Газ на южния фланг на Европа

Проф. Алексей Хайтун

Тенденциите в световното развитие на газовата енергетика са начертани в прогнозата на "Бритиш петролиъм", представена през януари 2014 г. Според авторите й енергоемкостта на световния БВП ще намалее до 2035 с 36% спрямо нивото от 2013. Но световното търсене на енергоносители ще се увеличи с 41%. Половината от този ръст ще се пада на Индия и Китай, които ще изпреварят Европа по сумарно енергийно потребление, коментира проф. Алексей Хайтун в интервю за в. "Независимая газета".
Сред изкопаемите горива консумацията на природен газ ще се развива с най-високи темпове - 1,9% годишно. Петролът ще запази първото си място при потреблението на енергийни ресурси (28%), второто място ще бъде за въглищата, а третото - за газа (26%), алтернативните възобновяеми източници (ВЕИ) ще заемат едва 7% от потреблението на енергия в света. Конкуренцията на европейския газов пазар ще се усили, а това означава, че Южна Европа може да разчита на енергийните ресурси предимно на тези страни, на които им е неизгодно да доставят горива за Северна и Централна Европа, главният регион на потребление на енергия.
Общият обем на консумация на природен газ в Европа през 2012 е достигнал 563 милиарда куб. м. Той расте с 6,2% годишно. Основният външен доставчик на газ за европейския пазар продължава да остава Русия, но нейният дял в континенталната структура на потребление на газ през 2012 е намалял с 29% в сравнение с 2008, т.е. руският природен газ е загубил значителна част от европейския пазар. Това до голяма степен е свързано с политиката на диверсификация, но също така и с появата на нови варианти за газови доставки, включително подводни газопроводи от Северна Африка и втечнен природен газ (ВПГ) от Катар. Най-зависими от руския газ са европейските страни в Източна и Централна Европа, които не разполагат с терминали за ВПГ.
През последните години европейските правителства предприемат стъпки по усилване на сигурността на доставките на енергоносители, но в обстановката на спад на собствения добив това се осъществява преди всичко чрез либерализиране на европейския газов пазар. То се опира на приетия Трети енергиен пакет, според който най-важната задача в енергийната сфера е осигуряването на енергийната ефективност и диверсификацията на вноса на природен газ.
Един от перспективните доставчици на "синьо гориво" за Южна Европа е Туркменистан. В края на 2012 общите запаси на страната се оценяват на 71,21 млрд. тона условно гориво, от които 53,01 млрд. тона са ресурсни запаси, разположени на сушата, а 18,2 млрд. тона - в морския шелф. Доказаните запаси от "синьо гориво" се оценяват на 25,2 трилиона куб. м. Находищата на газ се намират в централната част на Туркменистан, където са концентрирани 80% от техния добив. Петролният и газов комплекс си е поставил за цел през 2030 да добива 250 млрд. куб. м. газ и 110 млн. тона петрол. Туркменистан се сблъсква с проблеми при тяхното транспортиране: 84% от производството на природен газ се изнасят, като 2/3 от износа се осъществява през територията на Русия. Основно газът се изнася за бившите съюзни републики от СССР, както и за Европа.
Азербайджан изнася 10 млрд куб. м. газ годишно за страните от ЕС, което представлява 2% от ежегодното потребление на Европа, което се равнява на 560 млрд. куб. м. За сравнение, "Газпром" продава на Европа 15 пъти повече. На 17 декември 2013 г. в Баку беше подписано споразумение за разработването на находището "Шах-Дениз 2", чиято обща стойност е 45 млрд. долара (тук се включва и стойността на проектите за строителство на тръбопроводи за Европа и Китай ТАНАП и ТАП).
Доказаните запаси от газ на Алжир в началото на 2012 достигат 4,5 трилиона куб. м. По този показател страната заема второ място в Африка след Нигерия и девето място в света, притежавайки 2,5% от световните запаси. Над 50% от тези резерви или 2,3 трилиона куб. м са концентрирани в находището Hassi R`Mel. Делът на националната компания Sonatrach в добива на природен газ надхвърля 80%. Трябва да се отбележи, че целият добив на газ достига годишно 190 милиарда куб. м, но от тях 90 милиарда обратно се вкарват в пластовете, за да се поддържа дебитът на петролните кладенци. В същото време Тунис и останалите страни от Централна Африка, разположени в близо до Магреба, също разполагат със запаси от "синьо гориво". През последните години се правят интензивни проучвания за газ в средиземноморската акватория на Израел. Прогнозните запаси в шелфа на Израел се оценяват на 1 трилион куб. м. Запасите от природен газ, открити в шелфа на остров Крит, са между 1,5-3,5 трилиона, а на Кипър - 150-230 млрд. куб. м.
Първоначалният маршрут, по който газът се доставяше за Европа, беше най-голямата в света шелфова система от газопроводи. По нея добитият в находищата на Северно море газ стигаше до Германия, Великобритания, Франция, Белгия - т.е. Западна Европа. Към Централна Европа беше ориентирана системата от тръбопроводи от Западен Сибир "Ямал-Европа", по която течеше руски газ през Русия и транзитните държави. В Южна Европа бяха изградени газопроводите ТрансМед и "Магриб-Европа", по които газът от Алжир достигаше пазарите на Италия и Испания.
Дължината на газопровода "Зелен поток" е 540 км - от газовата компресорна станция в либийското пристанище Мелита до терминала в сицилийския град Джела. Газопроводът се захранва от запасите от находищата в пустинята Сахара, недалеч от границата с Алжир, на около 530 км от морския бряг. Диаметърът на газопровода е равен на 810 мм. Пропусквателната му способност е 8-11 млрд. куб. м годишно.
Алжирският участък от газопровода, дълъг 515 км, започва на границата с Мароко. Компанията Sonatrach е собственик и на морската отсечка от 522 км. Дължината на целия тръбопровод е 1620 км. Първоначалната пропусквателна способност от 8,6 млрд. куб. м природен газ годишно нарасна до 12 млрд куб. м За доставките на газ от Северна Африка се предвижда строителството на газопроводите "Медгаз" и "Галси" непосредствено от Алжир за Испания и Италия, без да преминават транзитно през Мароко и Тунис. Газопроводът "Медгаз" трябваше да започне да функционира още през февруари. Той ще доставя на Испания до 8 млрд. куб. м. Планира се също така газопровод Израел-Кипър-Гърция с дължина 1400 км през Средиземно море.
Събитията от януари 2009 показаха, че за европейските потребители е изключително важно да намалят влиянието на транзитните страни. За целта ще бъдат изградени няколко перспективни проекта, сред които "Южният газов коридор", включващ няколко алтернативни варианта за доставките на газ за Южна и Централна Европа от находищата, намиращи се в Каспийския басейн. Най-значимият от тях и по тази причина с най-големи перспективи е "Южен поток" с дължина 2446 км. Това е руско-италианско-френско-германски проект за газопровод, който ще мине по дъното на Черно море от района на Анапа до българското пристанище Варна. Оттам две негови отсечки ще минат през Балканския полуостров за Италия и Австрия. Проектната мощност на "Южен поток" е 63 млрд. куб. м газ годишно. Предвижда се изграждането на четири тръбопровода  всеки с мощност от 15,58 млрд. куб. м. Конкурент на "Южен поток" е неосъщественият до ден-днешен проект за магистрален газопровод "Набуко". Тръбата, дълга 3300 км, трябваше да доставя газ от Азербайджан и по-късно и от Туркменистан за ЕС - преди всичко за Австрия. Първоначалната проектна мощност бе 26-32 млрд. куб. м, преди да бъде намалена до 10 милиарда в началото на 2013. Подготовката за "Набуко" започна още през 2002 г. Предвиждаше се строителството да започне през 2011 и да приключи към 2014 г., но реализацията на проекта многократно бе отлагана заради проблем с доставчиците на суровини. За момента проектът е замразен, след като притежателите на газа от находището "Шах-Дениз" избраха "синьото гориво" да минава по конкурентна тръба.
За достъпа до газовия пазар на Южна Европа се конкурират Северна Африка и възможно Израел, от една страна, и Русия плюс страните от Централна Азия и Иран, от друга. Запасите на страните-претендентки са достатъчни за осъществяването на доставки в течение на много години, по тази причина е логично сравнението да се направи по критериите дължина на газопроводите и сложност на маршрутите. Очевидно е, че маршрутите от Африка за южните европейски страни са по-къси, а условията за построяването на самите тръби в морските участъци по-добри, отколкото при техния главен конкурент "Южен поток". Тези системи осигуряват с природен газ различни регионални групи: руският газ се доставя основно за страните от Централна и Източна Европа, докато африканският се изнася за Испания, Италия, Португалия и южните райони на Франция. Може да предположим, че с развитието на световния пазар на ВПГ, включващ доставки от Катар и САЩ, потребностите на "Стария континент" ще бъдат удовлетворени напълно.
На този етап конкуренцията между доставчиците на природен газ не е прекалено голяма, но с увеличаването на транспортните мощности и с увеличаването на реекспорта на северноафрикански газ в страните от Централна Европа заради неговата по-евтина цена, руският газ може да бъде изтласкан от някои регионални пазари. Така например Хърватия отказа да продължи договора си с "Газпром" и започна да внася алжирски газ транзитно през Италия и Словения. Едновременно с това не трябва да се забравя, че макар в момента политическата ситуация в "газови държави" като Алжир и Тунис да е относително стабилна, Северна Африка през последните години изпадна в политическа криза, а находищата и газопроводите в Централна Африка се намират в зоните на междуплеменни и вече междудържавни конфликти.
-----------
*Професор Алексей Хайтун, Център за енергийна политика на Института за изследване на Европа към Руската академия на науките.