Г-жа протестърката и Конституцията

Само преди три години (едно мигване с очи в исторически план) групичка преподаватели с партиен блясък в очите и институционална страст в погледа излязоха по жълтите павета с конституции в ръцете. Предвождани от Александър Кьосев, който с пролеткултовски плам обясняваше, че е наложително да се обясни как "правоохранителните и правоприлагащите институции трябва да спазват Конституцията, а не да бъдат под контрола на едно нелегитимно правителство и една нелегална и противоестествена червено-кафява коалиция". Ще оставим иронията настрана и ще се опитаме да забравим как след това изтънченият политически стомах на господин професора прие за съвсем нормален буламача от гербаджийски кариеристи, реформаторски лицемери, патриотични кресливци и псевдолеви натегачи. Но сред снимките на този процес можеше да бъде забелязана и госпожа Румяна Коларова, социоложка-всичколог, която малко след протестите намери топло местенце в администрацията на Плевнелиев, понеже протестърството скоростно трябваше да бъде осребрено. Отново разгледах фотото с нея - тя държи Конституцията в ръка, а погледът й гледа в близкото бъдеще, където Христо Иванов ще бъде обявен за премиер и за светия едновременно, а в София поне четири площада и две чешмички ще бъдат кръстени "Росен Плевнелиев".
Чудно ми е обаче къде се изпари тази любов към Конституцията и то специално у госпожа Коларова? След като отиващият си президент си избърса краката в основния закон, Коларова тръгна като телевизионен Матросов да брани неговите политически дивотии. В истерична телевизионна проповед изведнъж чухме, че Конституцията трябвало да се тълкува "държавнически", а не буквално. Основният закон бил само рамка, а оттам-нататък, значи, Плевнелиев можел да прави каквото си поиска. Само че в действията на отиващия си президент няма нищо държавническо. Те са абдикация и бягство от отговорност. Какво толкова държавническо има в това да вдигнеш ръце и да оставиш някой друг да се оправя с кашата. Това дори не е четене на Конституцията, както дявола чете евангелието. Това е върховна гавра с идеята за законност. Оказа се, че в представите на протестърката-социоложка, която навремето държеше похотливо Конституцията в ръце, основният закон трябва да се спазва единствено, когато полза имат нейните хора. Във всички останали случаи текстовете на Конституцията са досадно бреме, формална подробност, идеален повод да крякаме на един тв-водещ, който казва онова, което всички виждат - че Плевнелиев се изгаври със своя пост и с правилата, които иначе се кълнеше, че ще спазва.
Къде отиде онзи конституционен дух от 2013 г.? Той бе купен, отвлечен, прецакан, задушен и умъртвен. Днес вече може да разберем колко лицемерен е бил той в миналото. Тогава никой не говореше за "държавническо тълкуване", всички искаха буквално спазване на текстовете. Днес буквализмът пречи, защото разкрива каква безпомощна марионетка сме имали за президент и колко безсъдържателна е партия ГЕРБ, която го излъчи навремето. Какво да ви говоря - те са си взели за експерт Румяна Коларова... Това е достатъчен показател за идейните хоризонти. Вече си мечтая за един монумент на лицемерието. Той трябва да бъде вдигнат на жълтите павета и да изобразява всички онези, които тогава вдигаха високо конституции в ръцете си. Сега от тия ни зов, ни стон. Изпокрили са се като мишки. Идеален монумент ще бъде.