Газова "полупобеда" или "полузагуба" - изборът е наш!

България иска да получава руски природен газ и да не бъде заобиколена от маршрутите за доставка, които Москва ще начертае на Балканите. Желанието бе обявено лично от министър-председателя Бойко Борисов. Той се прицели в 15 милиарда куб. м газ.
Неговото изказване дойде броени дни след срещата на министъра на енергетиката Теменужка Петкова с председателя на УС на "Газпром" Алексей Милер, която се състоя на 3 юни в рамките на Петербургския международен икономически форум. Резултатът от разговорите между двамата бе подписаната "Пътна карта, съгласно която страните ще проучат въпроса за развитието на газопреносната инфраструктура на територията на България при отчитането на правилата на ЕС", гласи краткото официално съобщение.

Отговорът на „Газпром“ не закъсня

Лично заместник-председателят на руския газов холдинг Александър Медведев отрече по време на разговорите на Петкова с Милер, в които той лично е участвал, България да е поискала транзита на въпросите 15 милиарда куб. м.
Казаното от премиера Борисов е първата реакция на официална София пред медиите, че страната ни иска да остане на газовата карта на Балканите, но не като обикновен клиент, а да запази ролята си на транзитьор. Това е едно добро начало, особено след като получихме подкрепата и на Сърбия, и на Унгария за това през нас да минава руският газ за Европа. Той ще дойде по "Турски поток" - газопреносната мрежа, която ще свърже Русия и Турция по дъното на Черно море, но тръбата няма да минава директно по линията Русия - България. Неговото строителство вече започна на 7 май 2017 г.
За момента е сигурно, че проектът ще има две тръби, всяка с капацитет от по 15,75 милиарда куб. м газ. Едната от тях ще доставя "синьото гориво" директно за Турция, като заобиколя България. А втората - нейното бъдеще все още не е много ясно – ще снабдява със "синьо гориво" Южна и Югоизточна Европа.
Много по-вероятно е тази тръба да достигне до бреговете на Турция, а не да направи едно отклонение към България, каквато възможност има, но тя с всеки изминал ден става все по-малка. Затова и в официалните изявления на руски, унгарски и други лица се говори именно за вариант, при който руският газ влиза в Европа, т.е. в България, през Турция, а не директно по дъното на Черно море до Варна.
Това значително усложнява положението на София по няколко причини: Първата, за тези обеми от 15,75 милиарда куб. м (това са 15-те милиарда, за които говори Борисов) ще трябва да се състезаваме с Гърция. Същия ден, в който Петкова разговаря с Милер, председателят на УС на "Газпром" имаше още една среща. На нея той проведе доста по-конкретен разговор с главния изпълнителен директор на "Едисон" и вицепрезидент на EDF Марк Бенайун. Двамата отбелязаха напредъка, достигнат при създаването на южния маршрут за доставките на руски газ в Европа и обсъдиха въпросите за реализирането на Споразумението за сътрудничество, подписано на 2 юни 2017 г. от "Газпром", "Едисон" и гръцката ДЕПА.
Във връзка с вече стартиралото строителство на "Турски поток" "страните са подчертали важността на изграждането на проекта за газопровод "Посейдон" за своевременното създаване на съответната приемна инфраструктура на територията на Европа", се казва в комюникето на "Газпром", разпространено след преговорите. Второ, България ще зависи за своите доставки на природен газ изцяло от Турция, през която ще минават и руският природен газ, а в перспектива и "синьото гориво" от Азербайджан, с което пък трябва да диверсифицираме източника на доставката, т.е. Русия.

Подобна зависимост е неприемлива

особено в сегашната ситуация, когато Турция става все по-непредвидим партньор на ЕС и НАТО и се тресе от нестабилност. За това българските власти трябва да използват всяка възможност да докарат руския природен газ до България, без който страната ни не може да бъде никакъв транзитен център. И няма как по този начин да функционира замисленият от Борисов хъб "Балкан". Другият вариант, при който ще получаваме газа на границата с Турция (ако го получим), ще бъде - в зависимост от това кой как го разбира - полупобеда или полузагуба. Като тук "полу" е само за благозвучие. А колкото повече се мотаем, толкова повече за нас се очертава второто "полу".

БГНЕС