Галерия от гоблени

Всеки има свое призвание в този живот. При някои то е по-особено и се забелязва от всички. Така е с художниците и скулпторите, с поетите и писателите и с всички дейци на изкуството.
Василка Кехайова в Асеновград става все по-известна със своето гобленарство. В течение на четири десетилетия тя е създала със своите ръце около 240 гоблена, или по няколко всяка година. Днес те са изложени на показ в Асеновград в специална галерия и всеки може да я посети и да порадва очите си.
Страстта на Василка към ръкоделието се проявява още в детството и младостта й. Вероятно това се е предало и по наследство, защото бащата на Василка бе професионален шивач и умението му бе широко известно в града. Ако някой асеновградчанин искаше да има добре изработен костюм, търсеше бащата на Василка. Като моя съученичка, аз бях поръчал абитуриентския си костюм при него месеци преди абитуриентския ни бал. С нея, наричана в гимназията по галеному Васето, е било време, когато сме седели и на един чин.
Явно, забелязвайки таланта й, родителите са я подкрепяли по всякакъв възможен начин и тя от малка е свикнала така да държи иглата с конеца, че пръстите й са приели иглата за своя посестрима или за своя сестра. Малко ли копчета, джобове и якички на костюми помнят тези нейни ръчички?
Когато на пазара се появиха първите гоблени, Васето е решила да опита най-напред с някакъв по-малък по размери. И това се оказала Мона Лиза - картината, пред която винаги има стълпотворение в Парижкия Лувър. Въодушевена от резултата, продължила с по-големи и по-разнообразни. Така постепенно се разраства нейното истинско майсторство - с любов, с търпение, с похвали и наставления от близки и познати.
Един от първите гоблени е красив зимен пейзаж. В него тя така перфектно е подбрала цветните нюанси, че просто чувстваш красотата на току-що падналия сняг. Мразовитият въздух блещука в гоблена и сякаш се усеща особената му свежест. Сетне са били създадени гоблени с различна тематика: картини на известни художници, икони и картини на религиозни теми, портрети на хора, красиви пейзажи, интересни животни. Открояват се Свети Константин със Света Елена, Джокондата от Лувъра, Десислава от Боянската църква, Свети Георги Победоносец, Жетвари и много други.
Желанието да твори не пресъхва. Увеличава се и броят на гоблените. Стените на къщата се изпълват с окачени гоблени, създаващи атмосфера на истинска художествена галерия. Приятели и родственици с радост я посещават, за да се полюбуват на нейните творби и да прекарат известно време в магическата атмосфера на нейния дом.
Към гобленарството увлича и някои приятелки и съседки като Емилия Мавренчева, Донка Филипова и др. А поетесата Елена Славкова така се е вдъхновила от гоблените, че е написала и специално стихотворение "Гобленарка".
Тогава идва и идеята да се оборудва галерия с гоблените шедьоври, за да могат не само приятели и познати, но и жителите и гостите на града да се насладят на красотата на нейните творби и да споделят нейната радост от творчеството. Така благодарение на нейната решителност и талант, наскоро в Асеновград беше открита галерия с гоблени на Василка Кехайова - над 200 ръчно изработени шедьовъра, синоним на истинско майсторство и страст към ръкоделието.


ГОБЛЕНАРКА

С какви ли чувства се вълнуваш,
когато си с игла в ръка?
Дали и нощем не пътуваш
в съня си с тази красота?

Броиш ти всеки следващ бод,
избираш най-прекрасен цвят,
иглата ти с вълшебен ход
съшива цял божествен свят!

Бродираш с чародейни длани,
рисуваш приказка една,
ведно със чувствата събрани
извайваш своята душа!

Работиш с ум, сърце, очи,
подреждаш ги един след друг...
И знаеш, че след теб дори
чрез тях ще бъдеш вечно тук!

На Василка Кехайова в дар от литературен клуб "Орфей" при НЧ "Св. преп. Паисий Хилендарски - 1997 г." и авторка Елена Славкова
18.06.2011 г., Асеновград