ГАЗ-18 – машината, изпреварила времето си!

Тази машина е била чакана с голямо нетърпение, защото тези, за които е била предназначена, просто не са можели да карат други коли, да се возят на трамваи и автобуси. За тях – инвалидите от Великата отечествена война, такова моторно превозно средство е било необходимо както собствените им крака. 

В първите следвоенни години не е имало възможност за специални грижи по отношение на инвалидите от войната. Единствената възможност за тях е била примитивната серпуховска машина С-1Л – триколесно мепесе с брезентов покрив, чието производство тръгва през 1952-а. Максималната му скорост с мотоциклетния мотор  3,5 к.с. била едва 30 км/ч. Машината дори на асфалт не се справяла със сериозни наклони, а пред междуселските пътища направо се предавала.

След смъртта на “бащата на народите” инвалидите все по-активно започнали да настояват за специален транспорт. Накрая през март 1955-а, малко преди 10-та годишнина от Победата, група харковчани написали писмо до ЦК КПСС. Тяхната молба неочаквано бързо завъртяла колелата на администрацията и с директива се нареждало да се направи компактна машина за инвалиди в Горкиевския автозавод /ГАЗ/, където никога дотогава не са се занимавали с подобен проект. 

С проекта се заел Николай Юшманов, създател на моделите ЗИМ (ГАЗ-12), а по-късно и на чайка. На конструктора му било много интересно да се заеме с направата на необикновен, без дотогавашен аналог в СССР автомобил. В Европа малките, евтини автомобили вече завоювали бодро пазара и Юшманов добре разбирал, че това е възможност да се работи с голяма перспектива, защото подобни автомобили не били нужни само на инвалидите. Отсъствието на ограничения за проекта му дал простор за творческа фантазия и конструкторът не почнал да прави примитивна мотокаляска.

Бил създаден макет на купето, върху който пробвали влизане и излизане на инвалиди с различни увреждания. На конструкторите активно помагал Борис Котелников - началник на експерименталния цех и бивш изпитател, попаднал в авария и получил измръзвания на краката си в ледена вода. Макетът на Юшманов дори бил изпратен в Харков, където да го изпробват същите ветерани, инициирали проекта. 

ГАЗ-М18 (отначало в индекса на машината оставала буквата М - от Завод "Молотов", имала затворено метално купе по стил, напомнящо прочутата Победа. Конструкторите изоставили слабите мотоциклетни мотори, а разрязали наполовина двигателя на москвич, получавайки двуцилиндров мотор, напълно работоспособен, достатъчно мощен и надежден агрегат. Монтирали го в задната част на автомобила, окачването направили независимо на торсиони, конструкцията доказала качествата си при прочутия немски “бръмбар”.

Главната техническа новост в колата била използването в трансмисията на хидротрансформатор. Това позволявало да се премахне педалът на съединителя и да няма превключвания на предавки – нещо особено важно и полезно за инвалидите при управлението на автомобила. За образец взели хидротрансформатора на волга, но за съжаление сложният агрегат не успял да пасне на машината с еленчето – не бил особено надежден, пък и по това време в СССР не можело да се намери лесно нужното за трансформатора масло.

ГАЗ-18 бил проектиран много бързо – още през 1958-а с два опитни образеца започнали изпитания, бързо решили да направят още два.

Но оставал въпросът – къде да се прави колата? Търсили подходящо предприятие в Украйна, мислели и за Серпуховския завод, където през юли 1958-а пуснали четириколесния модел С-3А с по-мощен двигател и предно торсионно окачване. Но той си оставал с брезентов покрив и мотоциклетен двутактов двигател. Станало ясно че в Серпухов няма възможности да се прави доста по-сложното изделия на ГАЗ. 

За да тръгне проектът в производство, трябвали средства, а на прага чукал нов модел – през 1956 - МЗМА и НАМИ проектирали москвич-444, всъщност бъдещия “гърбушко” - ЗАЗ-965. За него в Запорожие преоборудвали завода за комбайни "Комунар". Инвалидната интересна машина отишла на втори план, а малко по-късно от министерството наредили да се спрат работите по ГАЗ-18. Така историята на интересната малолитражка завършила едва започната!

Единият от прототипите подарили на Котелников, който го карал дълги години, а вторият пратили в Серпухов, надявайки се там да стартират производството му. Преди няколко години машината се връща в завода на ГАЗ в град Горки. 

В 1960-а от конвейера в Запорожие започнали да излизат ЗАЗ-965, в това число и модификации за инвалиди, а в Серпухов продължили да правят простичките  мотокаляски.

Казахският феномен – всъдеходът “син” на ГАЗ-66 и волга

В Казахстан навремето е била произведена малка партида уникален по конструкцията си всъдеход с име LAF 4101. За постройката му използвали агрегати от два камиона и един лек автомобил. Създател на проекта бил предприемачът Лаптев Александр Федорович (откъдето и абревиатурата LAF в името) от казахския град Тараз (в съветските времена Джамбул). Той бил собственик на най-голямото МТС в региона и вече имал сериозен опит в конструирането и направата на собствени самоделни автомобили. Сред тях била открита нива, създадена специално за лов, както и евакуатор, развит на базата на шаси от ГАЗ-53.

Първият LAF 4101 (4х4) се появил в гаража му през 1997-а година. Това бил принципно нов клас автомобил с повишена проходимост. Лаптев умело съчетал рамата, мостовете и ходовата част от “виетнамката” ГАЗ-66 с двигател и трансмисия от ГАЗ-53. Купето пък взел от волга ГАЗ 24 с добавени калници от товарния автомобил газон. Външността на машината се получила спорна, но в никакъв случай тип Франкенщайн. 

За да подобрят изгледа й, следващите екземпляри  били направени с елементи на купето от по-цивилизованата волга ГАЗ-31029/3110 и камиончето ГАЗ-3307.

Машината има великолепна проходимост – преодолява без проблем 45-градусови наклони и водна преграда с дълбочина до метър и половина. Цената, на която се предлагала, също била приемлива – в диапазона 8 – 10 хиляди долара. 

Нещата потръгнали, получили доста поръчки, но възникнал проблем – сертификацията на автомобила. Защото тогава Казахстан не е имал собствена автомобилна промишленост, а в Русия колата можела да бъде сертифицирана само с марката ГАЗ, което не устройвало Лаптев. Така и си останала, вече само като автомобилен раритет...