"Финансистът" Борисов и призракът на МВФ

Колкото и да не се харесва на някои влиятелни хора в държавата, банковият апокалипсис се отлага. Опитите им да се върнат на "бял кон" във властта не по легален път, а яхнали паниката, не се сбъднаха. Потвърди го и самият Международен валутен фонд, който дипломатично отклони многократните покани на "финансиста" Борисов за заем от 5-6 млрд. долара за "спасяване" на държавата. МВФ буквално залепи шамар на Борисов: "Фондът има готовност да помогне на България, но заем не се налага, защото финансовият сектор на страната е добре капитализиран". И още: "Българските власти в сътрудничество с Европейската комисия предприемат стъпки за стабилизиране на банковата система". Това заявиха от МВФ, имайки предвид, че ЕК спешно одобри 3.3 млрд. лв. държавна помощ за стабилизиране на банковата ни система.
Въпросните 3.3 млрд. лв., които се появиха изневиделица в понеделник с новина от Брюксел, не от София, се нуждаят от отделен анализ и повдигат нови въпроси. Факт е обаче, че до тях се стигна заради същите причини и същите причинители, които се опитаха да създадат нова банкова криза. Странно е, че отново Борисов - пръв и може би единствен, реагира на тази новина с думите: "Винаги съм твърдял, че Европейската комисия и президентът Барозу са изключителни приятели на България. В днешния ден, с одобрението на държавна помощ от 3,3 милиарда лева, те показаха, че в тежка ситуация винаги можем да разчитаме на тях." Ами точно там е работата, че ситуацията НЕ е тежка. Тя наистина щеше да стане тежка, ако наивните и паникьосани хора се бяха "вързали" на Бойковите зловредни внушения по медиите: "Когато финансовият министър каже, че банките са стабилни, това означава "БЪРЗО си изтеглете парите!". Или призива му: "Катастрофата е тотална навсякъде и непоправима, управляващите да обявят банкрута на държавата и да докарат МВФ с 5-6 млрд. кеш, за да има за разплащане". Ето такива престъпни лъжи създават паника и правят ситуацията тежка.

Случайно ли заигравката е точно с МВФ?

Не, разбира се. Дори на "финансист" като Борисов трябва да е ясно, че името МВФ носи определена символика и че вкарването му "в играта" означава сигнал за външния свят, че държавата е финансово на колене. А това би означавало бягство на инвеститори, загуба на доверие на международните пазари, повишено внимание на международните финансови институции. С други думи - тотален крах вътре в страната и изолация навън.
Вероятно точно това цели и самият Борисов. Нима това не е една брутална заявка за политиката, която ще води, когато отново дойде на власт? Защото парите от МВФ не са просто някакъв заем с лихва, а са синоним на жестоки рестрикции. Означават, че България трябва да замрази повишението на и без това мизерните ни заплати и пенсии през следващите години, да преустанови индексирането им с инфлацията, да вдигне рязко цените на ток, парно газ, вода, на транспортните услуги, да намали всякакви видове държавни разходи за образование, здраве, наука, в т.ч. и за инвестиции, да ограничи бюджетните разходи като процент от БВП, да повиши акцизи и ДДС.     
Ако това иска Борисов, нека му припомним как управляваше 4 години благодарение на лъжата колко "обран бостан" е оставило предишното правителство? Същото, от което ГЕРБ наследи 8,5 млрд. лв. фискален резерв и го стопи наполовина; наследи 1,5 млрд. резерв на Здравната каса, който ограби, и други 1,5 млрд. в Сребърния фонд, които резерви ГЕРБ също профука. Сега Борисов пак се кани да е на власт благодарение на насажданите от него всекидневни лъжи, които медиите продължават да тиражират, защото на косъм се размина да не взривят държавата.
Ще ми се в тази връзка да кажа простичко: Браво на нас, явно у мнозинството хора е останал здрав разум, след като този път съумяхме да се справим сами! Няма по-добър стрес-тест и за банковата, и за политическата система, и за обществото като цяло, което успя да задейства защитните си функции и имунна система, за да спре овреме кукловодите в сянка.

Спекулата с разрешението за 3,3 млрд. лв.

А с какво ни изненада държавата? Ами с появата на нови спекулации заради пословичното си мълчание, когато решава важни дела. Защо трябваше да научим отвън и то "на пожар" за поисканото и одобрено само за 1 ден  разрешение за кредитна линия от 3.3 млрд. лв. под формата на държавна помощ за банките? Оказа се, че това не е просто приумица на правителството и БНБ, а едно от решенията на Консултативния съвет при президента в неделя, за което не бе съобщено. Очевидно става дума за вид "презастраховка", за една чисто психологическа превантивна мярка, която да успокои обстановката. Както и стана.
В ЕК са се съгласили, че АКО СЕ НАЛОЖИ, държавата ни ИМА ПРАВО да подпомогне банките. Нищо, освен разрешение, не е дадено, че при нужда ще има намеса, за да се демонстрира, че нещата са под контрол и по този начин да се успокоят хората, за да няма нужда от намеса. И никакво "изливане на средства" на данъкоплатеца в банките няма и няма да има, както разни "корифеи" глаголят. Нито допълнително затъване в борчове, които ще "тегнат на поколенията". Нито  харчене на пари от фискалния резерв или от пласираната миналата седмица 1.5 млрд. евро облигационна емисия, която също трябва да се озове в резерва. Ресурсът ще бъде предоставян на банки само при нужда под формата на държавни заеми, гаранции или емисии ДЦК. За всичко това обаче обществото задължително трябваше да бъде информирано, а не да се държи в неведение.
Но и още конкретни въпроси в дълбочина на проблема с банките чакат своите отговори. Защо например се прояви двоен стандарт към различните трезори? Докато при Корпоративна търговска банка решението беше временното й затваряне, влизане на квестори, оценка на активите и преминаване към отписване на акциите на собствениците й, при ПИБ подходът е запазване на операциите и евентуална ликвидна подкрепа от държавата, като засега няма информация да се предвижда смяна на собствеността. Означава ли това, че качеството на активите на двете институции е драматично различно и регулаторът и правителството приемат едната за неплатежособна, а другата - че просто е обект на съзнателна престъпна атака? 
Покрай "спасяването" на нашите банки във форумите се повдигна и голямата стара тема от началото на световната финансова криза

за ролята на държавата

Мнозина с право се питат: а защо никой не спасява малкия и среден бизнес, пък всички са готови да спасяват само банките с общите пари? Нали имаме уж равнопоставено третиране на икономическите субекти? Ами обикновените хора? Ако закъсаме ние и не можем да си плащаме редовно кредита, как ни "подпомага" държавата? Ами ако започнат да фалират така и другите частни фирми, които работят с парите на хората - застрахователи, пенсионни фондове, инвестиционни фондове и др.? Какво правим тогава? Ще работим за всички некадърници, които се правят на бизнесмени ли?
Риторични въпроси, разбира се, чийто отговор е твърде ясен, но и твърде циничен, защото някак си не предполага справедлива промяна - така е устроена и функционира системата. От една страна, стъпката е повече от логична. Банковият сектор има една малка специфика - кажи-речи всички малки и средни фирми у нас зависят от банково финансиране. И ако изпофалират банките, ще трябва, щат не щат, и те да пуснат кепенците. А това вече хич не е за предпочитане. Единственият бърз начин да се върне доверието в банковата система е в способността на държавата да реагира адекватно и навреме. Банковата система се основава на доверие, а изгуби ли го и тръгнат ли хората масово да си теглят парите, нищо не може да спаси и банките, вложителите.
Но това е

едната страна на монетата

Съвсем друг е въпросът какво се прави или по-скоро не се прави по отношение на кредитните милионери, печалбите на трезорите, срамно високите бонуси. Защото едно е да гарантираш стабилност на системата, оттук и на държавата, съвсем друго - да потърсиш персонална отговорност от тези, които в крайна сметка се опитват да извлекат келепир от една банкова криза. Такова възмездие, чакано от цялото общество, определено липсва. И тук доста хора в държавата не са си на мястото. А защо ли? Май отново въпрос на функциониране на системата. Но това е друга тема за размисъл.