Фитароците на мира

Пуйките произхождат от Северна Америка. В някои български диалекти ги наричат фитки. Мъжките пуйки са фитароци. Да те нарекат фитка е обидно, смята се, че тази птица не е от най-умните. Пуякът, т.е. фитарокът, обича да се перчи. На това му казват пуйчене. Е, точно с това в момента се занимава НАТО, а покрай него и България. Вчера например президентът Росен Плевнелиев заяви, че "Черноморският регион, Балканите и България се нуждаят от повече НАТО". Бившият министър на отбраната при ГЕРБ Аню Ангелов поиска американски изтребители. Баш натовецът на републиката Соломон Паси директно си пожела атомно оръжие.
Украинската криза напълни поизпразнилото се от съдържание НАТО. Разговорите, че съюзът е загубил смисъла на своето съществуване с края на Студената война, не са спирали от години насам. Афганистанското фиаско на НАТО само затвърди отношението към Алианса като към атавистично образование.
Сега обаче нещата се променят, казват ни политиците фанфарони. Старият нов враг е пред портите и трябва да се стягаме за отпор. Врагът, разбира се, е Русия. Украинската криза е добър повод маските да паднат и нещата да бъдат наричани с истинските им имена. НАТО, т.е. САЩ, не крие, че крайната му цел е да приеме в редовете си всички държави и земи, които непосредствено граничат с Русия. Така ще се усили натискът върху Москва, тя ще се изплаши и ще стане по-сговорчива по най-различни въпроси, обясняват атлантическите "мозъци".
Руснаците имат поговорка, която гласи, че не може два пъти да влезеш в една и съща вода. Така е и с НАТО. При цялото желание на загубилите връзка с реалността политици Студената война не може да бъде възкресена, НАТО не може да стане отново защитник на "свободния свят", но пък има големи шансове да стане за резил. И не само защото военните възможности на голяма част от новите членове на Алианса като България са близки до нулата. Светът е друг, хората са други, настроенията са различни. Събитията не само че не могат да се повторят, но и никой не желае това, включително и т. нар. ястреби от двете страни на Атлантика.
Липсата на идеологическо противопоставяне, на желание за световно доминиране от страна на Русия обезсмисля всякакви по-решителни действия за нагнетяване на ситуацията, а превръщането на НАТО в откровена антируска организация е залог за вътрешния му колапс. Плевнелиев може и да не го разбира, но други го схващат. Поради това наблюдаваме смешни неща като прехвърляне на пет изтребителя там, закарването на 100 войници еди къде си, един кораб плува за не знам къде си и т. н. Пуйчене и толкоз.