Флиртът на Вежди с творците

За по-малко от три дни Вежди Рашидов направи два "реверанса" към български творци. Първият път, като се извини публично на поета Кирил Кадийски за "неволно изпуснатите" преди около година по негов адрес обидни епитети. Вторият път, като се срещна в столичния хотел-ресторант "Анел" с емблематичните звезди на "Златният Орфей", обещавайки им да "поднови" фестивала. Да направи едва ли не истински чудеса и да върне на България "тежката кавалерия на българската музика и естрада"?!
И всичко сигурно щеше да е от прекрасно по-прекрасно - джентълменски изпипано, елегантно като управленски стил, ако не приличаше твърде много на отчаян ход за спасяване на кожата и елементарен учрежденски флирт. Защото повече от ясно е, че ако Кирил Кадийски не беше оттеглил иска си от съда, Вежди щеше да опере пешкира с присъда за клевета. Мъжкият жест е именно на Кадийски.
А защо толкова много се е загрижил Вежди за "тежката кавалерия" на българската музика и естрада? И защо му трябва да се прави на "човек от народа", който яде един и същи хляб с него? Ами за да "завърне стадото" и да му обещае златни планини, с чаша в ръка и със сакралния възглас: "Наздраве. Обичам ви!"
А пък това, че български поети трябва да се спасяват "поединично", едва ли има някакво значение. Фактът, че поетесата Калина Ковачева - болна и изтерзана - трябва да разчита на организирания от нейните събратя по перо в зала 10 на НДК във вторник благотворителен рецитал, на който да бъдат събрани мизерни средства за лечението й, си остава само един тъжен факт и нищо повече. Както се казва: "Бог високо, цар далеко!"