Крум Зарков пред “24 часа”: Смисълът на социалистическото движение е защита на хората на честния труд

– Г-н Зарков, какви са впечатленията ви от старта на новия парламент - за първи път от години имаме избран председател от раз, и то в рамките на минути. Подкрепата, която дадоха и част от останалите партии, знак за връщане на парламентаризма ли е?

Първото ми впечатление е добро. Явно повечето групи са разчели волята на избирателя, който установи като ясен отговорник за управлението оттук нататък една политическа сила – “Прогресивна България”. Хубав знак е също, че за председател на Народното събрание беше избрана млада и компетентна жена.

Прави добро впечатление фактът, че ГЕРБ направиха жест в тази посока, защото това означава спазване на една парламентарна традиция, която беше позабравена. Но това са символни действия. И тепърва ще проследим дали този дух на първото тържествено заседание ще се запази в предстоящите много по-трудни разговори за бюджета.

– За първи път БСП ще гледа парламента отвън. Какво е усещането?

Болезнено е. Ударът е тежък за всеки социалист. Но не бива да позволяваме да е съкрушителен. Участието в парламента само по себе си не е гаранция за реализиране на визията ни за страната и обществото. Видяхме го пределно ясно в последните години. Политиката не се изчерпва с влизането на няколко депутати.

Мисля, че всички в партията пределно ясно разбираме, че екзистенциалният въпрос, пред който сме изправени сега, щеше да виси над нас със същата сила дори ако бяхме прескочили бариерата с малко. Днес, изправени до стената от избирателя, нямаме вече никакво извинение, за да не го решим. А той е - какъв е точният смисъл на едно социалистическо движение в днешна България и каква е адекватната му форма, за да бъде то не просто притурка на силния на деня, а реален фактор? Моят отговор е: Непосредственият смисъл е политическа защита на хората, изхранващи се с честен труд. Защитата им от изпадане в бедност или държането им там, от робската им експлоатация и отнемане на правата, а оттам и на качеството на живота им. Това води и до по-широката перспектива, която е цялостна промяна на една обществена система, създадена да привилегирова капитала за сметка на труда. Колкото до организационния аспект - БСП не може сама. Не е нужно. Ние сме продължител на традицията на организираното социалистическо движение и днес имаме мисия то да продължи. Според мен то минава през обединение. Широко и мощно обединение на левите сили - партии, граждански организации, личности.

– 30 години след Иван Костов една политическа сила има пълно мнозинство в парламента - как си обяснявате тази вълна, чиято сила изненада всички?

Народът ни се произнесе и наистина този път го направи категорично. Този му акт е закономерен и логичен, следователно може да бъде предварително определен като правилен. Логичен, защото спиралата на политическа нестабилност и ялови избори просто трябваше да бъде прекратена, преди да доведе до конституционна криза с невиждан мащаб. Закономерен, защото, когато един модел на управление, отхвърлен още през 2021 г., не намира сила в себе си да отстъпи от властта, а напротив - търси всякакъв начин да се окопае в нея без оглед на това, че е загубил обществено доверие, то обществото в крайна сметка идентифицира някой, който просто да го отстрани. Този някой се оказа Румен Радев, след като другите, натоварени през последните 5 години с тази надежда, не успяха, а след това избраха и пътя на колаборацията.

– Съгласен ли сте с анализаторите, според които снимката на Радев с Путин при закриването на кампанията донесе финалното привличане на колебаещи се избиратели, “засмукани” от “Възраждане” и БСП?

Този елемент от кампанията беляза последната ѝ седмица, но ако е имал ефект, то това е в засилване на вече предварително създадени нагласи. Отливът на избиратели има далеч по-дълбоки причини. И въобще убедих се за пореден път в тази кампания - хората не бива да бъдат подценявани, като се счита, че политическото им поведение се определя от една снимка, видео, изречение, гаф. Дори и от една кампания. Българският народ притежава силно развит политически усет за реалните процеси на властта и в този смисъл пиар триковете и телевизионните облъчвания са силно надценени. Имат своето значение, разбира се, но много рядко са определящи. Не вярвам да бяха и тук.

– Може ли да си позволи Румен Радев смяна на евроатлантическата ориентация и какво означава “прагматични отношения” с Русия?

По отношение на външната политика, която смята да води новото мнозинство и кабинет, в това число спрямо Русия, не бих могъл да отговоря, защото съвсем логично не съм посветен. Но мисля, че може обективно да се каже, че резки движения в тази област, камо ли промяна на геополитическата ориентация на страната, не могат да се очакват.

– Левият електорат има огромни очаквания към Радев, но доколко ще бъдат оправдани?

Социалистите ще подкрепят Румен Радев по отношение на заявката му за демонтаж на мафиотизирания модел на управление и на достойна външна политика, която не се ограничава до преповтаряне на чужди декларации.

Но по отношение на икономиката те имат нашето предупреждение. Там моделът също трябва да бъде демонтиран. Да се запази статуквото на данъчноосигурителната система, която е регресивна, т.е. колкото повече имаш, толкова по-малко даваш за общото, и преразпределението на ресурса в полза на едрия капитал - това няма да проработи. Нещо повече, в средносрочен план то ще доведе до нов вид бунт. Бунтът на неравнопоставените и ощетените. Да се остави пазарът на спокойствие, за да преодолее неравенствата, е опасна илюзия и ако “Прогресивна България” тръгне по този път, социалното напрежение ще се стовари върху им преди края на мандата.

– Ще изкара ли този парламент 4-годишен мандат?

Нищо не е даденост. Има ясно мнозинство, но ако то се остави да мисли, че просто защото го има, това гарантира безпрепятствения им престой във властта, ще сгреши. Необходими са ясни действия и по тях ще се съди. Необходими са доста сериозни и качествени промени в областта на съдебната система, защото какъвто и бюджет да се приеме, ако той продължава да бъде източван и ако няма чувство за справедливост в българското общество, то нищо добро не ни чака.

– Основен акцент бе бюджетът. Какви са очакванията ви?

Когато бюджетът за текущата година започне да се обсъжда през май, това рязко съкращава очакванията към него. Заявките, направени от ПБ, не са за амбициозна промяна в начина, по който се бюджетира досега. Въпросът е да се предприемат мерки да се оздравят общините, защото те са в тежко състояние поради липса на бюджет, а именно от тях повечето българи очакват много. И на второ място, да се прекратят негативните тенденции за все по-голямо задлъжняване не само на държавата, но и на хората.

Надявам се партиите да разбират, че въпросът съвсем не е да се закърпи сега един бюджет, а да се спрат много тежки процеси, които текат в българската икономика и най-вече по отношение на стандарта на живот на българите. Това, което отсъстваше от този парламентарен ден и се надявам да се появи, е ясното разбиране, че не просто се губи покупателната способност, но расте с невероятна прогресия разликата между тези, които могат всичко, и тези, които могат все по-малко и по-малко, а скоро и нищо. Тази разлика трябва да бъде смекчена. Това минава през бюджетна политика, но не само.

Очевидно е, че големи промени в начина на преразпределение надали могат да се очакват и според мен това ще е една от слабостите на следващите години. Но трябват конкретни мерки, и то в доста спешен порядък, по отношение овладяването на инфлацията и най-общо казано - все по-непосилните цени.

– Вие не само оцеляхте при първия си вот на доверие начело на БСП, но и бяхте подкрепен с голямо мнозинство от пленума. Какво следва?

Не съм тук, за да оцелявам, а за да се боря за БСП и лявото. Националният съвет реши да го правя от позицията на председател. Следва работа в трудни условия, но благородна.

– Заявихте, че БСП трябва да се модернизира - как ще стане това?

По два пътя. Стягане вътре и отваряне навън. Ще прегледаме организациите си и ще набележим мерки за оздравяването им. Нещо, което отдавна трябваше да бъде направено. Ще дадем път на активни и подготвени хора и ще подкрепим тези, които се доказаха досега. Ще идентифицираме конкретните проблеми на хората, които могат да разчитат на нашата подкрепа. Те се вписват в ясна идеологическа рамка, но често се разглеждат от политиците като дребни. Не са! И имат нужда от кардинални решения. Амбицирани сме да озвучим тези решения, за да убедим с времето в тяхната вярност, а така ще получим и доверие за тяхната реализация.

Ще убеждаваме и приобщаваме тези извън нас в името на общата кауза на социалната справедливост. Макар в тежка ситуация, БСП е партията, която най-ефективно може да започне процес на консолидация и мобилизация на лявото.

– Появи се информация, че дори е обсъждана смяна на името на партията - така ли е?

Не съм запознат с такива обсъждания. Позицията ми е да се мисли в дълбочина, а не просто за “ребрандиране”. Не вярвам в адекватността на маркетинговия подход при решаването на политически въпроси. Това не работи нито за БСП, нито за държавата.

– Колко са всъщност членовете на БСП към днешна дата?

Започваме преброяване. Няма да държим в тайна резултатите, когато разполагаме с тях. Трябва да се внесе яснота и да спрем да лъжем сами себе си. На надути списъци, за да се добие право на някой делегат в повече, не може и не бива да се разчита. Възстановяването минава и през изясняване.

– Как ще оцелее партията без субсидия?

Разходите ще бъдат ограничени. Работата ще бъде основно на доброволчески начала. Финансирането ще се осъществява чрез дарения и членски внос. Така, както всъщност е редно да бъде. Видяхме, че когато партията разполага с власт и пари, това съвсем не ѝ гарантира успех. Обратното, това, че ги няма в същата степен, не е равнозначно на провал. Припомним ли си мисията, за която сме създадени, успеем ли да върнем смисъла, партията ще намери сили да функционира.

– Как стои въпросът с централата и “Позитано” 20?

Имаме дългосрочен договор с областната управа на София и няма причина той да бъде преразглеждан. От наша страна ще бъде добросъвестно изпълняван. Офисите ни по места ще бъдат обсъдени с местните власти и мисля, че в голямата степен ще бъдат съхранени. Отново въпросът е какво ще се случва в тях? Те трябва да се превърнат в естествен дом и среда на лявото и социалното. Да останат достъпни за членовете на БСП, но и да се отворят за всеки социално ангажиран човек или организация.

Интервю на Лиляна Клисурова