"Гаврило е станало всякое светило"

Заливат ни черни и страшни новини. Духовен нихилизъм се шири по света. Младите винаги са били бунтари, но това, което сега изпълва тяхното всекидневие, надминава границите на човещината. Що за протест е "пърженето на яйца и наденица на вечния огън" в Киев? Що за проява на "новост" е оскверняването на символите на паметта на загинали хора? Състоянието на гробищата, на гробовете на близките ни е показател за нашата душевност, за отговорността ни към тяхната памет. То е израз на уважение към тях и дори и към нас самите. Този, който не уважава другите, не мисли и за себе си. У нас колкото искаш изоставени гробища, обрасли в бурен гробове!

Запуснахме и душите си

Има ли нещо у нас, което да не е отречено, да не е подложено на гавра? Останал ли е паметник на бележита личност, който да не е осквернен? Има ли човек неокраден, неограбен? Има ли дом неотключен, неразбит, неизтарашен? Останала ли е някоя пощадена душа? И чии са делата скверни?
За жалост, повечето от извършителите са родени, расли и възпитавани в новото време. Те са младежи, те са бъдещето! Не са за коментар техните цапаници, рушенето на паметниците по площадите, по гробищата. То не е за гледане, то не е дори и за мислене!
Всеки нормален човек си задава въпросите: докъде с тази разруха, как и защо се пръкнаха такива поколения, които не се трудят, не създават, а само искат. Какво ще оставят тези млади хора след себе си? Сега децата и внуците ни само използват, консумират създаденото с труд и мъки от деди и родители. Но то ще се свърши. Тогава?
Каквото и да прави държавата, не може да насмогне на рушителството. Не остана автобусна спирка здрава. Има ли стол в градския транспорт неиздраскан, незамърсен? Има ли стена, подлез, оставени без графити? Защо трябва да живеем в мръсотия и в грозота? Що за удоволствие да се хабят бои, труд, време, нерви, за да се съсипва създаденото? Вандали ли ще отглеждаме? Ще ги търпим ли?

Отрече се държавата да възпитава

Това е причината. И от главата се вмирисва рибата. Остават ненаказани престъпленията, затова се развихриха младите в дела позорни.
Накъде вървим? Докъде ще стигнем? Кой ще ни поведе в правия път? Обществото, семейството, училището, младежките организации - къде са всички, които отговарят за формирането на младите хора като истински граждани на държавата?        На главите ни са се качили неразумни млади хора. Защо не смеем да им направим забележки? Защо не ги поглеждаме как са облечени, как се държат помежду си, как говорят, как се отнасят с хората около тях? Защо търпим скверните им думи и дела? Защо учителите се страхуват от възпитаниците си и от техните родители? Имаме ли органи на реда? Забравено ли е изпитаното и мъдро средство за възпитание - трудът? Отрекоха се всякакви доброволни бригади. Добре! Сега обаче трябва да се въведе принудителният, наказателният труд! Защото онзи, който сам създава, никога няма да посегне да руши.
Страхът, срамът, жалостта и огорчението са се настанили в душите ни човешки! Ако се рече, че сме в безизходица, съвсем ще се сринем от нещастието, стоварило се върху нас! Крайно време е хората, които управляват, да помислят държавнически. Време е да се възнаградят подобаващо тези, които честно се трудят, в които се е запазила добротата, чистотата, човещината! И да се накажат заслужено мерзавците, безделниците, крадците, измамниците, тунеядците! Няма място за тях в нашата държава! Може ли да стори това настоящото правителство обаче?
Хората настояват за справедливост! Не бива да страдат невинните, не бива да се срамуват честните, не трябва се оставят беззащитни трудолюбивите и съвестните! Докога ще е безправен трудовият гражданин, който самоотвержено продължава да работи? Ще има ли кой да отговори на наболелите въпроси? За да не продължаваме да се свличаме стремително по наклонената плоскост на злото. А може би отговорът е на всички ни...