяне на политики с широк кръг участници, хора с различен поглед, опит и знания, които да очертаят бъдещето на Сливен. И по този начин ще се избегне тази грешка, която се допускаше в настоящия мандат - да се залага основно на изпълнение на европейски проекти, без да се осигуряват нови перспективи за развитие. 

В противен случай си оставаме на сегашните нива и задълбочаваме проблемите. За последните години Сливен се превърна по-скоро в "сива територия" върху икономическата карта на страната - с ниски нива на работна заплата, висока безработица, икономическа миграция на младите и активните. Само между 2016 и 2018 г. от Сливен са си тръгнали 7661 души, 90% от тях са млади хора. Проблемите са достатъчно остри, но съм убеден, че процесът е обратим. Имаме шанс за развитие и то въпреки недалновидната регионална и национална политика на ГЕРБ, която задълбочава демографските проблеми, социалното разслоение и бедността. 

- Кои са основните приоритети в програмата ви за управлението на града и общината?

- Икономическото възраждане на Сливен, реда и сигурността в общината, връщането на връзката между управлението и гражданите, адекватно развитие на социалните услуги. Това са най-важните цели. За да се изпълнят, ще работим за развитие на инфраструктурата, за насърчаването на туризма в общината, за ефективното управление на общинската собственост и общинските дружества. Имаме нужда от нови производствени и бизнес зони, задължително проектиране и изграждане на икономическата бизнес зона Сливен-Ямбол, което е свързано с осигуряване на реконструкция и разширение на пътя в участъка между двата града, подобряване на водоснабдителните и канализационни системи, включително в малките населени места и завършване на пречиствателната станция за питейни води.

Преди избори всички говорят за инвестиции отвън, но мисля, че за успешното развитие на общинската икономика не бива да делим инвеститорите на външни и местни, на нови и стари. Еднакви трябва да са усилията към всички. Важен е и ефектът, а не само количеството на инвестициите. Докато аз бях кмет, японската фирма "Язаки" откри завод, но това не стана за един ден. Много неща трябва да се случат преди това - урегулирането на общинската земя за ползване, уреждане на бърза промяна на статута на общински терени, общината да съдейства за изграждането на въвеждаща инфраструктура, както стана с "Язаки", да е отворена и да помага при търсенето на работници. 

- Бизнесът, освен терени и инфраструктура, търси и предвидимост.

- Вярно е. Ако преди да ни изберат сме казали, че няма да вдигаме данъци, това означава, че не вдигаме данъци. Бизнесът прави финансови разчети за месеци и години напред и има нужда от предвидимост. За съжаление това беше едно от първите неща, които направи сегашното ръководство на общината - въпреки предизборните обещания, че данъци няма да се вдигат, те бяха увеличени още през първата година. Данъчните ставки за данък сгради са увеличиха двойно.

Ние трябва да си дадем ясна сметка, че без местния бизнес няма как да развиваме туризъм. За да си привлекателна дестинация, освен забележителности, природа, ресурси, ти трябват съпътстващи услуги, които завършват модерния туристически продукт. Такива услуги трябва да се развиват в партньорство с бизнеса.  И държавата, и местната власт са длъжници на Сливенските минерални бани, защото там има всички предпоставки да развиваме здравен, балнео и спа туризъм. Въпрос на неуморно търсене и предлагане на възможности, от които и бизнесът, и общността да спечелят.  

- Излезе информация, че община Сливен е на последно място по усвояването на европейски средства в Югоизточна България. Как смятате да отстраните сегашните недостатъци?

- Данните за изоставането на Сливен са на Института за пазарна икономика от юли тази година. Община Сливен е чак на 18 място по усвояване. Проблемът не е само в ниските стойности на привлечените и усвоени средства. Анализът, който направихме с общинските съветници от БСП в Сливен, показва, че съотношението между усвоените средства за т.нар "меки мерки" и за инфраструктура е едно към едно, а все пак инфраструктурните проекти стигат до много по-широк кръг от хора. Има сериозно изоставане в реализация на проектите от инвестиционната програма на община Сливен за настоящия програмен период, което в най-голяма степен се отнася за проекта за интегриран градски транспорт и проектите за подобряване на образователната инфраструктура и техническата инфраструктура. Административният капацитет трябва да се подобри. Несериозно е такива значими сфери от управлението на общината да се оставят на "автопилот" като поле за самодейност.

- А къде са социалните дейности в програмата?

- С колегите общински съветници от БСП искаме да въведем еднократна помощ при раждане на второ и трето дете при здравно и социално осигурени родители или на майки студентки. Ще формираме специален фонд за тази цел. Безплатните детски кухни и кухни за социално слаби в общината са другата задача, имаме идея за създаване на социално предприятие за подкрепа на възрастните хора. Задължително да се увеличи капацитетът на социалния патронаж, който се оряза в този мандат. В селата в кварталите има нерешени проблеми с инфраструктура и  благоустрояването. Сливенските села имат нужда от проекти за подобряване на водоснабдителната и канализационна мрежа, създаване на условия за трудова заетост, по-широк обхват на социалните услуги.

Програмата включва възстановяване на обекти на културно-историческото наследство, на историческия център и обновяване на улици и фасади на сградите в центъра и старите квартали на града, проекти за разширяване и реконструкция на спортната база в т.ч. бивш "Военен стадион", "Градски колодрум", спортен комплекс "Асеновец", ремонт и оборудване на училищни сгради.

- С кои политически или обществени сили и организации смятате да работите? 

- Издигнат съм като кандидат за кмет от БСП - Сливен, и разчитам на подкрепата на всички лявоориентирани граждани. Имаме конструктивно партньорство с АБВ, които обявиха подкрепата си и не регистрираха кандидат за кмет. В кампанията планираме съвместни инициативи в сферата на образованието, науката и социалната политика, както и за възраждането на сливенските села. Номинацията ми за кмет беше подкрепена от редица неправителствени организации, между които се откроява ролята на военно-патриотични организации. Гражданските организации, които изразяват подкрепата си, не го правят кампанийно. В обществената ми приемна като народен представител всеки понеделник в продължение на месеци се събираха множество граждани с конкретни предложения - за всеки квартал, за всяко населено място. Предложенията  стават все повече и подготвяната ни програма за управление става общо дело в партньорство с гражданите. 

Доверието на хората задължава, активността им да участват в решаването на проблемите ми дава увереност в победата на предстоящите избори!