01 Ноември 2020неделя03:50 ч.

Гърция върви по пътя на Аржентина

През 2001 г. латиноамериканската държава бе поразена от фалит

/ брой: 165

автор:Иван Аладжов

visibility 1678

В края на 2001 г. най-скъпият дотогава държавен банкрут събори Аржентина. Но фалитът на латиноамериканската страна показва известни паралели с днешната криза в Гърция. А какви са поуките от тази катастрофа?
Аржентина със своята огромна територия от 2.8 млн. кв. км и едва около 37 млн. жители, предимно бяло население, с безкрайните си плодородни земи и природни богатства (нефт, газ, цветни метали и др.) има всички предпоставки да бъде една от най-богатите и развити страни в света, още повече, че не е била засегната от опустошителни конфликти. След края на Втората световна война страната се домогна бързо до краткотраен просперитет чрез износ на храни за разрушена Европа. След съвземането на Стария континент обаче тя губи тези позиции и запада в икономическо и социално отношение, разграбвана от местните корумпирани елити и чуждестранни компании, защитавани при своите набези от военни режими.
Близо половин век по-късно, в условията на глобално либерализирано движение на стоки и капитали, Аржентина попада през 90-те години на миналото столетие в

смъртоносната клопка на международните финансови институции

и на новия световен икономически ред. В резултат на това тя бързо натрупа висок външен дълг, който през 2001 г. вече надхвърля 150 млрд. долара. Той надвишава 5 пъти приходите от експорт на стоки и ангажира за обслужването му 80% от БВП. Въпреки голямата задлъжнялост от около 5000 долара на глава от населението (една от най-високите в света до тогава), "доброжелателите" от МВФ и СБ продължават да наливат в издънения аржентински бюджет нови милиарди долари заеми, докато в края на 2001 г. страната престава да е в състояние да изплаща задълженията си.
От 1989 г. до колапса в началото на новото хилядолетие аржентинското песо бе обвързано с щатския долар, което се оказва впоследствие фатално. През 90-те години, чрез фиксирани обменни курсове, Аржентина се бори успешно срещу високата инфлация. Но обвързването към силния долар води до нереално висок курс на песото. На световните пазари аржентинските продукти стават по-скъпи и страната започна да губи конкурентоспособността си. Аржентина внася много повече стоки, отколкото изнася, и е принудена да запълва чрез нови дългове зеещата пробойна във външнотърговския баланс. При тези обстоятелства страната, също както сега Гърция, стана лесна плячка на финансовите пазари и на спекулантите в усилията си да се сдобие със свежи пари - те изнудват нуждаещите се с все по-високи лихви.
След колапса на Аржентина в края на 2001 г. се стигна до

тотално разпродаване на националната икономика на битпазарни цени

Онези предприятия, които не могат да бъдат продадени, се затварят, държавният бюджет се орязва от всички социални разходи (здравеопазване, образование, помощи за безработни, пенсии и пр.), повишават се цените на всички стоки, включително и на тези от първа необходимост (като енергоносители, вода, транспорт и др.), увеличават се данъците и таксите и всичко това с единствената цел да се осигури обслужването на лихвите по направените дългове, т.е. да се гарантира печалбата на международните кредитори.
А последиците от тази политика на ограниченията са фатални. Само година след обявяване на неплатежоспособност броят на живеещите под екзистенцминимума в Аржентина се удвоява и достига 2/3 от населението, а 60% са сведени до прага на физическото оцеляване. В страната на пшеницата и месото все повече зачестяват случаите на гладна смърт. Само през 2002 г. от недохранване в Аржентина умират 12 000 деца! И всичко това се случи в една от най-богатите латиноамерикански страни, чийто БВП на глава от населението е значигелно по-висок от този на България. В същото време, когато 22 млн. аржентинци вегетират без работа, без социални помощи, с блокирани пенсии и заплати, една

тънка прослойка от около 1% от паразитната върхушка

на обществото изнася от страната над 800 млрд. долара в североамерикански банки! Банкрутът на Аржентина предизвика тежки размирици, стигащи до социални бунтове. Бяха убити много демонстранти. През седмиците между края на 2001 г. и началото на 2002 г. се смениха общо петима президенти. Впоследствие Аржентина се освободи от обвързването с долара, обезцени песото със 70%, отказа да изплаща външните дългове, взети от предходните кабинети, и преустанови отношенията си с международните финансови институции, което в крайна сметка доведе до икономическото оздравяване на тази страна.
Паралелите със случилото се преди 10 години на другия край на света с актуалната криза в Гърция са очебийни. И в двата случая става дума за много тежко задлъжнели държави, които са изгубили своя валутно-политически суверенитет и възможността за провеждането на автономна фискална и социална политика. За разлика от Аржентина Гърция поради участието си във валутен съюз сигурно ще се размине с класическия държавен банкрут, макар дефакто вече да е неплатежоспособна. Държавните дългове на Гърция вече възлизат на над 410 милиарда евро, което е около 170% от БВП на южната ни съседка, като близо 295 млрд. евро са дълговете към външни кредитори (над 120% от БВП). Само през последните месеци задлъжнялостта на страната скочи с над 100 милиарда, а бюджетният дефицит вече достига близо -14%. Като общата вътрешна и външна задлъжнялост на всички стопански субекти и граждани на страната е в пъти по-висока, достигайки по някои изчисления до астрономическите 875% от БВП. Това означава, че общият дълг на глава от населението е над 150 000 евро, което е около 30 пъти повече от задлъжнялостта по този показател на Аржентина. Тъй като Гърция е част от еврозоната, правителството

в Атина не може да противодейства

и да увеличи конкурентоспособността на страната, обезценявайки валутата, което е единственият възможен ход в подобна ситуация в рамките на капиталистическата икономическа система.
Еврото, от една страна, е недъг за Гърция, тъй като не отговаря на реалните капацитети на гръцката икономика и силно оскъпява вътрешното производство. Паралелно с това общата валута е също и шанс за Атина, тъй като за разлика от Аржентина гръцкото правителство днес все пак може да разчита на кредити в размер на 110 млрд. евро от страните-членки на ЕС при по-изгодни условия от тези на международните пазари. А с това гръцкият проблем се превръща в общоевропейски, като рискът от евентуален държавен банкрут на Атина остава по-голям от риска другите правителства да обърнат гръб на високозадлъжнялата страна.
Като член на валутния съюз Гърция засега остава пощадена от най-лошото. В борбата срещу прекомерните дългове на Атина остава само ограничаването на държавните разходи, което е за сметка на обикновените граждани и ще доведе до по-нататъшно свиване на потреблението, на икономиката като цяло и до по-нататъшно задлъжняване към външните кредитори. Този водовъртеж, който все по-бързо увлича Гърция, крие опасност страната да бъде изключена от еврозоната с цел назидание и предупреждение към другите слаби икономики от периферията като Португалия, Ирландия и Испания. Друг възможен сценарий е от даден момент нататък Гърция все пак да се окаже неспособна да престриктурира задълженията си и реално да изпадне в състояние на държавен банкрут, въпреки че е член на клуба на най-богатите държави в света. Страната в момента е само на една крачка от това положение и дефакто вече дори е неплатежоспособна, като я крепят само новите кредити. А Гърция досега на два пъти вече е стигала до фалит след тясната прегръдка на чужди (тогава британски) банки - през 1897 г. и 1932 г., излизайки от тази ситуация още по-зависима от Англия.

Милиардните кредити от ЕС и МВФ

ще вкарат южната ни съседка още по-дълбоко в тресавището на свръхзадлъжнялостта и на зависимостта от външни заеми. Това ще ограничи още повече способността за провеждане на самостоятелна политика, а социалистите, които в разрез с предизборните си обещания днес прокарват непопулярните, антисоциални изисквания на МВФ и на ЕС за всеобхватни фискални ограничения, най-вероятно ще бъдат пометени от нарастващото народно недоволство. А Гърция ще се превърне в нова форма на финансов протекторат на ЕС с ограничен държавен суверенитет. И надали населението на южната ни съседка ще остане безрачлично към това!
 

Гърция затваря всичко, без магазини и училища

автор:Дума

visibility 201

Брутално нападение над църква във Виена

автор:Дума

visibility 347

Белгия затваря магазините, хората ще работят от вкъщи

автор:Дума

visibility 197

Над 800 са ранените при труса в Турция

автор:Дума

visibility 196

Датата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ