20 Юли 2019събота12:29 ч.

Снимка БГНЕС

Обзор

Финансовата 2018 - започна тежкият поход към еврото

Целият паричен сектор отново ще бъде подложен на високо напрежение

/ брой: 245

автор:Евгени Гаврилов

visibility 894

След повече от десетилетие безуспешни опити да открие правилния път към еврото, през отиващата си година България постигна частичен напредък в тази област. Сондажите дали левът може да се присъедини към валутния механизъм бяха започнати още при втория кабинет "Борисов". След оставката му темата беше повдигната и от служебния премиер Огнян Герджиков. При третия кабинет на Борисов финансовият министър Владислав Горанов изненадващо в началото на годината заяви, че страната ще кандидатства до средата на 2018 г. за ERM II. Този ход изнесе темата на ново ниво и създаде очаквания, че правителството този път има по-сериозни намерения да завърши процеса докрай. Още повече, че България беше официално подкрепена и от председателя на ЕК Юнкер, макар Брюксел да няма решаващ глас дали дадена страна да бъде пусната в ERM II - "чакалнята" на еврозоната. 

Пропукване

Стената, която Европа изгради преди години, когато за последно прие страна в "чакалнята", се пропука. За това вероятно допринесе и 6-месечното ни европредседателство. Непосредствено след края му през юли България се сдоби с пътна карта за реформи във финансовия сектор, придружена от обещанието, че ако си напишем домашното, след около година ще може едновременно да влезем в "чакалнята" и в Банковия съюз. Подобно двойно "влизане" ще бъде прецедент в историята на единната валута. Макар и крайният резултат да не е това, което правителството си представяше в началото на годината, показаният заобиколен път е израз и на недоверието към България за качеството на институциите й. Страната ни се ангажира да направи реформи за укрепване на финансовия сектор, да го прекара през нова тежка проверка, този път от ЕЦБ, и да й предаде надзора над най-големите банки. Така в средата на 2019 г. кабинетът или ще успее да се поздрави с най-големия си успех, или ще обвини европейските си партньори, че и за еврото ни третират като с Шенген.  

Механизъм

Банковият съюз е нова институция, чието изграждане започна през 2014 г., но още не е завършило. Той включва два основни елемента. Първият е единният надзорен механизъм, чрез който ЕЦБ контролира директно трите най-големи банки в съответната страна, но може да прави проверки и на по-малките. Вторият елемент е единният механизъм за преструктуриране на банки. Целта е фалитите да бъдат съпровождани от минимални щети. В този случай ЕЦБ взима крайното решение да определи и обяви, ако дадена банка е във фалит. Този механизъм разполага със специален фонд за преструктуриране. За да се присъедини към него, България трябва да прехвърли част от създадения преди три години национален спасителен фонд, който разполага с 400 млн. лв. С тези пари ще могат да се преструктурират при фалит и чужди банки. При фалит български банки също ще могат да получават пари от фонда. Това, за което в еврозоната не могат да се разберат обаче, е общата схема за гарантиране на влоговете. 

Преговори

На 12 юли Еврогрупата, ЕЦБ и ЕК излязоха със специално заявление, чрез което поемат ангажимент приемането на България в чакалнята на еврозоната и в Банковия съюз да стане в един и същи ден, независимо кога ще бъде той. Изявлението дойде след изпратено писмо от България на 29 юни, с което нашата страна обявява, че поема задължението да изпълни група от условия.

За България еврочиновниците явно си имат едно наум, защото от влизането в ЕС досега тя е под мониторинга на Брюксел заради корупцията, организираната престъпност и състоянието на съдебната система. На специална пресконференция  зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис заяви, че прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка за България по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност не е условие за влизането в банковия съюз и ERM-II, макар че ще се следят изкъсо и тези въпроси. За да бъде одобрено членството, към страната има три условия - промени в законодателството, промяна в извършването на банковия надзор и нов цялостен преглед на банковата система чрез проверка на активите и стрес тестове по подобие на този, извършен през 2016 г. Въпреки че ЕК и България твърдят, че до 1 година страната ще изпълни мерките за влизане в Банковия съюз, от ЕЦБ са на мнение, че процесът може да се проточи и повече, тъй като всичко зависи от това какво ще бъде установено в хода на преговорите.

Обещания

Какво всъщност сме обещали на Брюксел и на ЕЦБ. На първо място, това е засилването на надзора над търговските банки и небанковите финансови институции, като застрахователни дружества и пенсионни фондове по стандарти на еврозоната. Друго обещание пред Брюксел и Франкфурт е българският парламент бързо да ратифицира междуправителственото споразумение за Единния механизъм за преструктуриране, предназначен за подпомагане на закъсали банки, за който вече стана дума. 

Третото обещание е за бързи промени в законодателството, свързани с фирмените фалити. Парламентът и съдебната власт трябва да осигурят условия за ускоряване гледането на делата за несъстоятелност. Най-вероятно ще се работи по нов закон, който да урежда фирмената и личната несъстоятелност. Освен това, нашата страна се е ангажирала за бързи промени в законодателството и в него да намерят място всички европейски разпоредби, свързани с разкриване и преследване прането на пари. Според петия ангажимент България трябва да промени регламентите за управление на държавните предприятия, защото Брюксел е притеснен от неефективното управление на държавни фирми. Министерството на финансите и БНБ все още не са обяснили на обществото какво ще означава за България членството в Банковия съюз, срещу което досега Централната ни банка се съпротивляваше. Преди време нейният подуправител Калин Христов заяви, че подобно решение е рисково, защото то води до асиметрия при вземането на решенията за държавите извън еврото. Вероятно по подобни причини до момента няма държава извън еврозоната, която да е влязла в тясно сътрудничество с ЕЦБ. България ще е първата.

Ясно е обаче, че при дългия път към еврозоната целият финансов сектор ще бъде подложен на ново напрежение. Ние се хвърляме в една мъглява авантюра. Не е ясно по каква процедура ЕЦБ ще прави оценка на качеството на активите на банките, при положение че през 2016-а вече беше направена подобна оценка. Сега сме в преддверието на еврозоната и ще продължим да чакаме. На много страни, които бяха там, им отне десетилетие, за да се подготвят за приемане на еврото. И при нас ще е така. Няма да стане от днес за утре. 

Активите на банките надхвърлиха 100 млрд. лв.

Активите на българската банкова система прескочиха за пръв път границата от 100 млрд. лв., а печалбата за полугодието надхвърли 800 млн. лв. Кредитирането продължава да расте и дори темповете леко се покачват, а депозитите на гражданите също се увеличават и за пръв път надхвърлят 70 млрд. Освен с фалита на застрахователната компания "Олимпик", който остави 200 хиляди шофьори без "Гражданска отговорност", в застраховането отиващата си година ще се запомни и със скандалите около системата "Бонус-малус". Застрахователите останаха недоволни от тълкувателното решение на ВАС. То разшири кръга от роднини, имащи право на обезщетение. Дружествата обясниха, че за да изпълнят това решение, цената на "Гражданска отговорност" трябва да се вдигне драстично. КФН извади за обсъждане наредбата за "бонус-малус", писана повече от десет години. Според различните варианти застраховката за шофьорите с нарушения може да се оскъпи със 180 до 400%. Това стана един от поводите за националните протести. В крайна сметка парламентът ограничи размера на обезщетенията.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ