"Финтът" пак не мина

Над 1000 години Българското православие успя да устои пред какви ли не политически, владетелски, завоевателски нападки, погроми и насилия. Успя да устои и вчера. Синодът на БПЦ взе единствено възможното и правилно решение -  да съдейства и да ходатайства пред всички Поместни православни църкви да свалят схизмата от  Македонската православна църква и да й дадат каноничен статут.
Синодът взе решението си направо под обсада - то не бяха бдения, патриотарски крясъци, писма "от интелектуалци", подписки, груба намеса на политици, медийни изстъпления за "историческата мисия" на БПЦ, която трябвало да свали схизмата от Македонската православна църква и да я обяви за автокефална. Вчера ДУМА обясни подробно защо подобни действия са невъзможни и че, ако БПЦ ги извърши, единственият резултат ще е, че тя също ще бъде поставена под схизма от останалите православни църкви.
Религията обаче няма нищо общо с организирания натиск над Синода. То си бе чисто политическа акция, предизвикана от дупедавството на властта ни, която изкара дори военния министър Каракачанов да зове за "единна вяра". Да не говорим за патерици от типа на Врабевски, Митодиту и сие.
Някои медии вчера се опитаха да изкарат, че едва ли не Синодът ни е приел искането на МПЦ. БПЦ станала майка! Хора, тя от 1000 години е майка. Встрани от нагнетената еуфория останаха дребни подробности като например, че според писмото на МПЦ Охридската архиепископия - средновековната люлка на българската духовност и книжнина, вече трябвало да се нарича "Охридска архиепископия - Македонска православна църква". Не Скопска, а именно Охридска. Що? Ами щото е традиционно да ни крадат историята, а ние да им я отстъпваме, пък после да ревем, че ни "ограбват миналото". И като турят своя печат на нашето наследие, македонските отци щели да признаят БПЦ за тяхна майка. Е, по тази "майка" някои луднаха, като че от чуждия печат зависи реалният български произход на архиепископията в Охрид. И какво казаха нашите митрополити? "Щом признавате, че сме ви майка, ние ще ви съдействаме по канона" - това казаха.
А цялата работа - проста. Няма смирение, нито молба за помощ от страна на МПЦ. Има диктат. Същото беше, когато бившият шеф на БАН Стефан Воденичаров докара тук главата на непризнатата МПЦ - архиепископ Стефан, който нагло се опита да се нареди в Храма на служение до патриарх Неофит, което е недопустимо, но и тогава Синодът ни се справи блестящо. Защо от МПЦ са тъй агресивни? Ами защото църквата им просто е "главена" за политическата игра на западни сили - да се разедини, колкото може, Православието. Западните Балкани трябва да бъдат всячески откъснати от влиянието на православна Русия, да бъдат вкарани в НАТО и да му служат. А църквата е нещо, което хората уважават. Какво по-хубаво за задокеанските интереси, ако Гръцката православна църква, сръбската и руската, дори Вселенската, реагират на едностранно действие откъм БПЦ - те щяха да го направят остро, защото само Единната Апостолска православна църква като обединение на всичките Поместни църкви може да решава за схизми и автокефалност. Пък и един прецедент в София би бил лесно приложим за признаване на другата неканонична църква - Украинската, с което пък да бъде убодена болно Русия. И този път не мина "финтът". Кога ще е следващият?