Газови войни

Евгени ГАВРИЛОВ

В последно време престрелките около държавния газов доставчик "Булгаргаз" навлязоха в нови измерения. Този път в отбора на ГЕРБ се включиха двама бивши министри на БСП - Румен Овчаров и Румен Петков. А конкретният повод бе сделка на газовия хъб "Балкан", осъществена в края на работния ден на 4 февруари, когато реално новото ръководство на държавното дружество встъпи в длъжност.

Румен Овчаров обяви, че е извършена странна сделка за няколко секунди, чрез която са изнесени големи количества газ към Румъния. Това бе потвърдено и от Румен Петков, а по-късно стана и основна тема за бившия премиер Бойко Борисов. Назначените от сегашното правителство нови шефове на "Булгаргаз" се оправдаха, че сделките са направени с цел да се спестят разходи от дисбаланси и отрекоха спекулациите, че се изнася евтин газ от хранилището в "Чирен". Ден по-късно енергийният министър Александър Николов даде извънредна пресконференция, на която обяви, че срещу българската енергетика се води координирана война, и застана зад действията на директорите на "Булгаргаз", като обяви, че предишното ръководство е оставило в държавната компания финансова дупка от 200 млн. лв.

Проверка

Заради всичко това енергийният регулатор съобщи, че започва проверка на сключени сделки на "Газов хъб Балкан". Проверката обхваща сделките между 1 и 7 февруари. След задълбочено проучване на всички изнесени факти и обстоятелства работната група предстои да изготви доклад за резултатите от проверката, твърдят от КЕВР. Едва тогава ще се решава и дали да се иска проверка за нарушения. Отстраненото ръководство е категорично, че са спазили всички нормативни разпоредби в своята дейност. Правителството обаче има друго виждане. "Ние сме си свършили работата - имаме ниска цена, не сме оставили никой без газ, рекордни продажби, огромна печалба - "Булгаргаз" в момента изживява своя апогей", каза бившият вече директор на газовото дружество Николай Павлов.

Неговата смяна вече е официално вписана в Търговския регистър, а заканите на премиера Кирил Петков са, че казусът няма да свърши с неговата оставка. "Просто уволнение на някого, който е нанесъл щети на българските потребители, няма да е достатъчно", категоричен беше Кирил Петков пред журналисти след края на редовното заседание на Министерския съвет на 2 февруари.

"Има едно лице, срещу когото ще се повдигне обвинение, надявам се в най-скоро време", допълни и министърът на вътрешните работи Бойко Рашков. Той отказа да назове имена, но с поведението си показа пред журналистите, че има предвид Николай Павлов, който вече се разходи един път до Съдебната палата и престоя там четири часа.

Обвиненията около "Булгаргаз" реално започнаха доста повърхностно - с подозрения за саботаж към новото правителство заради увеличената с 30% цена на природния газ от 1 януари. Но в последните дни нишката започва да се заплита. Със собствения си подпис ръководството на "Булгаргаз" през септември 2021 г. е одобрило намаляване на количествата газ, които страната получава от Азербайджан, коментира по време на заседание на парламентарната енергийна комисия ресорният министър Александър Николов.

Ангажимент

Преди няколко дни Николай Павлов каза на фона на опасността за спиране на руския природен газ при конфликт с Украйна, че има ангажимент от доставчика от Азербайджан да доставя допълнителни количества газ, но на по-висока цена от договорената през 2013 г. Дали обаче тя е по-ниска от тази на "Газпром"?

"Следете какво ще се случва с "Булгаргаз". Изтича едното временно споразумение с азерите, нямаме гръцка връзка, вероятно няма да стане до края на годината, изтича и договорът с "Газпром". Нищо чудно да се намърдат и компании, които ще играят ролята на посредници. Това са съмненията. Нямам друго обяснение да се съсипва една фантастична компания. "Булгаргаз" е като крепител на българската индустрия и въобще в газовия сектор. Разликата в цената на "Булгаргаз" и на европейските пазари, т.е. цената, по която търговците могат да докарат газа в България, пресметнато през количествата, е 1 милиард за последната година, включително и януари месец. Този 1 милиард лева най-вероятно ще иде в частни джобове, няма да бъде под формата на ниска цена, индустрията да се възползва и т.н.", твърди доскорошният шеф на "Булгаргаз". 

Една от основните причини, с които сегашното правителство мотивира смяната на старите директори на газовия доставчик, бе именно, че се правят сделки, с които се изнася газ, докато доставките са под риск на фона на украинската криза. Какво обаче показват числата извън политическите нападки. Според публикувани информации за петък и събота (5 и 6 февруари) на газов хъб "Балкан" са били продадени общо почти 60 000 мВтч синьо гориво. За сравнение, средното дневно потребление в страната в този период на годината е около 110 000 мВтч. Не цялото количество на борсата обаче е било продадено от "Булгаргаз" - според данни на самото дружество, които след това бяха потвърдени и от министър Николов, от дружеството са продадени 37 400 мВтч.

Излишък

Продажбата на тези количества се е наложила, тъй като е бил отчетен излишък в съответния ден. Просто някои от консуматорите са получили реално по-малко от заявеното количество, вероятно заради по-топлото време. Така в системата на "Булгартрансгаз" остава повече газ от предвидено, който, ако не се пласира, ще донесе загуби. Разбира се, тук работата на ръководството на "Булгаргаз" е да прогнозира подобни промени и да намали например черпенето на газ от хранилището "Чирен", което е от ключова важност в този момент. Подобно нещо обаче не е било направено.

Между другото, сегашните сделки на газовия хъб "Балкан" далеч не са рекордни. През декември е имало дни с по-голяма търговия. Що се отнася до "Чирен" - в момента хранилището е на рекордно ниско ниво за това време на годината. Въпреки това в последните седмици от него се черпят значителни количества. Със сигурност част от тях се пласират на борсата, което носи приходи на "Булгаргаз", но създава риск за сигурността на цялата система, ако например времето се задържи студено за по-дълго.

Тази година се очаква да бъде ключова за "Булгаргаз". Изтича договорът за доставка на газ с "Газпром", както и временното споразумение с Азербайджан, по силата на което България все пак получава някакви количества газ. Съмненията на Николай Павлов са, че по веригата на доставки на газ ще се "намърдат посредници" и това е целта на неговата смяна.

До 2012 г. България купуваше руския природен газ през посредници - през "Овъргаз Инк.", в която доскоро съсобственик беше "Газпром", и регистрираната в Швейцария Wintershall. През 2012 г. договорът за доставка на руския природен газ беше преподписан и страната започна да купува директно от дъщерната компания на "Газпром" - "Газпром Експорт". Договорът тогава имаше и други позитиви - промяна на формулата за ценообразуване, което доведе до намаляване на цената на газа с 20%, но в онези времена Русия все още се надяваше, че ще реализира "Южен поток" през територията на страната ни и беше готова на отстъпки.

Сега в медийни публикации се появяват коментари, че смяната на ръководството на "Булгаргаз" е продиктувана именно заради предстоящите преговори с руския газов гигант. Новият директор Людмил Йоцов е директор в "МЕТ Енерджи", сочена за близка до "Газпром". Енергийният министър Александър Николов не даде категоричен отговор дали тези съмнения са основателни. Пред журналисти в Народното събрание той коментира, че справка с историята на фирмата и биографията на Йоцов ще даде отговор на всички въпроси. Дали всички съмнения и обвинения ще бъдат доказани, предстои тепърва да видим в следващите месеци. Част от истината обаче най-вероятно ще остане скрита с оправданието за конфиденциалност на договорите.