Где го тоз плурализъм?

Станислава Гайдажиева

Има ли почва в България медийният плурализъм и може ли той да пусне здрави корени у нас, изглежда е въпрос, който ще ни преследва и в бъдеще. Поне така изглежда, след като неправителствената организация "Европейска инициатива за медиен плурализъм" е взела решение да открие свое представителство в България. Забелязали са чужденците, че правото на свободна и плуралистична информация е изложено на голям риск, а това да изразиш собствено мнение по наболял въпрос, без да бъдеш наречен "червен", "комунист" или и двете заедно, е почти невъзможно.
След като вече стана модерно да се протестира, всеки реши, че "или си със или си срещу". Малко останаха неутралните. Все по-малко ще стават и тези, които изразяват мнение, различно от "общоприетото" за момента. Това, за жалост, се случва и с медиите ни.
Сигурно това е причината "Европейска инициатива за медиен плурализъм" да е готова да подеме война за това българинът да може да "защити правото си да бъде информиран и осведомен гражданин" и най-вече медиите в България да бъдат по-плуралистични.
Едно обаче не ми е ясно - как тази организация смята да наложи имиджа си на неутрална и плуралистична, имайки предвид, че именно нейни представители организираха пресконференция за свободата на словото в България в края на януари в Европейския парламент, канейки за драги гости част от т. нар. Протестна мрежа и активисти от добре познатите ни антиправителствени протести.
Няма лошо в това да ги поканят, та нали милеят за "плурализма". Въпросът обаче в този случай е не "КОЙ?" а "ЗАЩО?" точно тях и "ЗАЩО?" само тях? За да имат един наистина обективен поглед върху случващото се в България и българската медийна среда, организаторите може би трябваше да поканят за участие и представители на правителството, журналисти и други заинтересовани страни.
Е нищо, да се надяваме, че ще го имат предвид за следващата сбирка.
Мисля, че на "Европейската инициатива за медиен плурализъм" ще й бъде още по-трудно да ни убеди в добрите си и алтруистични намерения, като имам предвид, че тя се обяви смело и категорично срещу "монопола на Делян Пеевски върху политическия живот в България", както става ясно от страницата на януарското събитие във фейсбук.
Дали има монопол или не, отново не е въпросът, който трябва да се зададе, а по-скоро "ЗАЩО?" от "Европейска инициатива за медиен плурализъм" са толкова сигурни, че той съществува и "КОГО?" са потърсили за съвет при формирането на своето "плуралистично" мнение? Дали пък не са разчитали само на "анализа" на приятелите си от "Протестна мрежа"? Ако това е така, тогава нека да попитаме европейските ни доброжелатели по български маниер: "Где го тогаз тоз плурализъм?".
Събитието в ЕП беше по-скоро поредното злословене по адрес на премиера Орешарски и неговия кабинет и се състоя, без да произведе една критична дискусия по очевидно наболял проблем. Най-интересното обаче беше, че на подиума до нашите "активисти" и "борци за демокрация" стоеше и един представител на Евромайдана. Да, на същия този противоречив и кървав Евромайдан, подкрепян от същият този виновен европарламент.