Гърция остава без "сребърен сервиз"

Самъм Акгьонюл
"Тудейс Заман"


На 20 август 2015 г. заглавията в централните турски медии цитираха Алексис Ципрас, гръцкият премиер, който се прости с поста си след оставка с цитат от Назим Хикмет: "Не сме видeли най-прекрасните дни засега".

Целият стих е:

- Най-прекрасното море все още не сме прекосили.
- Най-прекрасното дете все още не е израсло.
- Най-прекрасните дни все още не сме видели.
- И най-прекрасните думи, които бих искал да ти кажа, все още не съм казал...

Докато турските медии откриха лирика и национална гордост в прощалните думи на вече бившия премиер на Гърция, те забравиха за трагедията на съседа на Турция. Гърция се разпродава като недвижима собственост - само че поевтиняла - на търг, парче по парче. И от тази безпрецедентна криза излиза, че се обогатяват определени западноевропейски държави, които, също като на разпродажба, се стремят да получат ценни колекционерски предмети срещу част от цената им.
Докато нивото на ДДС на продуктите за всекидневна употреба бързо се покачва, налагайки тегоби на обикновените гърци, държавните компании се продават. Само че постъпленията от продажбите не отиват в държавния бюджет, а за националния дълг. Приходите от продажбата на гръцка държавна компания отиват в германска банка.
Западноевропейски национални парламенти - като испанския и германския миналата седмица - гласуват един по един одобрението на третия "спасителен" план за Гърция. В същото време частни и държавни компании от същите държави са се насочили към достъпните за продажба гръцки активи. Например Fraport, германски гигант за мениджмънт на летища, който управлява и франкфуртското летище - чака да купи 14 гръцки летища. Сделката води със себе си изплащане на 1,23 млрд. евро от Fraport за 50 г. и наем от 22,9 млн. евро годишно, както твърди гръцката онлайн медия Protothema.
Гърците няма да видят и един евроцент от тези пари. Всички основни летища, обслужващи основно туристически направления като Родос, Миконос или Корфу, ще бъдат прехвърлени като собственост на консорциум, оглавяван от Fraport и... федералната германска провинция Хесен и град Франкфурт. Моля, прочетете това изречение още веднъж.
Според френското радио Франс Инфо, от началото на гръцката криза Германия е спестила 100 млрд. евро чрез осигуряване помощ на Гърция. С други думи Германия вече почти е удвоила печалбите си от пакета помощи от 56 млрд. евро, даден на Гърция...
Според този трети "спасителен" план Гърция трябва да приватизира активи за над 59 млрд. евро. Тази препоръка беше включена и в първия "спасителен" план и се появи отново в третия. Тя е основната причина за разкола в СИРИЗА и оставката на Ципрас. Бившият финансов министър Янис Варуфакис беше против нея, естествено. И трябваше да подаде оставка поради западноевропейски натиск.
Резултатът е драматичен. Всичко, което гръцкият народ е изградил след края на Хунтата на полковниците (1974), сега е за разграбване: железопътният транспорт, компаниите за разпространение на петрол и газ, Обществената енергийна корпорация, морски пристанища (особена гордост на гърците), магистрали, гръцката национална лотария и ,естествено, недвижима собственост.
Още по-драматичен и ироничен е фактът, че част от инфраструктурата, сега обявена като "за продан", беше изградена за Олимпийските игри през 2004 г., с гръцки и европейски пари, изплатени на европейски компании. Новата мрежа на метрото за олимпийците например, която беше изградена от консорциум, в който основните пакети акции бяха собственост на "Сименс" и "Интерфарма" и се състоеше от 21 други френски, германски и гръцки компании. Европейските фондове, отпуснати основно от Германия и Франция за Олимпийските игри през 2004 г., възлизат на 90%, а тези на Гърция са едва 10%. За да привлича капитал, Гърция предлага вече значителни данъчни придобивки на френски и германски компании. Сега, ако европейска компания купи метрото, не само парите ще се върнат при първоначалния източник на финансиране, но и премията, т.е. метрото ще отиде там. Това е капитализъм - не див капитализъм, а обикновен, който вече е достатъчно див.
Но не само германците ще се възползват от гръцката трагедия. Според Дойче веле (http://www.dw.com/en/sierens-china-beijing-fosters-friendship-with-athens/a-18192518) Китай иска да купи атинското летище. Изглежда Берлин е много щастлив от китайския интерес в Гърция, защото китайските пари ще отидат накрая в германски банки.
Франция се реди да купи гръцката национална пощенска компания, а също и държавния телевизионен оператор. Той има огромен капитал под формата на имоти. Френската магистрална компания VINCI преговаря за купуване на гръцката магистрала. Тази компания построи моста Рион-Анитрион между Пелопонес и континентална Гърция през 2004 г. за олимпиадата! Лотарийна компания вече беше купена от чехи.
Инвеститори от Катар, Азербайджан, Дубай и Русия също са на опашката. Що се отнася до недвижима собственост, гърците са принудени да продават своите къщи и земя, за да могат да плащат данъци и ДДС и да живеят, докато чужденци купуват къщи, земя и дори острови за цени до 40% от пазарните.
Според някои вестници Брад Пит и Анджелина Джоли били на път да си купят за 4,7 млн. долара частен остров (Гая). Заможните инвеститори от западната средна класа купуват хотели, земя и къщи на гръцките острови.

Ако някой ден срещна Алексис Ципрас, ще му кажа:

- Искрено вярвам, че най-красивите думи, които исках да й кажа, все още не съм ги казал.
- И искрено вярвам, че най-хубавите дни все още не сме видели...

Но ако разпродажбата на Гърция продължи в същия лешоядски стил, моите гръцки приятели може да не са живи да видят още едно десетилетие най-красивите дни, докато чужди банки и компании лишават тяхната страна от нейния национален "сребърен сервиз".


Кризата в Гърция разби всички заблуди

През петте години на финансовата криза политическите сили, които се занимаваха с държавните дела, бяха шокирани най-вече, когато влизаха в контакт с гръцкия проблем. Неговата сериозност и размери са такива, че почти автоматично разбиват всички заблуди и отстраняват т. нар. теоретични способности на всяко правителство. Това четем в коментар на известния гръцки журналист Антонис Каракусис, публикуван във в. "То Вима".
Георгиос Папандреу беше първата жертва с неговото впечатление, че "има пари". Той изчезна политически и неговата партия просто се изпари. След това Антонис Самарас изпита последствията от заблудата си за "силни преговори. Той се бореше, променяше, въртеше се в кръг, в крайна сметка загуби и се оттегли от ръководството на партията си, без значение дали това му харесваше или не.
Алексис Ципрас беше следващият, който направи завой на 180 градуса след шест месеца, за да задържи страната в еврозоната. Той също така стана жертва на заблудата, че Европа ще се поддаде на вота на гръцкия народ, и сега е свидетел на разпадането на партията си, като неговите разкаяли се другари формират нова партия и свирепо го атакуват, забравяйки, че под негово ръководство те виждаха осъществяването на мечтите от своята младост.
Истината е, че пет години след избухването на кризата политическата система е напълно унищожена, подчертава Каракусис.
Доминиращите политически сили, нови и стари, претърпяха последствията от непълно или противоречиво управление и неспособност за правилно интерпретиране на съвременния свят, а именно да се направи разграничение на степента на взаимозависимост, да бъде избрана финансова политика, която е в съответствие с глобалните условия, и тя да се прилага последователно и стабилно.
Сега всеки е осъзнал повече или по-малко, че няма път за излизане от кризата без тежест, саможертва, сплотеност и организационен план. Дори поддръжниците на връщането към национална валута не смеят директно да опишат такава стъпка освен като "възможна, ако е необходимо", тъй като са наясно със сериозните последствия от такъв избор.
Гръцкият народ сега е опитен и знае, че няма лесни или безгрижни решения. Трябва да предположим, че те биха обърнали гръб на тези, които настояват да дават големи обещания и да вярват на тези, които наистина могат да гарантират изпълнение на кохерентен и организиран план, който ще осигури мястото на Гърция в еврозоната, чрез създаване на среда за своевременно преодоляване на кризата.
Няма време за зависими партии и обикновени лидери, които не разбират мястото на страната в света.