Финансирането за качество ще сложи ред в системата

Анастас ГЕРДЖИКОВ е роден на 28 февруари 1963 г. Завършил е класическа филология в Хумболтовия университет в Берлин през 1990 г. Специализирал е в Австрия и Германия. Преподава в СУ от 1991 г. От 2008 г. е професор по антична и средновековна литература. Бе зам.-ректор от 2010 до 17 ноември 2015 г., когато бе избран за ректор на Алма матер. Бил е управител на Фонд "Научни изследвания" в МОН (2008-2009) и зам.-министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски (2001-2003 г.).

"СУ винаги е бил против решението да се позволи на некачествените вузове да приемат платено"


- Проф. Герджиков, би трябвало Софийският университет да одобрява промените в Закона за висшето образование (ЗВО), защото финансирането вече ще зависи от качеството, а СУ е водещ в 21 професионални направления, в които обучава?
- Ние винаги сме подкрепяли тази промяна на финансовия механизъм, защото така ще се изпълни изискването на Закона за висшето образование, което и досега съществуваше - да се отчита качеството. При сегашната система обаче качеството бе отчитано съвсем символично, а субсидията се разпределяше главно според броя на студентите. Което доведе до това, че всички се бореха за повече студенти и тъкмо затова в последните 15 години се развиха толкова много специалности, несвойствени за характера на някои университети. Технически университет примерно започва да развива специалности, в които не е добър, въпреки че е много добър в техническите науки. Или пък се заема с право, имаме в момента 11 правни факултета. Имаме дори българска литература в химико-технологичен университет.
Беше ясно, че всичко това трябва да се прекрати. И направените промени са един добър начин да решим няколко проблема. Първо, да стимулираме най-качествените във всяко направление специалности. Второ, да не даваме финансиране на най-слабите във всяко направление, евентуално дори да не им определим и държавен прием изобщо и така ще постигнем няколко неща. Първо, тези университети, които развиха допълнителните специалности, в които не са добри, ще започнат да ги закриват и ще се съсредоточат върху това, в което винаги са били напред. Така ще се върнем към системата отпреди 20 години, която беше една доста добра система. Т.е. проблемът не е в това, че университетите са много, а в това, че всички започнаха да преподават всичко. Другата полза е, че добрите университети във всяко направление ще получат повече средства. И най-голямата полза е третата и тя е, че тези, които са по средата, ще се опитат да влязат в нормите на най-добрите. Има десетина такива университета, които са по средата и много лесно могат да повишат качеството си, ако спрат да се борят за студенти, а започнат да се борят за повишаване на качеството.
 Така че ние подкрепяме този механизъм,  подкрепяме и другото предложение на МС - да има приоритетни направления и защитени специалности. Защото очевидно има направления като техническите науки и специалности като малките филологии, които или трябва да бъдат закрити, понеже са финансово неефективни, или трябва да бъдат стимулирани от държавата, ако тя смята, че са нужни на обществото.
- Този нов механизъм ви помага като че ли да осъществите вашето намерение, което прозвуча по време на изборната ви кампания, всеки факултет сам да разполага с парите, които получава като приходи.
- Не просто го улеснява, то го прави възможно. До момента не е възможно, защото отчисленията, които правим от всеки факултет, стигат за това да издържаме другите звена, в които няма обучение. Например Университетската библиотека, която струва 2 млн., и т.н. Няма откъде да вземем пари за тези факултети, които не могат да се самоиздържат. Ние пак трябва да ги вземем от другите, които имат повече пари, а от тях вече сме взели за такива звена. Това е демотивиращо за факултетите с повече приходи. Единственият начин да решим този проблем е, ако разберем има ли държавата нужда от специалностите в тези факултети с по-ниските приходи. Ако тя смята, че те са приоритетни направления и защитени специалности, ще даде повече пари. А ако не смята така, не виждам защо университетът трябва да плаща за нуждите на обществото, щом държавата не иска да плати. Освен това ми се струва, че в рамките дори на действащия досега закон, бе време да се повишат коефициентите за природните науки, защото те са подценени 2-3 пъти. Обучението в тях струва 2-3 пъти повече, отколкото те получават.
- Неочаквано обаче в закона бе добавено, че се разрешава на вузовете да допълнят с платен прием бройките, които държавата няма да им финансира в по-некачествени специалности. Това не обезсмисля ли идеята за качество?
- Софийският университет беше против това да има такъв платен прием и на няколко пъти дадохме писмени становища по този повод. Ние разсъждавахме така - ако държавата спре субсидията за най-слабите в дадено направление и може би дори не им утвърди субсидиран прием, то тогава ще се реши проблемът с това, че там има некачествено образование. Ако държавата им разреши платен прием, те ще могат да предлагат това некачествено образование, единствената разлика ще бъде, че няма да го плаща държавата, а потребителят. От гледна точка на вносителите очевидно, щом държавата не плаща, няма проблем. Аз смятам обаче, че има проблем, защото независимо кой плаща, пак ще излизат хора, обучени от тези некачествени специалности.
И освен това в продължение на няколко години по изключение беше разрешаван платен прием само на тези, които са с най-високо качество, то се контролираше чрез оценката, акредитацията и т.н. Сега изведнъж започваме обратната политика - разрешаваме го на тези с най-ниско качество и дори може да се случи така, че на тях да разрешим по-висок прием, отколкото на качествените, защото платеният прием ще компенсира намаления държавен прием, а той ще бъде повече намален при слабите. Следователно те ще имат повече разрешен платен прием от добрите. Доколкото разбирам, министерството разчита, че няма да има кой да плати този прием поради демографския срив.
- В НС беше отхвърлено и предложението един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище...
- Това засяга цялата система на висшето образование, защото очевидно преподаването в повече от едно висше училище, особено в няколко, понижава качеството. Човек не може едновременно да преподава на няколко места и да развива качествена научна дейност. Затова ние подкрепяхме това предложение. Имаше гласове против, които казваха, че Конституционният съд е обявил веднъж за противоконституционна забраната да се преподава на второ място, на което ние отговаряхме, че в случая не става дума за забрана, а за това работата на този преподавател да не се отчита в акредитацията на второ място. Нямаше нищо противоконституционно. Но текстът не бе приет. А изискването поне 70% от лекциите да се четат от хабилитирани преподаватели бе намалено на 50%. Това улеснява същите университети и специалности, които нямат нужния преподавателски капацитет и взимат преподаватели от други университети. Те просто вече няма да имат нужда от толкова хабилитирани преподаватели, 50% са достатъчни. За другите 50% няма изискване да са доктори, т.е. може да са хора без научна степен.
- Т.е. пак стъпка в полза на калпавите?
- Да, са зъжаление с тази много положителна стъпка с промяната на финансовия механизъм подкрепяме качеството, а в същото време с този малък текст подпомагаме онези, при които качеството е ниско.
- Мнението на СУ би трябвало да звучи и в Съвета на ректорите, но той не се е събирал от много време. Известно ли ви е, че Съветът на ректорите, създаден по Закона за висшето образование (ЗВО), е регистриран като 100% частно сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел?
- Не. Това, което ми е известно, е, че преди няколко години беше регистрирана неправителствена организация със същото име, в нея се включват няколко ректори, не всички от Съвета на ректорите по ЗВО. В което няма лошо, но проблемът е, че съдът е решил да ги регистрира с име, идентично на това, което по закон носи Съветът на ректорите.
- Не е така, има само един Съвет на ректорите и в момента той е регистриран като 100% частно сдружение. 
- Това е нещо ново за мен. Не ми е известно в такова сдружение да влиза ректорът на Софийския университет.
- МОН планира с нова поправка в закона да се отдели финансовото управление на вузовете от академичното. Това, струва ми се, също кореспондира с вашето намерение в СУ да има лице или група, които да отговарят за финансите.
- Да, единият вариант беше това да стане с промяна в закона, това обаче не се е случило досега. Поради което ние ще го направим в рамките на действащото законодателство. Изготвили сме длъжностна характеристика и обява за длъжността "Главен мениджър" и смятаме да поверим на един такъв човек финансовото, административното, стопанското управление и изобщо нещата, които не са част от академичната работа на университета.
- Този човек обаче ще бъде вероятно подчинен на ректора и на Академичния съвет?
- Ще бъде подчинен на ректора, защото, колкото и права за управление да му даде Академичният съвет, в крайна сметка ордера го подписва ректорът по закон и той носи отговорността. Ако това се промени в ЗВО, тогава ще направим и ние съответни промени.
- Докъде стигна намерението ви за цялостен одит на университета, има ли СУ задължения?
- Това са две различни неща. Идеята за цялостен одит за много години назад в момента я осъществяваме по няколко начина. Договорихме се с една от най-големите фирми в света да направи на практика без плащане преглед на дейностите на университета и на финансовата му политика. Ние не управляваме може би добре финансите по отношение, да речем, на плащането на данъци и такси. Те могат да ни посъветват какво да подобрим. Отделно една голяма група тук работи по това как са вървели приходите и разходите през последните 10 години, къде може да сме сбъркали, да сме пропуснали някакви приходи или да сме направили излишни разходи. Трета група започва работа по стратегия на Софийския университет - образователни и научни политики и, разбира се, финансова и стопанска дейност. Първите две неща ще станат до два месеца, а стратегията вероятно - до 5-6.
А на втория въпрос какво къде дължим, отговорът е следният: пет шести от приходите на университета, били те от държавна субсидия или от собствени приходи, отиват за изплащане на възнаграждения. Тези възнаграждения не са високи, заплатите не са повишавани 7-8 години. Не са много и преподавателите, което може да се изчисли, като се сравни с броя на студентите - съотношението е съвсем нормално за Европа. Следователно, нито преподавателите са много, нито заплатите са високи и няма как да оптимизираме тези пет шести. Останалата една шеста отива за заплащане на режийни разходи, следователно няма как да я оптимизираме, защото нито цената на тока, нито на парното зависи от нас. Въпреки това ние се опитваме да оптимизираме всичко останало, а това останало на практика е дефицит и той се трупа през годините. В момента не дължим средства на държавата, дължим за данъци и такси на Столичната община, дължим около 3 млн. лв. на дружества - което не е високо, защото в един период е било 10 млн. И останалото са вътрешни задължения помежду ни. т.е. голяма част от задълженията, които са били към външни институции, ние сме ги прехвърлили вътре в университета между факултетите. Смятам, че трябва да върнем и тези задължения, но слава богу, те поне не ни притискат така, както външните. Мога да спомена, че само такса смет е 1 млн. годишно, а обезщетенията на пенсионираните за последните 4 години са били 9 милиона.
- Вече започна кампанията за прием на нови студенти. Нови специалности имате ли?
- Почти няма промяна, няма нови бакалавърски специалности, нямаме и промяна в начина на кандидатстване. Искаме да направим такава промяна, но първо ще огледаме нещата, беше късно да го направим за тази година.
- Промяна в каква посока?
- Искаме да направим първо пълен преглед на магистърските програми, те са около 450 и при 400 от тях приходите не надвишават разходите. Трябва да видим кои от тях са наистина нужни на обществото, къде можем да повишим приходите по някакъв начин и да ги запазим, а пък да се откажем от тези, при които разходите значително надвишават приходите. Най-вече да се откажем от тези, при които има дублирания - има случаи на някои близки програми, трябва да ги обединим. Останалите 50, които са с по-високи приходи, трябва да ги развиваме и стимулираме по всякакъв начин. При бакалавърските специалности може би да оптимизираме само 1-2 от тях, но те са общо 100 и това няма да се забележи. По-скоро искаме да предложим нови атрактивни начини на обучение, най-вече чрез дистанционна форма на обучение и чрез обучение на чужд език във всички форми на обучение. Имаме малко над 20, искаме да са повече и да са в най-добрите области. Защото сега чуждите ни студенти са 1000 от 21 000, а турските ни студенти са по-малко от 100, което е неприемливо, когато става дума за съседна държава.
- Ще поискате ли по-голям прием за тези специалности, които ще бъдат от приоритетните направления, въведени с поправките в закона?
- Искането на по-голям прием е свързано с по-високия капацитет, така че преди да искаме от МОН по-висок прием, трябва да поискаме по-висок капацитет от Агенцията за акредитация. Това става трудно и мудно и в някои от най-атрактивните специалности капацитетът ни е оценяван от конкурентни университети.
- Как така?
- Имаме случай със специалност, за която всяка година искаме повишаване на капацитета и всяка година получаваме минимално увеличаване, вместо веднъж на 4 години да го повишим сериозно. Защото в акредитационната агенция и в комисиите, които идват при нас, не могат да участват хора от СУ, следователно участват хора от тази специалност от други университети.
- Накрая - вечният въпрос: ще увеличите ли студентските такси?
- Таксите не са увеличавани от 2008 г. насам и това е така, доколкото ми е известно, само при нас. След като досега субсидията не отчиташе качеството и таксите при нас бяха задържани на ниво отпреди 7-8 години, очевидно е, че дефицитът ни се трупа главно за сметка на това, че заплащаме за по-високо качество, а не получаваме повече пари. Напротив, останалите получават повече пари и увеличават таксите, но това не се забелязваше от медиите, докато при нас се научаваше още преди да стигне до Академичен съвет. Затова мисля, че е време за увеличаване на таксите, макар и постепенно, и при всички случаи ние не трябва да го правим за действащите студенти. Ще го направим за следващите випуски.