Френската класика "Самсон и Далила" отново в София

Ваня Бекярова

Година преди 180-илетието от рождението на бележития френски композитор Шарл Камий Сен-Санс (9.Х.1835 г.) и точно 93 години от кончината му (16.ХІІ.1921 г.) Софийската национална опера кани на премиерата на "Самсон и Далила". Ръководството на първия ни оперен театър и лично директорът акад. Пламен Карталов продължават традицията да включват в афиша нови заглавия от голямата френска оперна литература. Премиерните спектакли на 11, 12, 13, 14, 19, 20 и 21 декември са очаквани с голям интерес и заради чуждестранния постановъчен екип и специалното участие на звездното мецосопрано на Виенската щатсопера Надя Кръстева.
Оперната визитка на Сен-Санс у нас излиза през 1924 г. Дирижирал е М.М. Златин, а режисьор-постановчик бил Н.Д. Веков. От 13-те оперни заглавия на Шарл Камий единствено "Самсон и Далила" и днес продължава нейде по света да се радва на сценични успехи. Парижанинът Сен-Санс има и балетни, кантатно-ораториални, симфонични творби, пиеси за камерни състави, за орган, инструментални концерти. Безспорно ценни са и музикално-теоретичните му разработки, изследванията в книги като "Музикални портрети и спомени", "Хармония и мелодия". С другия известен негов сънародник, композитора Цезар Франк, са основатели на френската музикална школа, френския стил. Неслучайно будната съвест на Франция - писателят Ромен Ролан, отбелязва: "Срещу бесния порой на Рихард Щраус се възправя латинското изкуство на Сен-Санс - иронично и ведро. Неговият изящен почерк, изобретателната му грациозност, която прониква дълбоко в душата и я обогатява във всичките й ъгли, ни заставят да се наслаждаваме на хубав език и красива, чиста и ясна музикална мисъл." Именно с красива, чиста музикална мисъл владее изпълнители и публика и днес "Самсон и Далила".
Преди да стане ученик в парижката консерватория на композиторите Фроментал и Халеви, сетне и на Шарл Гуно, Камий на 10 години изнася самостоятелен клавирен концерт пред публика. Едва 17-годишен е, когато представя първата си симфония. Завършил през 1855 г. консерваторията, Сен-Санс бързо се утвърждава като перфектен органист и пианист. Познанството с виртуоза Ференц Лист го провокира да създаде прекрасните симфонични поеми "Фаетон", "Танц на мъртвите" и "Чекръкът на Омфала". На композитора и пианиста Лист посвещава третата си симфония. Искрено приятелство градил и с почти всички френски композитори от онова време и преди всичко с Жорж Бизе и Лео Делиб.
Във Ваймар на 2.ХІІ.1877 г. световната премиера на "Самсон и Далила" дирижира Лист. Успехът е огромен, интересът на меломаните расте. Сен-Санс посветил най-известната си опера на знаменитата певица Полина Виардо-Гарсия. Парадоксалното е, че премиерата е във Ваймар, а не в родината на автора. Едва през 1890 г. е френската премиера в Руан, а в Париж - на 2.ХІ.1892 г.
След неособения успех на първите си две опери, композиторът се насочва към други музикални жанрове. Сетне, когато отново търси интригуващ сюжет, е привлечен от библейската история за титанично силния Самсон и борбата на еврейския народ за свобода. Отговор на въпроса дали оратория или опера да пише, дава чудесното либрето на Фернанд Лемер. И когато творбата е почти готова, получава отказ от Гранд опера - Париж, за поставяне. Забавя световната премиера и Френско-пруската война от 1870 г.
Това е накратко историята по създаването на популярното музикално-сценично произведение. Преди да разкажем какво ще се случва в следващите дни на декември в Софийската опера, да изпишем с гордост имената на постановчиците, солистите, обещаващи предколедно празнично събитие. Диригент е Ерих Вехтер, а режисьор - маестро Уго де Ана. Помни се неговата забележителна първа постановка у нас - "Аида". По проектите му са изработени декорите и костюмите. Хореографията предлага гостенката Леда Лойодиче. Художественото осветление е на В. Кели. Асистент-режисьори са Филипо Тонон и Вера Белева. Малко театри по света, като софийския, могат да предлагат 2-3 състава за грандиозната опера с нелеки роли. Заслужено ще бъдат аплодирани солистите, оркестърът, хорът. Партията на коварната филистимлянка Далила, както подсказват репетициите, по неповторим начин с глас, артистизъм защитава солистката на Виенската щатсопера, мецосопраното Надя Кръстева. Цвета Сарамбелиева и Даниела Дякова също са с костюми на Далила, отлично пресъздавайки героинята. Отново, след участие във "Фиделио", в наша постановка срещаме изкуството на тенора с европейска известност Ендрик Вотрих - този път е Самсон. Известните и в чужбина певци - българинът Костадин Андреев и гостът Петер Свенсон, го дублират. Трима са и изпълнителите в ролята на Великия жрец на Дагон - баритоните Бисер Георгиев, Свилен Николов и Станислав Трифонов. Басите Светозар Рангелов и Ангел Христов правят запомнящ се образ на Стария евреин. Сатрапът на Газа Абимелех е Веселин Михайлов. Висока оценка публиката и критиката ще даде на оркестъра, воден от маестро Вехтер и не на последно място - на хора и балета.
Действието визира библейски личности от около 1150 години преди Христа, когато Израел е поробен от филистимляните. Изключително силният физически и духовно дърводелец Самсон призовава народа не с молитви да воюва за свободата си. Обидните думи на Абимелех, че "евреите са създадени да бъдат роби" провокират героя да изтръгне меча от ръцете на сатрапа и да го убие. Поробителите се разбягват, преследвани от евреите, и старейшините тържествено посрещат Самсон. В храма на бог Дагон Великият жрец се заклева да отмъсти на народния водач, предсказвайки, че гибелта му ще дойде от любимата жена. Шествието за пролетния празник повежда красавицата Далила. С танци и лъжлива възхита омайва Самсон. Приема го късно през нощта в градината си и той, покорен от признанията й, разкрива откъде е силата му - дългите коси. Тържествуващата филистимлянка показва на воините и Великия жрец отрязаните коси и те залавят еврейския вожд. Ослепен, окован във вериги, той е хвърлен в мрачно подземие заедно с поробени сънародници. В храма фанатизирани филистимляни празнуват победата. Там Далила се подиграва на слепия Самсон. Той моли своя бог да върне силата му. С нечовешки усилия на ръцете си събаря колоните, поддържащи храмовия покрив. Сред развалините загиват всички...

Надя Кръстева

Уго де Ана

Ендрик Вотрих

Сцени от спектакъла
Снимки Софийска опера и балет