05 Април 2020неделя07:13 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Турският изследователски кораб напуска Истанбул, за да се отправи към района около остров Кипър в търсене на газови и нефтени залежи

ГЛОБУС

Газовата диверсификация сблъска Турция и Гърция

До "гореща война" едва ли ще се стигне, но грешна стъпка или недообмислена провокация може да подпали огън

/ брой: 242

автор:Зорница Илиева

visibility 1804

На фона на противоречията между геополитическите играчи по всички посоки напоследък терен на "газови войни", съпътствани от военни учения и заплахи за "горещи сражения", се оказа и Източното Средиземноморие. Министерството на отбраната на Турция обяви, че "без прекъсване продължава учението "Средиземноморски щит", което гарантира сигурността в Източното Средиземноморие". Все пак командващият учението е посетил самолетоносача "Хари Труман", вече познат и на нас, за да информира НАТО за провежданата операция. В същото време се извършва взаимно обучение на военни кораби на НАТО и съюзници, където участват турските фрегати "Газиантеп" и "Гедис". 

От своя страна Франция, Италия и Кипър планират също мащабно съвместно учение в зоната на Средиземно море, която всъщност е в центъра на спора за новите газови залежи в региона, т.е. южно от Кипър. Точно там италианската компания ЕНИ и фрeнската "Тотал" извършват сондажи и то по споразумение с "гръцки Кипър", което категорично се оспорва от Анкара. 

Турция "играе мат" в оформилия се шах за използване на газовите ресурси в Източното Средиземноморие и Егейско море, като сключи с Триполи споразумение, наречено "Меморандум за делимитация на морските граници в Средиземно море". Това споразумение е в сила от 8 декември и де факто цели, според Атина, "отчуждаване на морски зони в полза на Анкара", които Гърция приема за собствени. 

 

Лидерите  на ЕС осъдиха подписания меморандум 

между Турция и Либия за разграничаване морските зони в Източното Средиземноморие, защото "споразумението нарушава суверенните права на трети държави и не е в съответствие с международното морско право". Така се проявява солидарност с Гърция и Кипър, които са членове на ЕС. Те се опасяват, че Анкара търси начин за "контрол върху залежите на газ в тази зона" и "иска да изтласка Гърция от Източното Средиземноморие".  

Защо Турция играе с либийската карта? И как ли ще се развият събитията, ако водената гражданска война в Либия приключи с победа не на признатото от международната общност правителство в Триполи, а на войските на маршал Халифа Хафтар, който обяви, че започва ново настъпление към столицата на Либия със своята "Либийска национална армия"? Той от април т.г. воюва за установяване на контрол в столицата и зад него стоят държави като Египет, Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства и, твърдят, руски наемници. Информации, че Москва участва задкулисно в Либия, защото има обещанието на Хафтар да осигури руска военна база в страната, често се появяват в световни медии. Но е факт, че Либия е в гражданска война след ерата на Кадафи и там се води война за власт между маршал Хафтар от Файез ел Сарадж, който е начело на правителството в Триполи. Турция залага на правителството в Триполи и твърди, че в суматохата след зверското убийство на Кадафи Гърция е "приобщила 39 000 квадратни км либийска морска зона и я използва като собствена". В Анкара си дават сметка, че маршал Хафтар вече контролира почти 95% от територията на Либия и зад него стоят страни, с които Турция има противоречия. Особено е сложно с Русия, с която Турция е в приятелски отношения през последните години и играе в астанския екип за Сирия заедно с Иран. Съобщения в Анкара дават основание за извод, че там внимателно си подбират словата относно позицията на Москва за турско-либийското споразумение. 

В разгара на гръцко-турския спор за морските зони в Източното Средиземноморие и Егейско море бе проведен телефонен разговор между Путин и Ердоган, но се съобщава, че са обсъждани предимно двустранните отношения, ситуацията в Сирия и региона. Само между другото се споменава, че турският президент се е опитал да убеди Путин да се откаже от подкрепата на маршал Халифа Хафтар. Москва в случая не дава подробности, но е известно, че тя не се отказва току-така от договорки и съюзници. В случая явно интересите не съвпадат. Независимо, че за Халифа Хафтар се знае, че е бил "дясна ръка" на Кадафи, после е обявен за предател, живял е 20 години в САЩ и е възприеман за човек на ЦРУ. Но след сваляне на хеликоптер от неговата армия се оказва, че там е имало френски войници - значи налице е сътрудничество и с Франция. Анкара дори твърди, че "тези, които подкрепят в Сирия YPG (организация на сирийските кюрди), сега подкрепят Хафтар", т.е. те са против Турция. Но още през юли турският военен министър ген. Хулуси Акар бе в Либия и обеща сериозна подкрепа за Триполи. Там бе показана карта с "окупираните териториални води" и бе обявено решение Турция да си върне тези води. Анкара изпраща помощи за Триполи, а Атина твърди, че там има и турски офицери. Отговорът е, че "присъствието на турски военни в Либия не е избор, а необходимост". Допълва се, че "Либия е важна точка за решение на възела в Източното Средиземноморие и затова Турция остава да воюва заедно с Либия". Отделно са са налице и спомените за принадлежността на Либия към бившата Османска империя. 

Хафтар обаче не само посещава САЩ, но и разговаря с президента Тръмп и държавния секретар Помпео, което говори, че и Вашингтон не е безучастен в дилемата Гърция-Турция за Източното Средиземноморие и заема страна. 

При сложните отношения с Анкара няма съмнение къде се позиционират САЩ

Гневът на Ердоган е разбираем на фона на засилените заплахи и повишено напрежение в региона на Егейско море и Източното Средиземноморие. А мирисът на газ още повече усложнява обстановката. "Гърция ще плати цената на своите действия в международен план" е най-малкото, което Ердоган може да каже. Той определи като "международен скандал" изгонването от Атина на либийския посланик и заяви, че "Гърция, Кипър, Израел и Египет не могат да направят нищо без съгласието на Анкара". Повишава тон и с фразата, че "ръцете и краката на Гърция са вързани и това ги подлудява". Убеден е, че Анкара няма да отстъпи за нищо на света, защото "въпреки правата, които имаме, те ни заплашват". Твърди, че "проваляме играта на едностранните действия", а можем да проведем съвместни проучвания в тези райони. Подробен в това отношение е ген. Хулуси Акар, който открито призовава Турция и Гърция да си поделят ресурсите в Егейско море и Източното Средиземноморие. Прави впечатление, че това е нещо ново, защото Турция не си е позволявала досега толкова високопоставен в йерархията служител да говори по темата открито - в прав текст и по този начин. 

Атина го приема за провокация и настоява, че има своите суверенни права, които ще отстоява. За нея това е въпрос от жизненоважно значение и няма как да приеме, че "Турция и Либия имат обща морска граница", което било в основата на подписаното между Анкара и Триполи споразумение. 

Но Атина все пак предпочита да води дипломатическа война 

отколкото  реално да мине от дрънкане на оръжие към активни военни действия. Изгражда широк дипломатически фронт срещу Турция и решението на ЕС в тази връзка е доказателство, че й се получава. Още повече, че страни като Франция и Италия имат свои интереси в зоната на юг от Кипър, където имат концесия за експлоатация на газовите находища. Атина изпрати писмо и до ООН с критики на споразумението между Турция и Либия за морските граници. Секретариатът на ООН, разбира се, не се ангажира с позиция и не дава коментари по въпроси, отнасящи се до суверенни права и морски граници. Но "при затворени морета може да се обърне сериозно внимание относно интересите на трети страни". Нормално е да се припомни, че "всички страни трябва да останат на принципа на диалога при чувствителни въпроси", защото "различията трябва да се решават по мирен начин съгласно устава на ООН". 

Прозира "гръцка теза", но Анкара отстоява позиция на "свършените факти". Атина твърди, че се игнорират гръцки острови, включително Крит. Позовава се на правото, че континенталните шелфове са икономически зони и всичко направено е нелегитимно, провокативно и нарушават гръцки суверенни права. И никак не е случайно, че се публикуват отново информации за подписаното на 5 октомври ново ревизирано споразумение за военно сътрудничество между Вашингтон и Атина по време на посещението на държавния секретар Помпео в Гърция. Въпреки, че Помпео при подписването направи уточнение, че "споразумението не е насочено към трета страна". 

Анкара настоява, че също има права да прави проучвания в тези зони, които е "отчуждила" чрез споразумението с Либия. Два нейни военни кораба осигуряват сигурност за такива действия. Ердоган даже заяви, че "ще бъде закупен още един сондажен кораб и ще продължи дейността не само в Средиземно море, а и в Черно море, и в международни води". Без да дава подробности и без да сочи мотиви за Черно море например. Но "ако Либия отправи искане, Турция е готова да изпрати войници, за да подкрепи правителството на Файез ел Сарадж в Триполи", и то съгласно споразумението за сътрудничество във военната област, подписано на 17 ноември от Ердоган и Сарадж. 

Въпросите, които няма как да не вълнуват наблюдателите по цял свят, са свързани с последствията от това напрежение и 

как би могло в крайна сметка да се стигне до разбирателство 

Какви компромиси могат да се направят от двете страни и що за диалог може да се води, когато косите се изправят само при споменаване на количествата газ в откритото находище в този регион. Наивно е да се смята, че е възможна гореща война и то в такова затворено пространство като Източното Средиземноморие, където много играчи са съсредоточили свои военни сили. Твърде опасно е, независимо от заканите на основните участници, че могат да победят във всяка ситуация. Но грешна стъпка или недообмислена провокация, макар и под "чужд флаг", може да предизвика огън, в който да загинат мнозина, но едва ли ще има истински победител. Около това мнение се солидаризират повечето световни коментатори. 

За нас остава да стискаме палци, защото регионът е близо до нас. А и разчитаме на газова диверсификация. Стига да не се увличаме прекалено в преценките за съюзническа солидарност или да се доверяваме на щедри уверения за подобрена сигурност. Миналото е красноречиво. Близкият изток (и не само) често е поднасял изненади в това отношение, но винаги са страдали народите. В случая и Гърция, и Турция имат вековен опит и знаят правилата за печеливши ходове. Дали са византийски или османски, няма значение. Днес обаче светът е различен, а и участниците са повече. Някои от тях с ранг на геополитически великани. Безспорно е едно - всички са на принципа "интересът клати феса".  

30 години БСП е нужна на всеки един социалист

автор:Дума

visibility 978

"Бацилът", който изгражда имунитет...

автор:Таня Джаджева

visibility 828

/ брой: 64

Направихме най-модерния вестник

visibility 498

/ брой: 64

Ентусиазъм и отговорност

visibility 338

/ брой: 64

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ