Към дискусията в ДУМА
Форум за съдбата на България и нацията
Едно послание до ИБ на НС на БСП и делегатите на 48-ия конгрес
/ брой: 102
Полк. о.з. Н. Смилянов
Високи са очакванията и надеждите на електората на БСП към работата на 48-ия конгрес. Това налага да бъдат положени много усилия в неговата подготовка и провеждане, за да бъдат удовлетворени тези надежди. Очевидно е, че конгресът ще се състои под активното въздействие на няколко фактора, които ще окажат и своето влияние върху съдържанието и реда на неговото провеждане.
Първият и основен фактор е състоянието на държавата и нейното управление, състоянието на нацията и процесите, произтичащи в нея.
Вторият е предстоящият конгрес на Партията на европейските социалисти (ПЕС) през октомври т.г.
Третият, но не по-маловажен фактор, е състоянието на електоралните нагласи в обществото и неговото процентно отношение към социалистическата партия.
Обстановката в страната налага партията да обяви 48-ия конгрес в "Конгрес за съдбата на България и българската нация". А със съдържанието, организацията и деловитостта на неговото провеждане да прозвучи в политическото пространство като сирена, възвестяваща национална тревога за протичащите процеси в държавата и нейното управление. За да се предизвика тревогата в обществото и да се покаже, че насложилите се проблеми са от първостепенна важност за БСП, е настоятелно необходимо конгресът изцяло да се съсредоточи върху тях. А точката от дневния ред на конгреса по избора на ръководните органи на партията да се отложи за по-късен етап, на извънредно заседание на конгреса. Второто заседание да се проведе през есента, след конгреса на ПЕС.
За да се превърне конгресът в камбанен набат и да постигне своите цели, е необходимо двата дни да бъдат оползотворени в дискусии както общи, в залата, така и по групи по специалности. По специфичните теми за обсъждане на конгреса да се привлекат специалисти от БАН и катедрите от висшите учебни заведения.
Проблемите и темите за обсъждане са много, но от изключителна важност се явяват:
- превръщането на българския работник в най-унизителния роб на ХХI век. Със 140 евро заплата България изостана и от най-слаборазвитите страни в Африка. Докога българинът ще бъде превръщан в своего рода "пушечно месо" на едрия капитал и ще служи като разменна монета за чужди инвестиции;
- състоянието на социалната система, и в частност пенсионната. Недвусмислено да прозвучи на конгреса - до кога съвременният българин пенсионер ще получава 65 евро пенсия и какво да прави с нея. Един домашен питомник от рода на котките не може да се изхрани с нея. Това ли заслужава съвременният български гражданин?;
- състоянието на безработицата и безпътицата за излизане от нея. Гражданите все повече изпадат в отчаяние и търсят своя спасител.
Разумно ще бъде на конгреса да прозвучи и определена доза самокритичност и извинения за някои от решенията, вземани от партията по време на управлението с тройната коалиция.
От цялата дейност на конгреса в края му би следвало да изкристализират контурите на националната доктрина за спасението на държавата и народонаселението.